Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2997 от 03.08.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1377/2023
Вид
Определение № 2997
Подписан
03.08.2023
В сила
03.08.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2997 гр. Варна, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501377 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, ЕИК ......................., срещу Решение №260014/22.02.2023г. по гр. дело

№4819/2018г. на ВРС , 14-ти състав, с което е осъдено УМБАЛ „С. М.“ ЕАД да заплати на ищеца В. И. И., ЕГН**********, сумата в размер на 7000лв.

(седем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, силен стрес, страх, понижено самочувствие, тревожност и раздразнителност във връзка с претърпяни уринарна инфекция, остра бъбречна недостатъчност,пиелонефрит и предсепсисно състояние, които вреди са настъпили вследствие на противоправното поведение на служителите на ответника, изразяващо се в нарушаване на установените медицински стандарти и на правилата за добра медицинска практика при извършване на медицински услуги и лечение на ищеца за периода 05.06.2017г. – 13.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 05.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в производството пред ВРС.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника, а именно ЗАД „А.“ АД, ЕИК.......................

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон. Приетото от ВРС противоречи на действителното правно положение, тъй като съдът не е преценил правилно събрания доказателствен материал, не е анализирал правилно и в съвкупност приетите доказателства, не е съобразил точно относимата нормативна уредба и е приложил грешни правни норми.

Съдът не е изложил никакви мотиви в подкрепа на приетото от него, в т.ч.

1 защо цени или не едни или други от доказателства и като резултат кои твърдения приема за доказнаи и кои не. В тази връзка въззивникът прави анализ на експертните, гласните и писмените доказателства по делото и мотивира начина, по който те следва да се ценят според него. Поддържа за доказано от всички експертизи по делото правилното извършване на оперативната интервенция на ищеца през м. 05.2017г., в т.ч. липсата на противопоказания за поставянето на стент на В. И.. Съответно на медицинските стандарти е и последващото му лечение от 03.06.2017г. до 13.06.2017г. вкл. Както са посочили и вещите лица по втората СМЕ, „псевдомонас аеругиноза“ може да попадне в организма по различни механизми, като теоретично може да попадне и при поставяне на стент или катетър, но не може да се прецизира в случая по какъв начин установеният бактерии е попаднал в организма на И.. При извършената проверка не е установена вътреболнична инфекция в процесния период в клиниките по урология и нефрология при УМБАЛ „С. М.“, както и времевият период между двете пролежавания на пациента в тези клиники. Според данни от РЗИ е нямало вътреболнична инфектиця от „псевдомонас аеругиноза“ в болницата в спорния период. Всички вещи лица дават заключения за липса на нарушения на медицинските стандарти при лечението на ищеца и в двете клиники. Няма и доказателства за момента на попадане на бактерията в организма на ищеца, но самата уроинфекция не е във връзка с операцията.

Завишените чернодробни показатели са резултат не от грешка на лекарите, а от прием на „Парацетамол“ от пациента във връзка с температурата му.

Пациентите с уроинфекция нямат значими оплаквания от състоянието им.

Антибиотичната терапия спрямо ищеца е била правилна, защото неизписания антибиотик „Колистин“ е от висок клас и се ползва стратегичски при изключително тежко състояние на болните, каквото не е имал ищецът в нито един момент. Отделно механизма на действие на този антибиотик е можел да доувреди пацитента, според в.л. К.. Ищецът не е започнал да се подобрява след приемането му в Александровска болница – София, а там дори не му е била направена хемокултура, т.е. няма данни да е бил приет с „псевдомонас аеругиноза“ там. По тези и по другите изложени в жалбата съображения въззивникът счита за недоказани твърденията на ищеца, че в резултат от противоправното поведение на служителите на ответника, изразяващо се в нарушаване на установените медицински стандарти и на правилата за добра медицинска практика при извършване на медицинските услуги и лечение, за ищеца са настъпили твърдяните неимуществени вреди. Не е доказано и последните да са в причинно-следствена връзка с действията или бездействията на лекарите, работещи в двете клиники на ответната болница.

С оглед на това моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск в цялост, както и за разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и подвеждаща, при превратно и избирателно тълкувани доказателства и обстоятелства. Поддържа твърденията си пред РС за наличие и за доказаност на всички предпоставки 2 на предявения иск. Акцентира върху състоянието на ищеца след изписването му и на резултатите от изследванията му през този период, които ясно са доказали заразяване с „псевдомонас аеругиноза“, антибиотичното лечение на което не е било правилно и съобразено с медицинските стандарти, с оглед пациента. В тази връзка излага подробни съображения, както относно анализа на гласните, писмените и експертните доказателства, така и относно правните изводи, които счита, че следва да бъдат направени като резултат. Обобщено поддържа, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено без сочените в жалбата нарушения. Поради това моли за потвърждаването му и за разноски за пред въззивната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗАД „А.“ АД – не депозира становище по въззивната жалба.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма отправени доказателствени искания, поради което такива не следва да бъдат разглеждани.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен 3 процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4