Решение № 385 от 26.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Враца, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 2573/22.02.2024г. от З. А. Л. с ЕГН **********, чрез пълномощника си ЕАД „Д. М.“ ЕИК ***, с адрес на управление ***. представлявано от Д. М. М.-управител, срещу Решение № 39/26.01.2024г. по гр.д.№ 1704/2023г. по описа на Районен съд- Враца, с което са отхвърлени предявените от ищеца установителни искове с правно основание чл. 26,ал.1, предл.първо и предл.трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за закупени и ползвани допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси“ в сключен на 08.10.2021 год. между него и ответното дружество договор за потребителски кредит с № ***, поради противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави.

Със същото решение е отхвърлен осъдителният иск на ищеца с правно основание чл.

55, ал. 1, предл.първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от общо 600,00 лева, недължимо платена сума по сключен договор за потребителски кредит с № ***.

Присъдени са разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон.

Посочва, че районния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като оставил без уважение доказателственото му искане по реда на чл.190 от ГПК за представяне на процесния договор за заем от ответника и го е лишил от възможност да изпълни доказателствената си тежест, тъй като този договор не се намира у ищеца.

Навежда твърдения, че не представянето на процесния договор не влече след себе си 1 отхвърляне на предявените искове.

Ответника в първоинстнационното производство с писмения отговор на исковата молба потвърждава сключването на процесния договор с посоченото съдържание и развива доводи за действителността на двете оспорени клаузи.

Въззивника счита, че пред първата инстанция е установено, че срещу договорените услуги „Фаст” и „Флекси“ ответника не е предоставил реална услуга, като по този начин е заобиколил ограниченията на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Счита, че тези клаузи представляват „скрита лихва", тъй като вноските по тях са предвидени да бъдат заплащани с погасителните вноски по кредита.

Първоинстанционния съд е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на ССчЕ и по този начин го лишил от възможността да изпълни доказателствената си тежест относно осъдителния иск.

Заявява доказателствени искания.

Въззивника желае съдът да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове, както му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Профи Кредит България“ ЕООД чрез процесуален представител юрисконсулт И. Т. е подала писмен отговор вх.№ 4789/04.04.2024г., с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В отговора се посочва, че ищеца заявил желание да закупи предлагания от ответното дружество пакет допълнителни услуги, като е сключено и допълнително споразумение между страните.

Посочва, че размерът на уговореното възнаграждение за допълнителни услуги не е включено в размера на ГПР, уговорен между страните и посочен в договора за кредит.

В жалбата се навеждат твърдения, че в случая не е налице фактическия състав на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като страните по договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин.

Развиват се обстойни правни съждения относно изискванията при сключване на договор за паричен заем, както и клаузите за неговата нищожност.

Въззиваемата страна претендира разноски за тази инстанция и не заявява доказателствени искания.

Прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника, ако се представлява от такъв в настоящата инстанция.

Пред въззивната инстанция е допусната и изслушана ССчЕ, което заключение не е оспорено от страни и възприето от съда като обективно и пълно.

В проведеното открито съдебно заседание представители на страните не се явяват, като в писмено становище въззивникът потвърждава изложените аргументи във въззивната жалба и направеното с нея искане, както и че следва да се приеме заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ.

Въззиваемата страна поддържа писмения отговор и оспорва въззивната жалба по изложените в него съображения. Също не възразява за приемане заключението на вещото лице по ССчЕ.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, 2 във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от З. А. Л., ЕГН **********, срещу "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Н., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл.26,ал.1, предл.трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за закупени и ползвани допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” в сключен на 08.10.2021 год. между него и ответното дружество договор за потребителски кредит с № ***, поради противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави.

Съдът е бил сезиран и се е произнесъл с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. Първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от общо 600,00 лева, недължимо платени суми по сключен на 08.10.2021 год. между него и ответното дружество договор за потребителски кредит с № ***.

