Решение № 5894 от 19.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5894 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110208344 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Р. К. Я. против издаден срещу нея електронен фиш Серия К № 6731298 от ОДМВР-София за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр.ал. 2, т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева.

С жалбата, по която е образувано делото се оспорва законосъобразността и правилността на обжалвания ЕФ, като се претендира, че в процедурата по издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя: липса на посочен издател на фиша и дата на издаване; липса на посочена дата на влизане в сила на ЕФ, с който е обоснована повторност на конкретното нарушение; липса на данни за дата и място на извършване на нарушението, за което е издаден този фиш. Освен това се счита, че нарушението не е доказано, че не е приспаднат толеранс от 3%, както и че не 1 са спазени сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Алтернативно се претендира наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, без да се уточнява кои са те.

С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, както и за присъждане на сторените разноски в хода на производството.

В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна

- ОДМВР-София, след редовно изпълнена процедура по призоваване, също не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда е направено искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш. Направено е и принципно възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото в АИС АНД е отразено, че обжалваният ЕФ е издаден на 09.12.2022 г. и е бил връчен на жалбоподателя на 27.05.2023 г., а жалбата против него е подадена по ел. поща на 05.06.2023 г., т.е. в рамките на 14-дневния срок за обжалване.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София. Първоначално жалбата не е била подписана от адв. Д. Д., чрез който е подадена, а е била изпратена във вид на сканирано копие, вкл. в частта на подписа, но след дадено указание от съда и в рамките на определения срок тази нередовност на жалбата е отстранена.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2022 г. в 09:28 часа, преносима система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120cсdd заснела лек автомобил марка/модел ****, с рег. № *******, движещ се в обл. Софийска, общ. Ботевград – по Автомагистрала „Хемус“ км.39+300 /посока СофияВарна/, с превишена скорост – 107 км/ч (след приспаднат толеранс от – 3%), измерена от техническото средство, при действащо в участъка ограничение 2 на максимално разрешената скорост за извън населено място от 80 км./ч., въведено с пътен знак В26, на осн. чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег. № *******, било установено, че същото е регистрирано на името на Р. К.

Я. /съгл. справка на л. 21 от делото/, поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП, на собственика на същото, а именно жалб. Я. е бил издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К №6731298 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

Същият е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП , изразило се в управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема скорост от 107 км./ч. /след приспаднат толеранс от 3мк./ч./ или с превишение от 27 км./ч над допустимите за извън населено място в конкретния пътен участък - 80 км./ч., което ограничение е било въведено с ПЗ В26, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП , на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, след като е посочено, че деянието е извършено в условия на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №5446510.

Въпреки изрично даденото от съда указание до АНО да представи заверено копие от този ЕФ серия К №5446510, ведно с доказателства за връчването му на жалбоподателката и датата на влизането му в сила, такива в хода на производството пред настоящата инстанция не бяха представени. С оглед на това и доколкото доказателствената тежест за доказване на фактите, на които се основава административнонаказателното обвинение е на наказващия орган, съдът приема, че извършването на процесното нарушение в условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП не се доказа в хода на производството.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се 3 санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата н а чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП 4 се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото средство не е в движение или в случаите, в които автоматизираното техническо средство се позиционира върху участък от пътя. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП , АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична 5 проверка, обективирана в представения протокол от проверка №52-СГИСИС/10.05.2022 г., издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от протокола, приложен по делото, системата за видеонаблюдение е преминала последваща метрологична проверка, установяваща както съответствие с метрологичните характеристики и изисквания, така и годност за експлоатация до 10.05.2023г.

В случая нарушението е установено от преносима система за видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120ccdd, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкционирано с електронен фиш отговорното лице по чл.188, ал.1 ЗДвП.