Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 04.03.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 467/2021
Вид
Решение № 24
Подписан
04.03.2022
В сила
15.09.2022
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Събина Ненкова Христова Диамандиева, Албена Янчева Зъбова Кочовска

Други актове по делото

  • Протокол № 2 от 13.01.2022 · Румяна Стоева Калошева Манкова, Събина Ненкова Христова Диамандиева, Албена Янчева Зъбова Кочовска

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29, ал.3 · Закон за собствеността
  • чл.17 · Семеен кодекс
  • чл.21, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.29, ал.3 · Семеен кодекс
  • чл.51 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20212000500467 по описа за 2021 година Производството по в.гр.дело №467/2021г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Ц. Х. К., представлявана от адв.П., против решение № 266/12.07.2021г. по гр.дело №1561/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта с която на ВР. К. е определен по реда на чл.29, ал.3 СК дял в размер на 65% поради значително по-голям принос. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и необосновано.

При постановяването му съдът е констатирал единствено значителна разлика в доходите на бившите съпрузи, при констатация за липса на закупуване на недвижими и движими вещи и получаване на парични средства от дарение, с които да са придобити вещите в режим на СИО.

Навеждат се оплаквания за липса на обективни критерии при определяне на размера на приноса и не е съобразено обстоятелството, че не всички доходи на бившия съпруг са послужили за придобиване на недвижимо имущество от семейството и за отглеждане на непълнолетните деца.

Решението не е съобразено със съдебната практика и с Постановление №5/1972 г. на ВКС, т.8. Твърди се, че презумпцията на СК за съвместен принос не е оборена по делото, а наличието на по-високо възнаграждение не е самостоятелно основание за определяне на по-голям принос. Счита, че при съпоставяне на полаганите от съпругата грижи за домакинството и децата по време на брака и средствата, осигурявани от нея с доходите на ответника в чужбина, за чиито размер не са представени доказателства, не е налице основание да се приеме принос в по-голям размер от страна на бившия 1 съпруг, тъй като и двамата са допринесли в равна степен посредством своите действия за придобиване на имущество по време на брака. Горното се подкрепя от назначената по делото експертиза. Според практиката на ВКС при изменение на установеното от закона равенство на дяловете на финансовия принос не се дава превес, тъй като съвместният принос по чл.21, ал.2 СК може да се изрази в полагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Счита, че съобразно установените факти, следва, че съпругът е ползвал 2/3 от своите доходи за лични нужди, а остатъкът е послужил за повишаване на материалната изгода на семейството. Не са налице предпоставките за уважаване на иска предявения иск с правно основание чл.29, ал.3 СК, тъй като доходите на съпрузите не са единствен критерий, налице е нарушение на разпоредбата на чл.17 СК от страна на ищеца и не са изследвани всички възможни форми на принос по смисъла на чл.21, ал.2 СК.

В отговор на въззивната жалба, подаден от В. Р. К., чрез пълномощниците адв.Н. и адв.В., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Считат решението за правилно и законосъобразно, съобразено с практиката на ВКС. Намират за безспорно установено по делото значителното възнаграждение на ищеца, което възлиза на 93,5% от семейните доходи. Твърденията във въззивната жалба за липса на доказателства лично изтеглените суми от сметките в размер на 1/3 от доходите да са отивали за придобиване на имущество като критерий за определяне на съотношението в доходите на бившите съпрузи счита за ирелевантни съобразно разпоредбата на чл.29, ал.3 СК. В подадения от ответницата отговор на исковата молба е обяснено как е бил закупен всеки от четирите имота, с какви средства и са представени доказателства за това, който се изтъкват отново. Сочи се, че по делото е установено тегленето на значителни суми от сметката на ищеца от бившата съпруга и прехвърлянето на средства по лични нейни сметки, до които той не е имал достъп. Прехвърлена без съгласието на ищеца е и сумата от 80 000 щ.долара по сметка на дъщеря им Е.. За неправомерно изтеглените суми е подадена жалба до Районна прокуратура-Бургас. Изложеното сочи, че и въззивницата е нарушила разпоредбата на чл.17 СК, предвид укриването на средства, включително наеми от семейни имоти, по личните си сметки. По отношение на семейните имоти неколкократно е извършвала самоуправство, препятствайки възможността на ищеца да ги ползва.

Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от В. Р. К., чрез неговите пълномощници против решението в отхвърлителната му част.

Считат го за необосновано и се иска отмяната му в тази част и постановяването на друго, с което приносът му да бъде определен в размер на 75 %. Съдът е приел, че и двете страни по делото са имали отговорно отношение към семейството и участието им в грижите за децата е било принципно еднакво. Отглеждането им от майката докато бащата е отсъствал за изпълнение на трудовите си задължения не е особен и извънреден принос, а обичайно, произтичащо от закона задължение. Правилно е отчетена значителната разлика в доходите на страните, но неправилно е съобразен спрямо нея размера на приноса на ищеца за придобиване на процесното 2 имущество, който следва да бъде взет предвид равните други условия в отношението на страните към семейството. Обратното води до неоснователно обогатяване за ответницата, което тя вече е осъществила, отклонявайки средства по своите лични сметки.

В отговора подаден от Ц. Х. К., насрещната въззивна жалба се оспорва изцяло.

По делото е подадена и частна жалба от В. Р. К. против определение №260996/17.09.2021г. по гр.дело №1561/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Твърди, че списъкът е приложен към писмените бележки по делото, депозирани на 22.06.2021г., преди постановяване на решението. На следващо място сочи, че съдът определил неправилно държавната такса за принос в размер на 80% от имущество на стойност 214 204 лв., вместо върху претендираното завишение от 30% по смисъла на чл.29, ал.3 СК. Моли молбата му да бъде уважена.

Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща становище по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е определил на основание чл.29, ал.3 от Семейния кодекс по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака на ищеца с ответницата, в размер на 65 % за него, като е отхвърлил предявеният иск над уважения размер до претендирания от 80%, като неоснователен. За да приеме решението си съдът достигнал до извода за значителна разлика в доходите на съпрузите по време на придобиването на общото съпружеско имущество и я приел достатъчна на фона на всички събрани по делото доказателства, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи.

Искът е с правно основание чл. 29, ал.3 СК.

Страните са бивши съпрузи, чийто двадесет и три годишен брак е прекратен със съдебно решение на 28.05.2020 год., в което съдът е утвърдил постигнато между тях споразумение по чл.51 СК, незасягащо имуществените им отношения. След като при развода съпрузите са останали съсобственици на имуществото, придобито по време на брака, искът за по-голям принос е допустим.

С Решение № 123 от 22.01.2015г. на ВКС по гр. д. № 137/2014г., II г. о., ГК съдът се е произнесъл, след допускане на касационно обжалване, по въпроса оценяем или неоценяем е иска по чл.29, ал.3 СК, като е приел, че след като искът има за предмет цялото имущество, придобито по време на брака, независимо от стойността му, искът е неоценяем и размерът на държавната такса се определя от съда (чл.71, ал.1, изр.2 ГПК). Съдът е споделил аргументите, посочени в Определение № 303 от 13.07.2009г. на ВКС по ч.гр.д.№197/2009г., II г. о., ГК. Така разрешен въпросът сочи на подсъдност на делото пред районен съд, но на основание чл.270, ал.4 ГПК при 3 служебната проверка по чл.269 ГПК въззивният съд приема обжалваното решение за валидно и допустимо. Следва да се отбележи единствено, че неправилната квалификация на иска като оценяем е довело до надхвърляне на законовите размери на дължимата държавна такса, което поради липсата на въззивно оплакване настоящият съд не може да поправи.

Страните не спорят по отношение на обема от имуществени права, придобити от тях при условията на съпружеска имуществена общност – недвижими имоти – апартамент в гр.Б., апартамент в гр.П., апартамент в гр.С. и магазин със склад в гр.Б.с, както и движими вещи, представляващи обзавеждане на недвижимите имоти и находящи се във всеки от тях, така както са посочени в исковата молба. Страните не спорят и по заявените в исковата молба цени на всяка от вещите, които в общ размер възлизат на 267 775 лв.

Спорът между страните е за обема на приноса на бившите съпрузи в придобиването на имуществото, като твърдението на ищеца е, за принос от 80 % към 20 % за ответницата, а ответницата оспорва наличието на основание за оборване на презумпцията за равенство на дяловете на съпрузите в общото имущество. Основанието, посочено от ищеца, за да поиска такова съотношение е получаваното от него възнаграждение през цялото време на брака, при равенство между съпрузите в изпълнение на останалите съпружески задължения по чл.17 СК – взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

От приетите основно и две допълнителни заключения на съдебносчетоводната експертизи се установява, че през време на брака – от 1997г. до 2018г. – ищецът е получил доходи от труд като капитан далечно плаване, в размер на 967 055,15 щ.д., които възнаграждения са постъпвали по банков път по сметката на ищеца. За същия период ответницата е получила трудови възнаграждения и обезщетения за раждане и отглеждане на малко дете в общ размер на 103 644,45 лв., съобразно декларираното от работодателите и , а по банкови сметки се констатира постъпление на част от тези възнаграждения от трудови доходи и обезщетения в размер на 71 874,84 лв. Съотношението, условно прието с оглед динамичния курс на щатската валута, сочи, че доходите на ищеца повече от 15 пъти надхвърлят тези на ответницата.

Ответницата е разполагала с пълномощно за теглене на суми от сметките на ищеца и според заключението на вещото лице по време на брака до 15.10.2018г. е изтеглила 209 745щ.д. и 13 500 евро.

На 16.10.2018г. ищецът е оттеглил пълномощното.

През 2018г. ищецът прекъсва работата си като капитан на кораб, поради здравословни причини по негови неоспорени твърдения.

Имуществото, което притежават понастоящем и не се спори че е придобито по време на брака включва следните недвижими вещи:

Магазин с прилежащ склад на площ 127 кв.м. в к-с Л., гр.Б. придобит през 2004г. на цена 29 000щ.д. Финансирането на покупката е със заем от ДСК, който е погасен през 2009г.

4

Апартамент в гр.П., на площ от 61 кв.м.в сграда за сезонно ползване, придобит през 2007г. за сумата 40 300лв., изплатена на продавача напълно и в брой ,преди сключване на сделката.

Апартамент гр.С. на площ 42,08 кв.м., в сграда за сезонно ползване придобит през 2009г. за сумата 22 000лв.

Апартамент в гр.Б., на площ на площ 91,48 кв.м ., придобит през 2012г. за сумата от 100 000лв.изплатена на продавачите по банков път. При съпоставката между посоченото в нотариалния акт, относно начина на плащане и извлеченията от сметките на ищеца по заключението на вещото лице се установява, че плащането на двамата продавачи-съсобственици на апартамента в гр.Б. е направено едновременно с две отделни вноски, които по размер покриват изцяло цената по договора.

Страните имат две деца. Синът е роден през 2005г. и е непълнолетен.

Дъщерята е пълнолетна и живее в Г., където от 2016г. учи стоматология на издръжка на двамата си родители.