Определение № 2034 от 21.08.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2034 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20261800500884 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.

437 и сл. от

ГПК.

Образувано е по идентични жалби – съответно с вх. № 4320/12.06.2026г. на ЧСИ Наталия Дангова и с вх. № 6429/12.06.2026г. на ОС- София – подадени от Б. В. Я. срещу насрочване на публична продан на недвижими имоти по изп.д. № 20237930400349.

Жалбоподателят твърди, че обжалваните действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насрочване на публична продан на недвижим имот, са незаконосъобразни поради несъответствия и противоречия в документацията, които засягат материалноправни обстоятелства относно собствеността и узаконяването на постройките и включването им в ипотеката.

Счита, че има несъответствие между данните в нотариалния акт, акта за узаконяване и ипотечната документация. Изтъква, че с Акт за узаконяване №18/07.10.2003г., издаден от Община Своге, гаражът е узаконен като собственост на Б. В. Я.. Впоследствие, през 2005г. е учредена ипотека от З. В.

Я.а върху къщата и един гараж, въпреки че гаражите са били узаконени на името на Б. Я.. В нотариалния акт било посочено, че гаражът е построен през 1993г., което противоречало на данните от узаконяването и създавало спор относно времето и начина на придобиване. Също така, през 2007г. била учредена втора ипотека, без да става ясно, дали тя обхваща същия или различен обект.

Жалбоподателят подчертава, че липсва акт за прехвърляне или ново строителство, който да обясни, как гаражът е преминал от собственост на Б. Я. към ипотека на З. Я.а. Изразява становище, че тези противоречия са от материалноправно естество и следва да бъдат изяснени преди извършване на 1 публичната продан.

В допълнение сочи, че непълната и противоречива документация по изпълнителното дело не била съобразена към момента на насрочване и обявяване на публичната продан, тъй като не били взети предвид актът за узаконяване и скицата на имота (от която е видно, че имотът е маломерен и неподеляем), обяснителната записка и архитектурните документи, удостоверяващи, че гаражът е част от жилищната сграда и е узаконен като такъв, както и че парцелът е неподеляем трима съсобственици, доколкото площта му е 464 кв.м., която е под минималните изисквания за делимост по чл.

19, ал. 1 от ЗУТ.

Жалбоподателят черпи аргументи и от разпоредбата на чл. 33 от ЗС, съгласно която продажбата на идеална част от неподеляем имот без съгласие на останалите съсобственици е в нарушение на закона, като счита, че проданта следва да бъде спряна до изясняване на собствеността и правата на всеки съсобственик. Намира, че предметът на проданта е неясен, като според него това влияе пряко върху законосъобразността й и налага нейното спиране.

Отправя искане до съда, на основание чл. 438 от ГПК да спре публичната продан по изп. дело № 20237930400349 до изясняване на горните обстоятелства, тъй като са налице спорни материалноправни факти, които изключват възможността за законосъобразна продажба.

По делото е постъпило възражение от З. В. В., която изразява положително отношение към публичната продан. Позовава се на извънпроцесуални отношения между нея и длъжника по делото В. Я..

Жалбите са изпратени на окръжния съд ведно с отговора, копие от изпълнителното дело и мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния изпълнител. Същият счита жалбата за недопустима, тъй като съгласно чл.435, ал.4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, а жалбоподателят Б. Я. не попада в тази хипотеза. Освен това, съдебният изпълнител подчертава, че в жалбата се твърди наличие на „противоречия са от материално-правно естество“, откъдето прави извод, че пътят за тяхното установяване не е по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител, доколкото чрез такова обжалване се проверява единствено процесуалната законосъобразност на действията на последния, но не се обсъждат и оспорват материално - правни предпоставки за принудителното изпълнение. На последно място сочи, че нормата на чл. 435 от ГПК регламентира изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани, насрочването на публична продан на недвижим имот не е сред тях, което прави жалбата процесуално недопустима.

По същество счита, че жалбата е неоснователна, тъй като изпълнителното производство е образувано на основание годен изпълнителен 2 титул - изпълнителен лист; длъжникът редовно е получил покана за доброволно изпълнение; извършен е опис на възбранен недвижим имот, който е ипотекиран за обезпечаване вземането на взискателя по изпълнителното дело; изготвената оценка е предявена на страните; насрочвани са публични предани, които са обявени за нестанали; всички извършени по изпълнителното дело действия са законосъобразни и не накърняват правата на страните в процеса.

От фактическа страна съдът констатира, че с молба от 09.11.2023г.

„Банка ДСК“ АД е отправило искане за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземания на взискателя срещу длъжника В. Б. Я. въз основа на Изпълнителен лист № 68 от 14.02.2017г. по гр.д. № 68/2017г. на Свогенския районен съд.

Делото е било образувано след преобразуване на изп.д. № 462/2017г. на същия съдебен изпълнител, по което е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която същият е уведомен за наложена възбрана върху недвижими имоти, както и за насрочен опис на тези имоти на 19.12.2017г.

По това предходно изпълнително дело е изпратена и повторна покана с почти идентично съдържание, като описът е насрочен за 27.02.2018г.

От данните по делото се установява, че така възбранените имоти са били ипотекирани през 2007г. от В. Б. Я. и З. В. Я.а за обезпечение на отпуснат от банката кредит.

Вписването на ипотеката е било подновено на 28.05.2017г.

