Разпореждане № 157830 от 14.12.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 157830 гр. София, 14.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110159014 по описа за 2023 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

14.12.2023 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова гражданско дело № 59014 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от А.С.В., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *************, офис 1 сграда ***********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Т. А. Т., с ЕГН **********, от гр.

****************, за сумата от 555,96 лв., представляваща главницата по договор за паричен заем № ****** от 15.12.2021 г., сключен между „С.К. и Т. А. Т., и приложение № 1 от 15.08.2022 г. към договор за цесия от 26.08.2021 г., сключен между „С.К. и А.С.В., сумата от 28,56 лв. - договорна лихва за периода от 29.12.2021 г. до 23.03.2022 г., сумата от 257,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.12.2021 г. до 25.10.2023 г., със законната лихва върху главницата от 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 14.12.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 555,96 лв., представляваща главницата по договор за паричен заем № ****** от 15.12.2021 г., сключен между „С.К. и Т. А. Т., и приложение № 1 от 15.08.2022 г. към договор за цесия от 26.08.2021 г., сключен между „С.К. и А.С.В., сумата от 28,56 лв. - договорна лихва за периода от 29.12.2021 г. до 23.03.2022 г., със законната лихва върху главницата от 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 52,06 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 257,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.12.2021 г. до 25.10.2023 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит 15.12.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице 2 предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.

410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на А.С.В., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

*************, офис сграда ***********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., против Т. А. Т., с ЕГН **********, от гр. ****************, за сумата от 257,59 лв. /двеста петдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 30.12.2021 г. до 25.10.2023 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3