Определение № 1183 от 13.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 13.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Частно наказателно дело № 20221110203669 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от пострадалата Н. Г. В. срещу постановление на СРП от 08.03.2022г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 230 ЗМИП 15068/2019 год. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр. № ****/2019 год. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

Жалбоподателката моли постановлението да бъде отменено, като се излагат доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че не са положени достатъчно усилия за разкрИ.е на обективната истина и не са събрани всички относими доказателства. Намира, че според СРП винаги, когато има договор или клаузи за неустойка, при липса на изпълнение или забавено такова не може да е налице престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Счита, че прокуратурата не е изследвала на какво се дължи неизпълнението.

Намира, че не е проверено от страна на разследващите органи твърдението на Г., че е починал негов родител, също както и твърдението на Г., че е поръчал и заплатил арматура, надници на работниците за 1 ден и е доставил материалите до обекта, където е следвало да се извършват СМР. Намира, че не е извършена проверка за евентуално извършено престъпление по чл.227б от НК. Счита, че вписването на предмет на дейност на дружеството „строително-ремонтни дейности“ не е основание да се приеме, че Г. е имал намерение да изпълни сключения в В. договор. Счита, че с извършването на частични дейности на обекта Г. я е заблудил, че има намерение да извърши цялата работа. Поради изложените съображения моли съда да отмени атакуваното постановление за прекратяване на ДП.

Жалбата е подадена от субект с нужната процесуална легитимация, доколкото според данните по делото В. е пострадала от престъпление от общ характер по чл. 209, ал.1 от НК.

Няма данни кога е връчено постановлението на жалбоподателя, но е видно, че същото е 1 изведено от деловодната система на СРП на 11.03.2022г., а жалбата е постъпила в СРП на 15.03.2022г., поради което съдът намира, че същата е в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено следното:

Досъдебно производство № 230 ЗМИП 15068/2019 год. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр. № ****/2019 год. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор от СРП на 04.08.2020 г. за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, а именно за това, че на 12.10.2018 г. в гр. София, с цел да бъде набавена имотна облага, Н. Г. В. е била въведена в заблуждение, че ще бъдат извършени СМР - дренаж и поставяне на ограда на недвижим имот - еднофамилна къща в кв. Горна баня, в резултат на което й е причинена имотна вреда в размер на 5 000 лева.

С постановление на СРП от 04.08.2020г., на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство. Постановлението е обжалвано от пострадалата и с Определение от 07.07.2021г. същото е отменено от СРС. Актът на СРС е бил протестиран от страна на държавното обвинение и с Определение от 15.10.2021г. е потвърдено определението на СРС и делото е върнато на СРП за продължаване на действията по разследването.

С постановление на СРП от 08.03.2022г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 230 ЗМИП 15068/2019 год. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр. № ****/2019 год. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

В хода на проведените процесуално-следствени действия са извършени редица разпити на свидетели, приобщени са писмени доказателства. Разпитани са и свидетелите Н.

В., И. Г., Радост Александрова. Представен е договор от 12.10.2018г. между Н. Г. В. и И. К.

ЕООД, представлявано от управителя И. Г., удостоверение за актуално състояние на И. К.

ЕООД, регистър на трудовите договори от НОИ, справка-данни за осигурени лица, данни за осигуряването на И. Г., справка за трудови договори на И. Г., извършена е очна ставка между свидетелите Г. и В..

При извършена проверка на доказателствения материал с оглед компетентността на съда по чл.243, ал.5 от НПК, съдът констатира, че са налице противоречия в показанията на част от свидетелите, и в частност на свидетеля Г. от една страна, и показанията на пострадалата досежно обемът на извършената на обекта работа, доставянето на арматура и материали за дренаж на обекта и причините, поради които след 14.10.2022г. не са извършвани СМР на обекта, съответно в оправданията, посочени от Г. пред В.. Констатиран се и противоречия между показанията на Г. от 22.06.2020г. и тези от 17.07.2020г. досежно 2 обстоятелството къде се намират закупените по негови данни строителни материали, както и в изложеното от него в проведената очна ставка.

На база на така приобщените по делото доказателства и доказателствени средства СРП е приела следната фактическа обстановка:

Свидетелката Н. В. била собственик на недвижим имот в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „Р. Г.“ № 5. Поради проблеми с канализацията в имота се налагало да се направят строително- ремонтни работи /СМР/, свързани с поставяне на дренаж и ограда. За тази дейност св. В. избрала търговско дружество „И. К.“ ЕООД, ЕИК ********** с управител св.

И. Г.. На 12.10.2018 год. бил подписан договор между Н. В. като възложител и „И. К.“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от св. И. Г., като изпълнител с предмет „изпълнение на дренаж и ограда за еднофамилна къща в кв. Горна баня - гр. София“ и в който договор били описани СМР по вид, количество, стойност, срокове и цени. На същата дата св. В. на основание чл. 5 от Договора дала аванс на Г. в размер на 5000 лева, за което е съставена разписка на гърба на Договора. На 14.10.2018 год. съгласно уговореното св. Г., негови работници и багерист с багер пристигнали на обекта, като започнали работа. Била бутната старата ограда, разчистени били бетонните фундаменти на бетонните колове от старата ограда. След приключване на работния ден си тръгнали, като следвало да продължат с работата на 15.10.2018 год. Св. Г. с получения аванс поръчал арматура, както и заплатил на работниците за изкопните работи. На 15.10.2018 год. Г. и негови работници не посетили обекта. В няколко телефонни разговора с В. И. Г. поел ангажимент да продължи на 18.10.2018 год. с ремонта. В телефонните разговори св. Г. обяснил, че имал тежки лични семейни проблеми /загуба на родител/. И на тази дата никой не постил обекта, а св. В. повече не могла да се свърже с него. Впоследствие В. потърсила услугите на друга фирма за довършване на ремонта, а на 29.11.2018 год. на св. Г. опитала да изпрати известие за прекратяване на договора и покана за връщане на сумата от 5000 лева, но Г. не бил открит на адреса. Св. В. имала желание да уредят отношенията си извънсъдебно, но поради обстоятелството, че не можела да осъществи връзка с Г., потърсила съдействие от полицията. В присъствието на разследващия полицай на 30.07.2020 год. св. В. провела телефонен разговор със св. Г., като поискала от него да й върне сумата от 5000 лева, като му предоставила и номера на банковата си сметка, а Г. потвърдил, че я е получил.

