Решение № 7229 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7229 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100512845 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 12678 от 26.06.2024 г., постановено по гр. д. № 21284/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Брежан партнерс” ЕООД, ЕИК 204951883, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж.к. „Еленово”, бл.47, вх.Б, ет.3, ап.5, срещу „Ситистрой 17” ЕООД, ЕИК 204450363, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Симеоново”, ул. „Чемшир“ №1, че „Ситистрой 17” ЕООД дължи на „Брежан партнерс” ЕООД сумата 4193,53 лева по договор от 30.08.2021г., представляваща задължение по фактура №0000000428/20.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 12.12.2022г. по ч.гр.д. №65346/2022г. на СРС, 169-ти състав.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ситистрой 17” ЕООД е осъдено да заплати на „Брежан партнерс” ЕООД разноски по делото в размер на 1084 лева и в размер на 484 лева за заповедното производството.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, доколкото липсва доклад по делото. Твърди, че на ответника е нарушено правото на защита, тъй като в хода на производството не му е дадена възможността да събере поисканите доказателства – не е разпитан допуснатия до разпит свидетел и не е изготвена и приета СТЕ, назначена по делото. Сочи, че липсват мотиви на решението, тъй като не са обсъдени и доводите на страните, както и всички доказателства по делото. Акцентира върху това, че представеният с отговора на исковата молба протокол от 16.09.2021 г. не е подписан нито от представител на ответника, нито от ищеца, както и че издадената въз основа на протокола фактура не е подписана. При това намира, че не е 1 доказано твърдението, че обемът на възложените дейности от страна на ищеца са извършени своевременно и са приети от ответника. Сочи, че съдът не е обсъдил, че липсва оферта № 656 към договора, в която оферта е следвало да бъдат посочени видът на СМР, материалите и оборудването. Поддържа, че въз основа на събраните по делото гласни доказателства не може да се установи основателността на претенцията. Намира, че по делото не е установен обектът, в който е следвало да се извърши договорената работа. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника, чрез адвокат В. М., с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед поддържания във въззивната жалба довод за липса на мотиви, което налагало отмяна на обжалвания съдебен акт, следва да бъде посочено, че в принципен план липсата на мотиви в първоинстанционното решение като процесуално нарушение никога не може да бъде квалифицирано като съществено и да доведе до отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като въззивната инстанция формира самостоятелно - въз основа на събраните по делото доказателства и закона, своето вътрешно убеждение и е длъжна да обоснове своите правни съждения относно основателността или неоснователността на предявения иск, като едва съобразно крайния правен извод на въззивния съд по съществото на спора първоинстанционното решение се преценява като правилно или неправилно.

По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4193,53 лева по договор от 30.08.2021 г., представляваща задължение по фактура № 0000000428/20.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 65346/2022 г. на СРС, 169-и състав.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, породено от сключен договор за изработка, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа съобразно уговореното и че работата е била приета от ответника.

По наведеното от въззивника оплакване за допуснати нарушения при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК следва да бъде посочено, че изготвеният от първоинстанционния съд доклад по делото е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, доколкото съдът е определил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и задължения с посочване на правната квалификация на претендираните от ищеца права и правната квалификация на насрещните права и възражения на ответника, като е разпределил и доказателствената тежест между страните в съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК.

Не е спорно между страните по делото, а и от приетия по делото договор за монтаж на помпено оборудване от 30.08.2021 г., се установява, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът в качеството си на възложител е възложил на ищеца в качеството на изпълнител да достави тръби и специализиран продукт на обект на възложителя, описани в оферта № 656, както и да извърши дейности, свързани с изграждане на помпено съоръжения на обекта на 2 възложителя, описани в оферта, чийто номер не е посочен. Съгласно съдържанието на договора задълженията на изпълнителя се състоят в това да монтира тръби и специализиран продукт, описани подробно в оферта № 656, да изпълни възложената му работа със собствен квалифициран персонал и оборудване, необходими за качественото изпълнение на изработка и при спазване на всички нормативни изисквания и предписания за безопасност и хигиена на труда, както и да отстрани в срок от 24ч. всички неизправности, ако има такива, установени от него самия и/или за които е уведомен от възложителя респективно собственика на обекта. По делото не е представена оферта № 656, към която препраща чл.