В исковата молба ищеца твърди, че на 08.10.2021 год. между него и ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит с № ***, като страните се договорили отпуснатия паричен заем да бъде в размер на 600,00 лева, а кредитополучателят ще ползва и две допълнителни услуги, предлагани от кредитодателя - "Фаст" и "Флекси", за които било уговорено възнаграждение, както следва:

180,00 за услугата "Фаст" и 420,00 лева за услугата "Флекси" или общо възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 600,00 лева.

Ищецът посочва, че е изплатил задълженията си по процесния договор. Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Било нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи от него следва да бъдат представени с еднакъв по вид шрифт, не по-малък от 12,който в случая е по-малък и в два екземпляра - по един за всяка от страните. Излага твърдение, че не му е предоставено копие от Общите условия, а процесният договор не бил подписан от него на всяка страница, съгласно разпоредбите на ЗПК.

На следващо място в и.м. се сочи, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, което е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 1, връзка чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поддържа, че описаните в съдържанието на договора допълнителни услуги водят до различен размер на ГПР от посочения в договора, който надвишава максимално допустимия. Счита, че ответното дружество, в нарушение на приложимите законови разпоредби не е включило в размера на ГПР разходите за заплащане на допълнителните услуги, които по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, заплащана периодично, поради което същата следва да е част от годишния лихвен процент (ГЛП) и ГПР. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Поддържа на следващо място, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите 3 уговорки, не позволявали на потребителя да оцени правилно икономическите последици от сключването на процесния договор. Твърди, че услугите "Фаст" и "Флекси", изобщо не били изпълнявани от ответното дружество. Излага съображения за нищожност на отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД - поради нарушение на закона и на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, във връзка с чл. 146 ЗЗП.

Сочи, на следващо място, че целта на таксите и комисионните по чл. 10а ЗПК е да покрият административните такси на кредитора за допълнителните услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а не представляват такси, свързани с основната услуга по договора - предоставянето на паричен заем.Предвид гореизложеното за него се породил правен интерес от търсената съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Профи Кредит България" ЕООД“, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит, представлява търговска сделка, по отношение на която са приложими специалните правила на ТЗ, а кредитополучателят се ползва и с допълнителна закрила, в качеството си потребител, което обуславяло субсидиарното приложение на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението.

Поддържа се, че цитираната разпоредба на ТЗ е приложима по отношение на процесния договор.

На следващо място сочи, че заемната сума по процесния договор е усвоена в пълен размер от ищеца, съгласно договореното между страните. Излага твърдение, че от сключване на договора за кредит до образуване на исковото производство ищецът не е направил възражениета, които излага с исковата молба относно шрифта, за неспазване изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК и др.

В отговора се излага, че по силата на процесния договор ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер на 600,00 лева, като същият се задължил да го върне, ведно с договорената възнаградителна лихва, както и възнаграждение за допълнително закупени от него услуги "Фаст" и "Флекси". Посочва, че всички условия по договора били предварително уговорени между страните, като допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” се предоставяли срещу допълнително възнаграждение от ищеца, което не противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поддържа, че с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК, законодателят е предоставил известна свобода на кредитодателя да предоставя и допълнителни услуги, извън тези по договора за заем. Посочва, че ищецът дължи възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, тъй като се е възползвал от предоставените от кредитодателя допълнителни услуги, които са ясно и точно описани.

На следващо място ответника сочи, че таксата за усвояване на кредита се заплаща от кредитополучателя, поради това, че на същия е отпусната заемна сума, която се дължи към момента на отпускане на кредита, като се прихваща от размера на отпуснатата главница.

Следователно възнаграждението за използваните услуги "Фаст" и "Флекси" не се дължи за предоставената наличност по посочената от ищеца в договора банкова сметка. Сочи се, че таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходи на кредитодателя във 4 връзка с отпуснатия кредит, които са част от дейността по кредитиране и се включват в цената на самия кредитен продукт.