Съдебният изпълнител е изискал удостоверение за данъчни оценки на ипотекираните имоти, каквото е било изготвено на 19.01.2024г. (л. 101 от делото).

На 31.01.2024г. е извършен опис на имотите съгласно протокол на л. 105 от делото.

Назначена е съдебно- техническа експертиза за определяне на пазарната стойност на сградите, която е била надлежно предявена на страните.

С протокол от 04.04.2024г. е било постановено изнасяне на имотите на публична продан, като същата е била насрочена за провеждане през периода от 20.04.2024г. до 20.05.2024г.

С протокол от 21.05.2024г. публичната продан е била обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.

Впоследствие са били назначавани нови експертизи за определяне на пазарната стойност на сградите и са насрочвани нови публични продани.

Хронологически последната от тях е била насрочена с протокол от 15.04.2026г. за периода от 16.05.2026г. до 16.06.2026г. С протокол от 17.06.2024г. същата е била обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен 3 състав намира, че жалбата е процесуално недопустима поради следните съображения.

1. Законодателят е възприел рестриктивен подход, що се отнася до определяне на кръга от действия на съдебните изпълнители, които подлежат на обжалване (арг. от Сталев Ж., Мингова А., Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд.

„Сиела”, десето преработено и допълнено издание, 2020г., стр. 1259).

Тези от тях, които може да бъдат атакувани, са изрично посочени в закона, а за всички останали чл. 441 от ГПК предвижда имуществена отговорност на съдебния изпълнител. Следователно, действащото законодателство урежда ограничен, а не общ контрол върху действията на съдебния изпълнител. Насрочването на публична продан не е самостоятелно обжалваемо действие – както от трето лице, така и от страните по изпълнителното дело. В същия смисъл е и съдебната практика (Определение № 324 от 17.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 283/2009 г., IV г. о., ГК). Поради това жалбата срещу „насрочване на публична продан“ е изначално процесуално недопустима.

2. Отделно от това, за длъжника и взискателя разпоредбите на чл. 435, ал.

1–3 от ГПК изрично изброяват, кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване, а право на жалба за трети за изпълнителното производство лица е уредено само в изрично посочени хипотези. Такава хипотеза е предвидена единствено в чл. 435, ал. 4 от ГПК, съгласно която трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител „само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице“, както и в чл. 435, ал. 5 от ГПК, съгласно която, при въвод във владение на недвижим имот, трето лице може да обжалва само ако е владяло имота преди предявяване на иска, чието решение се изпълнява. Други действия, вкл. насрочването на публична продан, не са регламентирани в процесуалния закон като подлежащи на обжалване от страна на трето лице, поради което жалбата на такова лице срещу насрочване на публична продан е недопустима. При това следва да се има предвид, че, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК, допустимостта на жалбата на третото лице се преценява през режима на чл. 435, ал. 4 от ГПК, т.е. предметът на жалбата е допустим само доколкото законът допуска съдебен контрол върху насочването на изпълнението спрямо вещта при условията на чл. 435, ал. 4 от ГПК, а не върху всяко следващо действие, каквото е напр. насрочването на проданта.

3. В настоящия случай жалбоподателят основава жалбата си на твърдени от него противоречия относно собствеността, неясноти относно узаконяването на част от постройките, както и дали съмнения, дали определени постройки попадат в обхвата на ипотеката. Всички тези доводи, обаче, по съществото си представляват възражения за 4 материалноправна законосъобразност на насоченото изпълнение. Те не създават сами по себе си право на жалба на лице, което не отговаря на изискванията на чл. 435, ал. 4 или ал. 5 от ГПК, и не заместват изискванията за надлежна процесуална легитимация.

4. Ако хипотетично се предположи, че с жалбата си Я. всъщност твърди, че гаражът не принадлежи на длъжника, или че притежавано от жалбоподателя право е засегнато от изпълнението, неговата защита е по исков ред (арг. от чл. 440, ал. 1 от ГПК), а не чрез жалба срещу действия на съдебния изпълнител, вкл. необжалваемо такова, каквото е насрочването на публичната продан.

В обобщение съдът намира, че процесуалният закон регламентира лимитативно случаите, в които третите лица са процесуално легитимирани да подадат жалба срещу действия на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 4 и ал. 5 от ГПК), а разпоредбата на чл. 440 от ГПК предполага предявяването на самостоятелен иск, който намира приложение в случаите, в които третото лице оспорва правата на длъжника върху вещта. И двете процесуални средства предоставят защита на лица, претендиращи вещни или облигационни права върху вещта, които се намират в конкуренция с правата на длъжника, респ. на кредитора- взискател (арг. от т. 4 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по т.д. 3/2015г., ОСГТК). В настоящия случай, обаче, жалбоподателят не е формулирал фактическо твърдение, което, при отнасянето му към горните основания, би могло да се подведе под хипотезата на някоя от двете цитирани по- горе разпоредби и така да обоснове право на процесуална защита. Поради това настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не разполага с процесуална легитимация за обжалване на действията на ЧСИ по насрочване на публичната продан, а изтъкнатите от него основания са от материалноправно естество и са изначално негодни да обосноват основателност на жалбите.

На последно място, независимо от липсата на конкретизация, кое конкретно насрочване на публична продан се обжалва, съдът отбелязва, че всички насрочени до момента продани са били вече проведени и обявени за нестанали, а това изключва правния интерес на жалбоподателя от обжалването им.