2.1 от договора. Съгласно чл. 4.3. от договора плащанията се извършват, както следва: 50% авансово плащане преди започване на работа на обекта – 3591,64 лева, а остатъкът (50%) се доплаща при издаване на обекта – 3591,64 лева. Посочено е, че всички плащания се извършват в левове и при всяко плащане се издава счетоводен документ-фактура в петдневен срок.

По делото е представен протокол № 0000000093 от 16.09.2021 г., неподписан от страните, в който са описани по вид, мярка, количество, единична цена и стойност на строителномонтажните работи, които възлизат на обща стойност 4193,53 лева. Приета е и фактура № 0000000428 от 20.09.2021 г. за услугите, посочени в протокола от 16.09.2021 г., чиято стойност възлиза на 4193,53 лева.

Не е спорно между страните, а и от приетото по делото платежно нареждане от 31.08.2021 г. и фактура № 0000000406 от 31.08.2021 г. се установява, че ответникът „Ситистрой 17“ ЕООД е заплатил на ищеца „Брежан Партнерс“ ЕООД сумата от 3591,64 лева, представляваща авансово плащане по оферта номер 679 лева.

Сключеният между страните договор за монтаж на помпено оборудване представлява по същността си договор за изработка, чиято уредба е регламентирана в разпоредбите на чл. 258 - 269 ЗЗД. Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя - чл. 258 ЗЗД, чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал. 1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата, т. е. на резултата от изпълнението на договора за изработка е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловена от приемане на работата на възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и признанието, че изработената съответства на поръчаното.

Спорен по делото е въпросът дали ищецът е изпълнил възложената с договора работа и дали е налице основанието за заплащане на процесната сума.

За установяване на тези обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите от страна на ищеца – А.С. и Д.М.. Свидетелят А.С. е служител в ищцовото дружество. Спомня си за монтаж на помпи над Икеа през 2021 г.

Посочва, че над магазин Икеа има три блока в затворен комплекс, където изградили общи части – поливна система и помпена система. Посочва, че е подписан договор за монтаж на поливната система, което подписване е станало на обекта. Част от оборудването, което е монтирал, е набавено от собственика, а другата част, която е липсвала, си я доставили те.

Разказва, че са работили по проект, който е даден от собственика. Собственикът дал проекта, който не бил пълен, като имало места, които не били обозначени за поливка по проект.

Разказва, че предложили да изградят частта, която я няма по проект и собственикът се съгласил, като казал, че ще доплати каквото трябва като материали. Свидетелства, че след сключването на договора веднага е започнало монтирането, което продължило около 3 седмици, като след приключване на монтажа, в присъствие на страните била пробвана системата и нямало никакви проблеми. Свидетелят обяснява, че докато били там, всичко било наред. След няколко дни собственикът е звънял на управителя на фирмата, че има проблем и ако може да отидат да го отстранят. Имало проблем с един от програматорите, който бил с фабричен дефект и който го подменили, тествали го и всичко било наред.

3

Споделя, че човекът, който подписал договора, - по спомен Д., бил и при проверката на системата. Не е сигурен дали има подписани протоколи.

По делото е разпитан и свидетелят Д.М., който работи във фирма за материали за поливни системи. Не е участвал в подписването на договора. Едната страна – Д., се свързал с него, срещнали се. Видял обекта и изпратил снимките на проектантите, които изготвили проект. Бил помолен на база на проекта да препоръча познати, с които работи и които да извършат монтажната дейност. Тогава се свързал с „Брежан партнерс“ и подписали договор.

Посочва, че обектът се намира на 2 км над Икеа, преди пречиствателната станция и представлява три къщи с общ двор и две сондажни помпи. Фирмата на свидетеля Марчоков доставяла материалите, но не директно на обекта. Доставяли ги чрез фирма доставчик понеже не работили с крайните клиенти. След извършване на монтажа от обекта се обадил Д., който казал да отиде да го погледне, тъй като не можел да настрои разпръсквача. Когато отишъл, едната помпа била със замърсена вода. Разказва, че за обекта Д. се представил като човека, който набира персонал, решава всички казуси и в неговите очи бил управител на фирмата, която не помни как се казвала. Посочва, че времето, когато се случило било в периода 28.07.- началото на месец 08.2021 г. Достъпът не бил свободен, той отварял.