Решение № 915 от 14.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

В. Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100503437 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 16253 от 10.10.2023 г., постановено по гр. дело № 15259 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 91-ви състав, е изменил издръжката, определена с Решение № 228089 от 29.09.2019 г. на Софийски районен съд, 158-ми състав, по гр. дело № 18550 по описа за 2019 г., като е увеличил месечната издръжка от 170.00 лева на 200.00 лева и е отхвърлил за разликата над 200.00 лева до пълния претендиран размер от 300.00 лева, и е осъдил Б. С. Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното му дете С. Б.

Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В. А. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от подаване на исковата молба в съда (24.03.2023 г.), до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Осъдил е Б. С. Г., ЕГН **********, да заплати на малолетното дете С. Б. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В. А. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 60.00 лева разноски в първоинстанционното производство. Осъдил е малолетното дете С. Б. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В. А. Д., ЕГН **********, да заплати на Б. С. Г., ЕГН **********, сума в размер на 66.66 лева за разноски по делото.

Осъдил е Б. С. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 43.20 лева.

Ищцата С. Б. Г., ЕГН **********, (въззивница в настоящото производство), чрез нейната майка и законен представител В. А. Д., ЕГН **********, е останала недоволна от постановеното Решение от 10.10.2023 г. и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 307992 от 31.10.2023 г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен иска за присъдена месечна 1 издръжка за разликата над уважения размер от 200.00 лева до пълния предявен размер от 300.00 лева месечно. В жалбата се излагат оплаквания, че постановеното решение в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Б. С. Г. (въззИ.ема страна в настоящото производство) в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, като счита жалбата за неоснователна.

С молба по чл. 248 ГПК В. А. Д., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на С. Б. Г., ЕГН **********, е поискала от първоинстанционния съд да измени постановеното решение в частта за разноските и да присъди на ищцата сумата от 138.46 лева вместо присъдените 60.00 лева. С Определение № 6750 от 13.02.2024 г. първостепенният съд е оставил без уважение молбата за изменение на Решението в частта за разноските.

С частна жалба, вх. № 64908 от 27.02.2024 г., В. А. Д., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на С. Б. Г., е обжалвала определението от 13.02.2024 г. и моли въззивният съд да го отмени и да измени присъдените разноски в първата инстанция от присъдените 60.00 лева на 138.46 лева съобразно уважената част на иска.

Ответникът Б. С. Г. е депозирал отговор на частната въззивна жалба.

Въззивната жалба и частната въззивна жалба са допустими. Подадени са в съответния срок, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни и допустими в обжалваните части съдебни актове.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от съответната жалба предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 150 СК от С. Б. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В. А. Д., ЕГН **********, за увеличение на присъдената с Решение № 228089 от 29.09.2019 г. на Софийски районен съд, 158 -ми състав, по гр. дело № 18550 по описа за 2019 г., месечна издръжка до размер на 300.00 лева от завеждане на исковата молба до настъпване на предвидените в закона предпоставки за нейното изменение или прекратяване.

От събраното в хода на съдебното дирене доказателство (заверен препис на удостоверение за раждане) е установено, че ищцата е дъщеря на ответника.

Майката на ищцата е трудово ангажирана, като получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710.00 лева. Ответникът работи в „Никита 2014“ЕООД, като получава основна заплата в размер на 780.00 лева.

Между страните липсва спор, че ответникът има и друго дете – Д.Б. С., роден на **** г.

По делото е изготвен социален доклад от Д“СП“ – Младост.

Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност, първостепенният съд е намерил, че искът е частично основателен. Установено е, в хода на първоинстанционното производство, че детето е записано и посещава подготвителна група в 39 СУ „Петър Динеков“, като посещава занимания в танцова школа „Балет Веда Джуниър“ с месечна такса от 100.00 лева.

Като съобразил събраните доказателства, както и обстоятелството, че потребностите на детето са се увеличили от момента на определянето на издръжката, няма данни ответникът да е с влошено здравословно състояние, същият има друго непълнолетно дете, за което безспорно дължи издръжка, първоинстанционният съд е намерил, че във 2 възможностите на ответника е да заплаща на детето му С. месечна издръжка около минималния размер, а именно 200.00 лева от завеждане на делото – 24.03.2023 г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяването на издръжката и е отхвърлил предявения иск до пълния му предявен размер от 300.00 лева.

Във въззивната инстанция не са представени никакви доказателства.

Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е частично основателна.

Оплакванията, изложени от въззивниците за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено като неправилно и незаконосъобразно, в нарушение на процесуалните правила, относно размера на издръжката, не се споделят от въззивния съд. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът изхожда от нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Те са съобразени правилно от първоинстанционния съд. Правилно е определена месечната издръжка в размер на минималния размер от 200.00 лева.

