Решение № 86 от 28.04.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Русе , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анета Георгиева

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20214500500168 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Община Иваново, обл.Русе, представлявана от кмета Г.М., е обжалвала Решение № 260419/17.11.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 1076/2020г., с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет, и по чл. 108 от ЗС. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов, с който предявените искове бъдат уважени.

Въззиваемите Г. П. Д., П. Г. Д. и С. Г. Д. изразяват становище, че жалбата е неоснователна, „ М. БГ“ не взема становище.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Производството по делото е образувано по предявени от Община Иваново против Г. П. Д., П. Г. Д., С. Г. Д. и „ М. БГ“ искове по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.1998г., сключен между Община Иваново, представлявана от кмета И.И. Иванов и Г. П. Д., с предмет имот пл.№ 79, в землището на с.Пиргово, м.Пристанище, поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет, и по чл. 108 от ЗС – да се признае за установено по отношение на всички ответници, че Община Иваново е единствен собственик на процесния недвижим имот, и се осъди„ М.

БГ“ да предаде на Община Иваново владението на същия.

От фактическа страна по делото е установено следното :

С Акт за узаконяване № 18/05.12.1990г. на комисия по ТСУ и строителство при кметство с. Иваново е узаконена построената от Г. П. Д. рибарска хижа - 24 кв.м, в м.Пристанището, с.Пиргово.

През 1994г. е изготвен план за земеразделяне на с. Пиргово,в който с кадастрален номер 10 е изобразен имот с начин на трайно ползване – вилна зона с площ 57,917дка в местността Драките, десета категория, вид на територията по предназначение – за нуждите на селското стопанство, вид собственост смесена, собственост на Община Иваново, начин на придобиване – по ЗСПЗЗ. Партидата на имота е открита по –късно - на 17.09.1997г., когато са открити партидите на всички имоти по плана за земеразделяне. През 1995г. е изработена и изчертана Карта на с. Пиргово по пар. 4, местност Пристанище, която обхваща и територията на имот. кад. № 10 по плана за земеразделяне, от който е предвидено чрез разделяне да бъдат образувани нови имоти. Новообразуваните чрез разделяне имоти / вкл. процесният / са били записани като общинска собственост. Картата обаче не е одобрявана, въпреки това данните от нея са използвани в договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.1998г., с който Община Иваново е прехвърлила на Г. П. Д. собствеността върху земята на имот пл. № 79 в местността Пристанището, масив 1 в землището на с. Пиргово, от 150/160 ид.ч.

За първи път е одобрена карта за процесния имот през 2008г., когато са изработени планове на новообразуваните имоти по пар. 4, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обхващащи територии в землищата на няколко населени места, сред които и местност Драките / Пристанището / в землището на с. Пиргово. Със Заповед на Областния управител № 9500-361/30.06.2008г. е одобрен планът на новообразуваните имоти, който е отменен през 2010г. Съгласно плана на новообразуваните имоти по пар. 4, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за периода на действието му до 02.08.2010г., процесният имот масив 1, парцел 79 е собственост на Община Иваново за 10/160 ид. ч. и Г. П. Д. - за 150/160 ид.ч.

През 2014г. е изработен КККР на селищно образувание Пристанището в с. Пиргово, като за собственици на имот с идентификатор *** са посочени отново Община Иваново - за 10/160 ид. ч., и Г. П. Д.- за 150/160 2 ид.ч., въз основа на договор за покупко-продажба.

С нотариален акт вх. рег. № 8533/06.07.2018г., акт № 66, том 20, дело 4072/2018г. на СВ – Русе, Г. П. Д., П. Г. Д. и С. Г. Д. продават на „М. БГ“ ЕООД 150/160 ид.ч. от процесния имот с идентификатор *** .

На 15.03.2019г. за процесния имот е съставен Акт № 1781 за частна общинска собственост, в който като основание за придобиването му са посочени чл. 56, ал.1, чл.2, ал.1 т.2, чл. 3, ал.3 ЗОС и чл. 25 ЗСПЗЗ.

