Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2386 от 16.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2576/2023
Вид
Определение № 2386
Подписан
16.10.2023
В сила
16.10.2023
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2386 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502576 по описа за 2023 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба депозирана от АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК 203508899 против Определение №7515/ 03.07.2023 г. постановено по гр.д.

№17069/2022 г. на ПРС, в частта с която е допълнено Решение № 2117 от 15.05.2023 г. по гр.д. № 17069/2022 г. по описа на ПРС, в частта за присъденото на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение, като е осъден АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК 203508899 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. В. М., БУЛСТАТ **********, на основание пар.2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение сумата в размер на 113.80 лева, начислено ДДС върху адвокатското възнаграждение в размер на 569 лева.

Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, поради противиречие с материалния закон, доколкото съдът неправилно е приел, че предоставената безплатна помощ не е безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на ЗДДС. Навеждат се твърдения, че в конкретният случай за съда не възниква задължение да начислява ДДС, че нито една законова норма съответно в ЗДДС или в ЗАдв., или в подзаконов нормативен акт не въвежда отклонение от общите правила за облагане на ДДС. Моли се, съдът да отмени обжалвания акт и да присъди разноски пред настоящата инстанция в размер на 15.00лв.

1

Ответната страна Г. С. Г., чрез процесуалния си представител адв. Д. М. оспорва частната жалба. Навежда доводи, че съгласно трайната практика на ВКС, при присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗА следва да включва ДДС.

Моли частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , като взе предвид доводите на жалбоподателя и ответникът по жалбата, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество..

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. С. Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 2664933 от 02.11.2022 г., поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9, 11 и т. 10 ЗПК, евентуално да се прогласи за недействителна клаузата по чл.4, ал.1 от договора, предявен е и иск от ищеца срещу „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване за недействителен на договор за предоставяне на поръчителство от 02.11.2022 г., поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК.

С постановеният съдебен акт е осъден „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. В. М., БУЛСТАТ **********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 569 лева адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.248 от ГПК процесуалния представител на ищеца– адв.

Д. М. е поискал изменение на решението, в частта за разноските като му се присъди ДДС върху присъденото му адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата, като е приел, че доколкото се касае за безплатна адвокатска помощ, а процесуалният представител е регистриран по ДДС, то върху присъденото възнаграждение следва да се начисли ДДС.

2

Настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Спорът се свежда до това, дали се дължи ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, при условие, че адвокатът е регистриран по ДДС.

Възражението на жалбоподателят за недължимост на ДДС, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. В непротиворечивата практика на ВКС, сподЕ. и от настоящия състав, обективирана и в Определение №50093/11.05.2023г. по т.д.№1638/2021г. на ВКС, второ т.о. се приема, че че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС, съответно предоставяне на безплатна адвокатска помощ на предвиденото в чл.38 ал.1 ЗА основание за не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА във вр. с парг.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да включва ДДС.

Гореизложеното обоснова извода, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с обжалваното определение е присъдил ДДС, върху присъденото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна правна помощ, поради което определението, в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

Исканията на страните за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се оставят без уважение, тъй като в производство по чл.248 от ГПК разноски не се дължат.

По изложените съображения съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК 203508899 против Определение №7515/ 03.07.2023 г. по гр.д.

№17069/2022 г., ПРС , в частта е допълнено Решение № 2117 от 15.05.2023 г. по гр.д. № 17069/2022 г. по описа на ПРС, в частта за присъденото на адв.

Д. М. адвокатско възнаграждение, като е осъден АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК 203508899 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. В. М., БУЛСТАТ **********, на основание пар.2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение сумата в размер на 113.80 лева, начислено ДДС върху адвокатското възнаграждение в размер на 569 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4