С оглед на обстоятелството, че от 01.01.2024 г. минималната работна заплата за страната е 933.00 лева и следователно минималната издръжка, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, е 234.00 лева, определеният от първоинстанционният съд размер на месечната издръжка от 200.00 лева за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. следва да бъде увеличен с 34.00 лева.

Минималната работна заплата от 01.01.2025 г. е 1 077.00 лева, а минималният размер на месечната издръжка е 270.00 лева и затова размерът на определената издръжка от 200.00 лева следва да бъде увеличен от 01.01.2025 г. със 70.00 лева.

По делото няма доказателства за по-големи материални възможности на бащата и специални потребности на детето С. Г., които да бъдат задоволявани с по -висока издръжка.

Неоснователни са доводите, че при определяне на месечната издръжка първостепенният съд не е отчел грижите за детето в натура, които са изцяло ангажимент единствено само на майката. Неоснователно е и оплакването, че ответникът е посочил, че има и друго дете едва след отговора на исковата молба, както и че ответникът не е осъден да заплаща издръжка на това дете.

Затова претендираният размер за съответния период над 234.00 лева и над 270.00 лева, до 300.00 лева се явява е недоказан и жалбата в тези части е неоснователна.

Ето защо първоинстанционното Решение от 10.10.2023 г., в обжалваната част, се явява правилно в частта, в която е постановена месечна издръжка от 200.00 лева и е отхвърлен иска до 300.00 лева за периода от подаване на исковата молба – 24.03.2023 г. до до 31.12.2023 г. Затова първоинстанционното решение в тази част, като правилно, следва да се потвърди. С оглед изложеното, първоинстанционното Решение следва да бъде отменено за размера на месечната издръжка над 200.00 лева до 234.00 лева, считано от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., и за размера на месечната издръжка над 270.00 лева до 300.00 лева, считано от 01.01.2025 г., а въззивната жалба в тези части - оставена без уважение.

Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка въззивникът дължи държавна такса в размер на 117.12 лева по сметка на СГС.

Въззивният съд намира, че подадената въззивна частна жалба е основателна.

3

Неправилно първостепенният съд е определил разноските съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска. Претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция са в размер на 600.00 лева. При увеличението на размера на месечната издръжка от 170.00 лева на 200.00 лева и отхвърлен иск до претендирания размер от 300.00 лева, разноските за тази страна следва да са в размер на 138.46 лева, а не в размер на 60.00 лева, както неправилно е определил първоинстанционният съд.

Поради това, като неправилно, Определение № 6750 от 13.02.2024 г. следва да бъде отменено, като бъде изменено Решението от 10.10.2023 г. в частта за разноските и на С. Б. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В. А. Д., ЕГН **********, да бъдат присъдени още 78.46 лева (във връзка с въззивната частна жалба).

С оглед изхода на спора присъдените разноски на Б. С. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 66.66 лева разноски в първата инстанция следва да бъдат намалени с 20.46 лева, или разноските за адвокатско възнаграждение на тази страна в първата инстанция са в размер на 46.20 лева.

По разноските за настоящото производство

При този изход на спора на въззивницата се следват разноски за първата инстанция допълнително за адвокатско възнаграждение в размер на още 369.60 лева.

Претендираните разноски от процесуалния представител на въззивницата за настоящата инстанция по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) са неоснователни, тъй като в договора за правна защита и съдействие от 01.03.2023 г. (лист от 102 от първоинстанционното дело) не е посочено, че адвокатът защитава материално затруднено лице по чл. 38 ЗА. Точно обратното – посочено е адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, платена сума в брой при подписването на договора. Липсват доказателства за това и във въззивната инстанция. Поради това искането на адвокат И. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

ВъззИ.емият не претендира разноски във въззивното производство и затова въззивният съд не се произнася по този въпрос.

Решението не подлежи на обжалване, предвид ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 16253 от 10.10.2023 г., постановено по гр. дело № 15259 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 91-ви състав, в частта, в която е отхвърлена месечната издръжка на С. Б. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В. А. Д., ЕГН **********, за размера над 200.00 лева до 234.00 лева, считано от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., и за размера над 270.00 лева до 300.00 лева, считано от 01.01.2025 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и за присъдените разноски на Б. С.

Г., ЕГН **********, за размера над 46.20 лева, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Б. С. Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното му дете С. Б. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В. А. Д., ЕГН **********, още 34.00 лева месечна издръжка (или общо 234.00 лева), считано от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и още 70.00 лева месечна издръжка (или общо 270.00 лева), считано от 01.01.2025 г. до настъпване на 4 законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.