Съгласно приетото от първоинстанционния съд заключение по назначената и изготвената по делото техническа експертиза, имотът по неодобрената карта от 1995г., представляващ имот № 79 от масив 1, предмет на процесната сделка от 1998г., съвпада с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Пиргово.

Правилно районният съд е приел за доказана горната фактическа обстановка, обусловила направата и на правилните и законосъобразни правни изводи по предмета на спора, а именно :

Нищожен е договорът поради невъзможен предмет, съгласно чл.26 ал.2пр.1 ЗЗД, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. съобразно тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект.

В процесния договор за покупко-продажба имотът, макар и несъществуващ към момента на сключване на сделката като самостоятелен обект на собственост, е индивидуализиран като площ, местонахождение, граници и номер, и е идентичен с обособения впоследствие и съществуващ такъв към настоящия момент. Поради което и съгласно трайната съдебна практика / ТР № 3/28.06.2016 г. по т.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК / договорът не е нищожен на основание - невъзможен предмет.

Процесният договор не е нищожен и на второто заявено от ищеца основание - поради противоречие със закона. Съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, следва договорът да е сключен при несъобразяване с предписанията на императивните правни норми, като ищецът поддържа, че са допуснати нарушения на чл. 35 ЗОС – продажбата на имот частна общинска собственост не е извършена от кмета след провеждането на търг и взето въз основа на него решение на Общинския съвет. Сочените норми обаче уреждат прехвърлителни сделки с предмет имоти- частна общинска собственост, а от доказателствата по делото не се установява процесният имот да е с такъв статут.

Съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези 3 земеделски земи, които са подлежали на възстановяване / т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ . Частна хипотеза на чл.

25 ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост – чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен. Процесният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Той е включен в урбанизираната територия на с. Пиргово, общ.

Иваново, обл. Русе, в селищно образувание Пристанището. С кадастралната карта от 2014 г. за него е предвидено трайно ползване – ниско застрояване.

Той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са заявени претенции по § 4а ЗСПЗЗ, няма данни да е предоставян за ползване по някое ПМС. Поради това и при липса на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ / в този смисъл Р № 488/2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010г. на ВКС; Р № 88/2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г. на ВКС/. Съставеният на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1 т. 2, чл. 3, ал. 3 ЗОС, чл. 25 ЗСПЗЗЗ АЧОС № 1781/15.03.2019 г. не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно - прехвърлително действие.

Горните съображения и изложените подробните такива в мотиви на районния съд, към които въззивната инстанция препраща, обосновават отхвърлянето като неоснователни на предявените искове за нищожност на процесния договор, както и на претенцията по чл. 108 от ЗС.

Неоснователни са доводите във в.жалба, че при разглеждането на делото от първоинстанционния съд са били нарушени процесуалните права на жалбоподателя. Налице е произнасяне по всички претенции, заявени в исковата молба, като доводът за противоречие на договора със закона не само, че е коментиран в мотивите на обжалваното решение като неоснователен, но са и изложени обосновани съображения в подкрепа на този извод. Очевидно е и че разглеждайки спора и произнасяйки се по същество, районният съд е приел, че е налице правен интерес за ищеца. Въпросът за собствеността на процесния имот при всички случаи, с оглед вида на предявените претенции,вкл. ревандикация, е следвало да бъде предмет на произнасяне от страна на първостепенния съд, и поради това и той го е обсъдил в атакуваното решение. Извод, че картата на местността с обособени имоти, включително процесния, е от 1995г., районният съд не е правил, нещо повече, изрично е посочил, че тази карта не е одобрена.

4

С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

Предвид изхода на спора, разноските са в тежест на жалбоподателя, като въззиваемите нямат претенции за разноски.

Мотивиран така, на основание чл. 271 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260419/17.11.2020г., постановено по гр.д.

№ 1076/2020г. на Русенския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5