Решение № 612 от 27.03.2012, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2375/2008
- Вид
- Решение № 612
- Подписан
- 27.03.2012
- В сила
- 10.01.2018
- Състав
- НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72 · Закон за собствеността
- чл.72, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 72, ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 72, ал.3 · Закон за собствеността
Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.03.2012г., гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на 22 февруари през две хиляди и дванадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия Неделчева при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2375 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 72 ЗС.
Образувано е по искова молба
/уточнена с допълнителни молби/ от Община Варна срещу Д.В.В., В.В.П., Б.Л.Д., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. за заплащане на сумата от 25 600 лв., претендирана на осн. чл. 72 ЗС. Ищецът излага, че считано от 17.09.1991г. по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация е станал собственик на ЦДГ №4 «Теменужка» - имот, находящ се в гр. Варна, ул.
«Шейново» №18, представляваща дворно място, с площ 880 кв.м. съставляващо имот №16 в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, ведно с находящата се в него масивна сграда. Преди тази дата имотът е бил държавна собственост, като собствеността е била придобита чрез отчуждаване от наследодателката на ответниците – Н.Д.Р., със Заповед №13/26.02.1962г. на Председателя на ИК на ГНС-гр. Варна. Към момента на отчуждаването имотът е представлявал дворно място с площ 723 кв., заедно с масивната едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 170 кв.м. и обем 1392 куб.м.
Сгрдата е била псотроена от Д. Р.К.-наследодател на отвениците с позволителен билет 185/1923г. съгласно одобрен проект от 1923, и се е състояла от външно стълбище, антре, две веранди, хол, спалня, столова, кухня зад столовата с излолационно антре, а в сутерена- три избени помещния, избен коридор и перално помещение. Процесурата по отчуждаването е приключила на 30.12.1972г., когато обезщетението за очуждения имор е запалетно на анследодателката на ответниците. След отчуждаването, сградата е била надстроена и пристроена с оглед използването и за детски дом. Реконструкцията е извършена орез
1974г. от СП БКС ”Варненска комуна” през 1974г. В периода 1992-2008г. от ищеца са извършени множество подобрения, подробно описани в исковата и последващите уточняващи молби. След очтуждаването, към дворното място на праводателя на ответниците са придадени 157 кв.м., отчуждени от съседен имот – парцел пл. №15 и включени към парецла, отреден за детски дом, за което е съставен АДС №12129/10.06.1974г. С решение №979/13.12.2007г., постановено по адм. Дело №464/2007г., по описа на ВОС, влязло в законна сила на 02.01.2008г., съдът е отменил отчуждаването, като е възстановил на ответниците правото на собственост върху целия имот. Ищецът излага, че изършените в имота подобрения са съществени, и а променили имота значително, а не са такива за запазване целостта на имота. Те са сначителни както по обем, така и по стойност, като с тях стойността на имота се е увеличила неколкократно. Значитлени са и раноските, които Община Варна е направила във връзка със запазването на вещта. Освен това, на ответниците е възстановено цялото дворно място, представлявщо имот 1064,а не ид. части от него, независмо от несъотвествието на площта на отчуждения имот с тоиз по действящия КП. Ищецът счита, че с тези придадени 157 кв.м. която е отчуждена от съседен имот, съответно заплатена от ищеца, а по настоящем възстановена на ответниците, процесният имот е увеличил стойността си, което също съставлява подобрение на имота. С оглeд изложеното, ищецът моли, след като съдът признае правата им на добросъвестен владелец, ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 25 100 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените в имота подобрения /подробно описани в исковата молба и уточняващата молба вх. №44732/19.11.2008г./, за периода 31.12.1972г. до 02.01.2008г., на осн. чл.72, ал.1 ЗС както и сумата от 500.00 лв., представляваща необходими разноски за запазване на имота, извършени през периода 31.12.1972г. до завеждане на иска, както и да бъде признато право на ищеца да задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските за него, на осн. чл. 72, ал.3 ЗС.