За да прекрати наказателното производство държавното обвинение приело, че в конкретния случай е налице несъставомерност на деянието по чл.209, ал.1 от НК. СРП приела, че са налице договорни отношения между св. В. и търговско дружество „И. К.“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от управител св. И. Г., което дружество от справка в Търговския регистър се установява, че има предмет на дейност именно строително ремонтни дейности. СРП приела, че имущественото разпореждане на В. не е резултат от формиране на неверни представи у нея, а Г. е имал обективна възможност да изпълни ангажимента си по договора, доколкото представляваната от него фирма се занимава именно с търсените от В. дейности, а и е започнало изпълнение на договора предвид извършеното на 15.10.2018 год. Сключения договор според СРП не бил изпълнен от изпълнителя „И. К.“ ЕООД, ЕИК **********, нито е възстановил цялостно или частично получената авансово сума поради лични причини на св. Г., а в самия договор са предвидени клаузи, свързани с отговорност и заплащане на неустойки при забавено изпълнение и/или виновно неизпълнение. Прието е, че липсват елементи от обективния състав на коментираното 3 престъпление - няма въвеждане в заблуждение, в резултат на което да е направено имущественото разпореждане, а последното е направено на основание сключения договор.

С оглед така приетата от държавното обвинение фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съдът следва да посочи, че сключването на писмен договор не изключва a priori осъществяването на измама, когато са налице признаците на това престъпление, като деецът по чл. 209 от НК, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълни задълженията си по тях, като няма възможност и реално да ги изпълни, а те са само средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане. Безспорно е, че е възможно да е налице измама и при сключване на гражданско-правен договор, ако признаците на посоченото престъпление са налице. Това е така, когато страната по договора действа с измамлива цел и поема задължения, които поначало няма намерение да изпълни в пълен обем. Тя въвежда другата страна в заблуждение, че желае сключването на договора и постигане на произтичащите от неговия предмет последици/размяна на престации/, докато всъщност няма намерение или обективно не е в състояние да изпълни задълженията си и цели единствено материално облагодетелстване. Сключването на договора е способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение.

Следва да се има предвид, че в рамките на настоящия последващ контрол върху действията на прокурора в досъдебната фаза на наказателния процес се проверява единствено обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай настоящият състав следва да прецени дали разследването е едностранно и формално извършено, дали съществува преодолима непълнота на събрания към момента доказателствен материал, допуснати ли са съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени при евентуалната отмяна на прекратителното постановление. Съдът проверява и дали са обсъдени само част от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. При проверка на законосъобразността на прокурорския акт съдът следи дали е спазен процесуалният закон, съответно дали правилно е приложен материалният. Постановеният прокурорски акт следва да отговаря на изискванията за изчерпателност на мотивите и съответно същите следва да са непротиворечиви.

Съдът има правомощието в процедурата по контрол върху прекратителното постановление на прокурора да проверява неговата законност, съответно непълнотата на доказателствения материал е следствие, пряк резултат от допуснато съществено процесуално нарушение. Така в решение №568 от 2002 на ВКС, 2ро н.о. е прието, че съдът не само има право, а е и длъжен да извърши цялостна проверка на доказателствата по делото и да даде указания какви точно процесуални действия следва да бъдат извършени. Съдът проверява за наличие на пропуски при събирането на доказателства и може да дава указания на прокурора, която теза е приета и в Решение №438 от 2011г. на 3то н.о. на ВКС, както и в Решение №510 от 2010г. на 3то н.о. на ВКС. Прието е, че такива указания са именно по прилагането на закона.

4

Съдът, запознавайки се с материалите, събрани в хода на досъдебното производство и постановлението на СРП, намира, че атакуваният акт е необоснован и незаконосъобразен, доколкото не са коментирани и анализирани посочените по-горе противоречия в показанията на свидетелите В. и Г. и не става ясно на кои от тях прокуратурата дава вяра и защо. В контролираното постановление за прекратяване на досъдебното производство изобщо не е посочено защо прокуратурата възприема така изложената фактическа обстановка, на база на какви доказателства и доказателствени средства е установила същата, съответно не са изобщо анализирани противоречията в доказателствения материал. Не става ясно е защо прието от държавното обвинение, че арматура е закупена при положение, че липсват доказателства за това – фактури, бележки или свидетелски показания, различни от съобщеното от св. Г., който от своя страна твърди арматура да е доставяна до обекта, но свидетелката В. опровергава тези твърдения в хода на очната ставка, съответно в разпитите си като свидетел. Не става ясно прокуратурата приема ли арматура да е доставяна, което според съда е от ключово значение за изследване на намерението на Г. да изпълни договора.