Решение № 3766 от 28.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3766 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330115872 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ОБРАЗУВАНО ПО ИСКОВА МОЛБА С ПРАВНО

ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПР. 1 ОТ ЗЗД ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26, АЛ. 1 ОТ

ЗЗД, ЧЛ. 19, АЛ. 4 ОТ ЗПК И ЧЛ. 11, Т. 9 И 10 ОТ ЗПК от А. Н. Б. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869.

Твърди се, че На ** г. ищецът А. Н. Б. (потребител) и ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД (заемодател) са сключили Договор за потребителски кредит №** към искане №**. По силата на този договор на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 600,00 лева , при фиксиран лихвен процент по заема 50.00% и годишен процент на разходите (ГПР) - 65,64%.

Общата сума за плащане по договора е 662.19 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора , същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на кумулативни условия. Тези условия включват изискване за осигурителен доход (напр. 7 пъти минималната работна заплата за страната при един поръчител), липса на други поръчителства или неизпълнени договори със същия кредитор, както и „редовна“ класификация на кредити към банки или финансови институции. Срокът за предоставяне на 1 обезпечението е 3 (три) дни от сключване на договора. Чл. 11, ал. 1 от договора предвижда, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя да предостави договореното обезпечение в тридневен срок или ако представеното обезпечение не отговаря на условията, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 255,81 лева. Тази неустойка следва да бъде престирана разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.Ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс и е изплатил изцяло задължението си по процесния договор, включително сумата по процесната неустойка в размер на 128.13 лева. Тази сума е платена чрез две вносни бележки за общ размер на 728.13 лв.Ищецът моли съда да осъди ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД да му върне сумата в размер на 128.13 лв., представляваща получена без основание от ответника сума. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 600 лв.. Договорът съдържа клауза за неустойка в размер на 255.81 лв. , дължима при непредоставяне на определено обезпечение (банкова гаранция или поръчител) в тридневен срок или ако представеното обезпечение не отговаря на условията. Ищецът е изплатил изцяло задължението си по договора, включително сумата от 128.13 лв. като част от тази неустойка.

Съдът намира, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №** от ** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 255.81 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Действително, неустойката е предварително определено обезщетение за вреди от неизпълнение и обезпечава изпълнението на договора. В настоящия случай обаче, уговорената неустойка не изпълнява своята обезщетителна функция, тъй като не компенсира реално претърпени вреди от кредитора.

Изискванията за обезпечение, поставени от ответника, са кумулативни и свръхмерни, особено за кредит в размер на 600 лв. (напр. поръчител с осигурителен доход, равен на най-малко 7 пъти минималната работна заплата).

2

Тези условия на практика създават невъзможност за ищеца да ги изпълни, което автоматично води до дължимост на неустойката.

По този начин, чрез клаузата за неустойка, се заобикалят императивни норми на Закона за потребителския кредит, по-конкретно тези, касаещи формирането на Годишния процент на разходите (ГПР) и тавана на разходите по кредита, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката, в размер близо 50% от заетата сума, по същество представлява скрито оскъпяване на кредита, което не е калкулирано в ГПР и надхвърля допустимите законови рамки. Това води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Съдът намира, че липсва житейска и правна логика кредиторът да отпуска заем без обезпечение и едва след сключването на договора да изисква предоставянето му, като при неизпълнение начислява неустойка. Нормално и добросъвестно е при липса на обезпечение преди сключването на договора, заемодателят да откаже предоставянето на кредита. Подобно поведение на заемодателя е недобросъвестно и накърнява договорното равноправие между страните.

Предвид изложеното, съдът приема, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №** към Искане №** от ** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 255.81 лева, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Следователно, сумата от 128.13 лв., платена от ищеца като част от тази недължима неустойка, е получена от ответника без правно основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски. В конкретния случай ищецът е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в полза на адвокат С. Н., определено по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита и сумата от 50 лева на ищеца за заплатена ДТ . Тъй като искът се уважава изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати тези разноски.

ПО ТЕЗИ МОТИВИ, СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Б., ЕГН ********** на осн. чл.55 ЗЗД сумата от 128.13 (сто двадесет и осем лева и тринадесет стотинки) лева, представляваща недължимо получена сума от ответника , съгласно сключен Договор за потребителски кредит №** към Искане №** от ** г.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.

Н., вписан в **, сьс съдебен адрес: ** на основание чл.38ЗА сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Б., ЕГН ********** сумата от 50 лева, представляваща заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4