С определение от о.с.з., проведено на 27.11.2009г/ стр. 566/, съдът е допуснал изменение на предявения иск, като на осн. чл. 214 ГПК е приел, че искът е предявен за сумата от 998 000 лв.
С определение от о.с.з, проведено на
22.02.2012г., съдът е допуснал увеличение на стойността на предявения иск от 998000 лв. на 2 649 028 лв., като предявеният иск за сумата от 998000 лв. да се счита предявен като частичен от цялата претенция в увеличения размер 2 649 028 лв., представляваща сума, с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот в следствие на извършените в същия подобрения от ищеца;
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал увеличение на предявения иск за заплащане на необходимите разноски за запазване на имота от 500 лв. на 44 753.78 лв., като предявеният иск за сумата от 500 лв., да се счита предявен като частичен по отношение на увеличения размер от 44 753.78 лв., представляващи необходими разноски за запазване на процесния имот, извършени в периода 31.12.1972- 02.01.2008. В с.з. искът се поддържа.
Ответниците- Д.В.В., В.В.П., Б.Л.Д.,
К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. чрез адв. Г. излагат, че искът е допустим и частично основателен. Не оспорват изложените в исковата молба обстоятелства с изключение на твърденията относно площта на отчуждения имот, като твърдят, че още към момента на отчуждаването, неговата площ е била 880 кв.м., тъй като праводателят им още през
1918 и 1919 г. е закупил части от съседните имоти.
Обстоятелството, че в отчуждителния протокол неправилно е отбелязано 723 кв.м. е ирелевантно по отношение на възстановяване на собствеността, защото ако се приеме, че разликата в площта не е отчуждена по реда на благоустройствения закон, то тогава е на лице хипотезата на чл.2 ЗВСВОНИ и тази разлика се счита възстановена по силата на самия закон. Излагат, че са съгласни да заплатят сумата от 178 лв., дължима за площта от 168 кв.м. На следващо място твърдят, че извършеното от ищеца преустройство, пристрояване и надстрояване е незаконно. Не оспорват посочените от ищеца подобрения нито като вид работа, нито като количество, нито като стойност, нито като период на извършване, нито относно обстоятелството, че именно ищецът ги е извършил. На последно място твърдят, че тъй като Община Варна не ги е канила да заплатят сумата за претендираните подобрения, то те с поведението си не са дали повод за завеждане на делото, поради което не следва да дължат заплащането на съдебно-деловодни разноски.
Излагат и следните възражения по основателността на исковете: Община Варна не е добросъвестен владелец, тъй като отчуждителните закони имат конфискационен характер; при извършване на подобренията ищецът не е бил добросъвестен тъй като те са извършени без строителен план и разрешение. Считат, че тъй като по принцип рестутуираният собственик не дължи заплащане на подобренията /каквато била трайната съдебна практика/, то и те в качеството си на такива не дължат, поради което искът се явява неоснователен. Заявяват и не оспорват, че ще заплатят всички, направени след 1992г. подобрения в имота в претендирания от ищеца с исковата молба размер. От своя страна предявяват срещу Община Варна насрещен иск за заплащане на сумата от 110 хил.лв., представляваща обезщетение в размер на месечния пазарен наем на вещта, като средния претендиран размер е 10 хил.лв. месечно за периода от 31.01.2008 г. до 29.12.2008 г., както и за сумата от 8 хил.лв., претендирани като обезщетение за забава за всеки един месечен пазарен наем от м. февруари до м. ноември включително върху главница 10 хил.лв. на месец, считано от първо число на следващия месец до 29.12.2008 г. Излагат, че с молба от 16.01.2008г. са поканили ищеца да им предаде владението в 14 дн. срок., който съответно е изтекъл на 30.01.2008г. Тъй като ищецът не е предал владението, а напротив и към момента държи същия без правно основание, считат, че искът им е основателен и следва да бъде уважен.
