Решение № 306 от 22.07.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Велико Търново, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110201191 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от И. М. от гр. В. Търново чрез пълномощника й адв. Г. от ВТАК, които по реда на настоящото производство претендират отмяна на Наказателно постановление № 08-00-766/12.07.2023 г., издадено от главен директор на ГД „ Инспекторат за опадване на културното наследство“ при Министерство на културата, с коeто за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от Закона за културното наследство /ЗКН/ и на основание чл. 200, ал. 1, пр. 2 от ЗКН, й е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 6 000 лева, като незаконосъобразно.

В жалбата се излагат твърдения, че оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения на административно- производствените правила, довели до съществено накърняване правото на защита на жалбоподателката. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си, поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно, издадено при спазване на материалните и процесуалните правила и като такова претендира да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 18.01.2023 г. на жалбоподателката е съставен АУАН № 1 за това, че при направена проверка на място от контролни органи на Министерство на културата – ГД „ИОКН“ на 25.11.2022 г. и при проверка, извършена от служители на Дирекция „СУТ“ при Община Велико Търново на 17.06.2022 г., които са установили извършени строително-монтажни работи по изпълнение на премахване на два прозореца, запълване чрез иззиждане на отворите с газобетонни блокове и намаляване на отвора на трети прозорец, като е положена мазилка и е направена промяна на външния вид на фасадата откъм ул. „Максим Райкович“, в обхвата на територия с културноисторическо наследство със статут на групова и археологическа недвижима културна ценност, с категория „национално значение“, без съгласуване и одобряване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, на искане и документация за извършване на текущ ремонт с промяна на външния вид на строежа съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН.

В АУАН е отразено, че „към датата на проверката от страна на служители на Община Велико Търново – 17.06.2022 г., собственици на самостоятелен обект в сграда № *** са били * Г., И. М., * Г. и ***, поради което същите към дата 17.06.2022 г. са осъществили фактическия състав на нарушение по чл. 200, ал. 1, пр. 2 от ЗКН и са налице хипотезите по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и по чл. 225, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, като намесата е реализирана в нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ и чл. 151, ал. 2 от ЗУТ“.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя - по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като е предявен и подписан от жалбоподателя на 16.02.2023 г., като в графа възражения е отразено, „ Имам възражения, като ще депозирам съответните писмени възражения в определения срок“, а такИ. не са постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателката е издадено оспореното НП № 08-00-766/12.07.2023 г. от главен директор на ГД „Инспекторат за опадване на културното наследство“ при Министерство на културата, с което на „извършителя на административното нарушение И. Б. М., в качеството и на един от четиримата съсобственици на имота, обект на нарушението по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от Закона за културното наследство“, на основание чл. 200, ал. 1, пр. 2 от ЗКН е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 6 000 лева.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на дата 31.07.2023 г. и е обжалвано в законоустановения срок /жалба от 08.08.2023 г./.

С оглед установяване фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно, по делото бяха разпитани актосъставителят * М., свидетелите по акта Г. Л. – Х. и Г. Р., служителите на Община Велико Търново - М. *, С. П., извършвали проверка на имота в гр.

В. Търново, *** през месец юни 2022 г., включително бе приобщена като доказателство цялата административнонаказателната преписка /в оригинал/.

Представен и приет като доказателство е и Предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот от 05.02.2022 г.

С оглед установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

2

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност - видно от Заповед № РД 09557/11.07.2023 г. на Министъра на културата и Заповед РД 14-696/13.08.2020 г. на Министъра на културата, с оглед нормата на чл. 229, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН.

От съставените АУАН и НП не става ясно обаче коя е датата на извършване на нарушението – тази на 17.06.2022 г., както е написано в АУАН и наказателното постановление и когато е извършена проверка от служители на Община Велико Търново на „Жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново и административен адрес: гр. В. Търново, ***“ или тази - на

25.11.2022 г. - датата, на която „нарушението е установено при извършена проверка от представителите на ГД ИОКН“, или на някоя друга дата, неотразена в АУАН и НП.

Предвид санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаването съответно на законосъобразен акт.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН императивно изисква в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

Посочването на точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП, имащо съществено значение при индивидуализация на нарушението, като същевременно е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето на датата, на която е осъществен състав на нарушение, води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Освен това, датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и едновременно с това касае един от съществените реквизити и на АУАН, посочени в разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата или неяснотата относно датата на извършване на деянието, винаги и във всеки случай, засяга съществено правото на защита на наказаното лице. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, какъвто е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, като волята на законодателя е ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно както в АУАН, така и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на административнонаказващия орган важи и в настоящия случай. В случая се касае за съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на 3 постановения от административнонаказващия орган правораздавателен акт – оспореното наказателно постановление.

В този смисъл, ако се приеме, че административното нарушение е извършено на 17.06.2022 г., наказателното постановление подлежи на отмяна предвид обстоятелството, че административнонаказателното производство е проведено в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, според която императивна норма не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от открИ.не на нарушителя.

В самия АУАН е посочено, че „към датата на проверката от страна на Община Велико Търново – 17.06.2022 г., собственици на самостоятелен обект в сграда № *** са били * Г., И. Б. М., *** и * Г., поради което същите към дата 17.06.2022 г. са осъществили фактическия състав на нарушение по чл. 200, ал. 1, пр. 2 от ЗКН“. Предвид това, следва да се приеме, в тази хипотеза, че нарушителят е станал известен на наказващия орган на 17.06.2022 г. и АУАН е следвало да бъде издаден не по – късно от 17.09.2022 г., което обаче не е сторено.

АУАН е съставен на 18.01.2023 г. – четири месеца по - късно. Това налага извод, че издаденото наказателно постановление, съставено въз основа на незаконосъобразен АУАН № 1/18.01.2023 г. – съставен след изтичане на тримесечния давностен срок от открИ.не на нарушителя съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, подлежи на отмяна.

Съобразно т. 1 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган, за които срокове съдът следи служебно. В този смисъл, издаването на НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка да продължаване на административнонаказателното производство и е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно.

На следващо място, ако се приеме, че нарушението е установено на 25.11.2022 г. - при извършена проверка от представители на ГД ИОКН, съгласно Справка № 1616992/08.12.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот в Служба по вписванията – Велико Търново, административнонаказващия орган е установил, че процесният имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с административен адрес: гр. В. Търново, ***, от

21.10.2022 г. е собственост на ****Х., т.е. обективно невъзможно е автор на твърдяното нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от Закона за културното наследство да е жалбоподателката М.. Освен това по делото липсват каквито и да е доказателства, М. да е реализирал инвестиционен проект или да е извършил намеса в защитени територии за опазване на културното наследства без съгласуване в нарушение на чл. 83 от ЗКН, за да бъде ангажирана административнонаказателната й отговорност.

4

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, поради което и атакуваното наказателно постановление подлежи изцяло на отмяна, като незаконосъобразно и неправилно.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63 д от ЗАНН в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 650 лева за един адвокат, така както са поискани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-00-766/12.07.2023 г. на главен директор на ГД „Инспекторат за опадване на културното наследство“ при Министерство на културата, с коeто на И. Б. М. с ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1, пр. 2 от Закона за културното наследство е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 6 000 лева за нарушаване на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Министерство на културата на Република България да заплати на И. Б.

М. с ЕГН ********** сумата от 650 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и представителство пред Великотърновски районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.