С определение от о.с.з., проведено на
27.11.2009г/ стр. 566/, съдът е допуснал изменение на предявения иск, като на осн. чл. 214 ГПК е приел, че насрещният иск е предявен за сумата от 351110,60 лв., представляваща месечен пазарен наем на веща за процесния период, ведно с лихва за забава, общо в размер на 22640,88 лв., както и сумата претендирана като обезщетение за използване на дворното място в размер на 19360 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1248,45 лв.
Чрез своя процесуален представител, ответниците молят да бъде да бъдат отхвърлени исковете на ищеца като неоснователни, като бъде уважен техния насрещен иск.
Ищецът, в качеството му на ответник по предявения насрещен иск с прано основани чл. 59 ЗЗД, го оспорва изцяло по основание и размер. Излага, че процесният имот, считано от 15.01.2008г. е продаден ан друго лице “БГ Маркет” ЕООД, предвид което счита, че не са процесуално легитимирани да водят такъв иск. На следващо място излага, че още към подаване на молбата за предаване на владението, те вече не са били собственици, като по такъв начин са въвели Община Врана в заблуждение. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че претенцията е допустима и основателна, моли да бъде съобразено е нейният размер е изключително завишени и се явява неоснователна по размер.
С молба от 14.08.09г., ответниците са направили изявление за прихващане на сумите, с което съдът уважи претенцията им по чл. 59 ЗЗД със сумите, за които уважи предявения от Община Варна иск по чл. 72 ЗС.
Възражението е прието за съвместно разглеждане в ос.з., проведено на 09.10.2009 С определение от ос.з., проведено на 27.11.2009г., и на основание чл. 218 от ГПК, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответниците е конституирано „БГ МАРКЕТ” ЕООД, със седалище и адрес на управление Варна, представлявано от управителя Б.П.Н.. Новоконститираното лице оспорва предявения от Община Варна иск. Моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Оспорва твърдението, изложено в исковата молба, че имотът към момента на отчуждаването е бил 723 кв.м. В отношение на евентуалност твърди, че с влезлия в сила дворищно-регулационен план одобрен със заповед №244/1959г. частта от имот 15 е прибщен към имот пл.16 в общ парецл, което на осн. чл. 39 ЗПИНМ има пряко отчуждително действие и дори само на това основание праводателите на отвениците се явята собвтении на имота. Отделно от това твърди, че имотът се възстаноява във вида, в който е към момента на влиязен в сула на реституционния закон. На следващо място твърди, че извършеното от Община Варна преустройство е незаконно.
Прави възражение, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По отношение на дворното място:
Видно от представеното копие на
Протокол №30/03.06.1972г. на ГНС-Варна, на същата дата е взето решение от ГНС-Варна на собствениците на имот, чийто имоти са отчуждени за Детски дом в кв. 6 на 8 подрайон, ул. “Шейново” да се изплатят обезщетения както следва: На Н.Д.
Р. да се изплати за дворното място от 723 кв.м. – 5061.00 лв.; за масивната жилищна сграда от 136 кв.м.- 10014.78 лв. По делото са представени копия на посочените в протокола нот. актове №165/1918г., нот. акт №572/1919г., по силата на които Д.
Р. придобива собствеността, съответно договора от 26.10.1944г., с който прехвърля имота на майка си Н. Д. Р. Така постанвоноро решенеи на ГНС е било предмет на обжалване в часттам касеща оценката на имота, като с вляоз в сила решение, постановено по гр. дело 2158/1972г. по описа на ВОС, съдът е изменил същата. В мотивите на самото решение се коментира заключението на в.л. Б., което също е представено по делото. Видно от скицата към същото /стр. 46 от делото/ отчуждения имот включва дворно място 723 кв.м., застр. Площ 202.80 кв.м., стълбища -20.20 кв.м. и плочник – 125.00 кв.м.
Предвид така коментираните писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено, че към момента на отчуждаването имотът е включвал: дворно място 723 кв. и къща със застроена площ 202 кв.
Разпечатката съдържа 36 от 151 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4920fa6-4a21-4269-8066-3412e3457eaa