Определение № 1331 от 29.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331 гр. София, 29.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20241100602531 по описа за 2024 година В Софийски градски съд е депозирана въззивна частна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия П. С. Г. срещу определение ,от 18.04.2024г., по НОХД 4045/2024г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 133 състав, с което е оставено без уважение искане на защитата за изменение на търпяната от подсъдимия Г. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

В жалбата на упълномощения защитник се излагат доводи, съдържащи твърдения за това , че оспорения съдебен акт е необоснован,тъй като липсвало опасност от укриване от страна на подсъдимия. Претендира се и липса на обосновано предположение за извършено престъпление от страна на Г., каквото според защитникът не било налице.

Жалбата на упълномощения защитник е подадена от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустима, но разгледана по същество, въззивния съд намира, че същата е неоснователна.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу П. С. Г. за престъпление по чл.343Б,ал.3 НК за това,че: „На 05.02.2024г. в гр.София, по ул.“Стефана Клинчарова“ управлявал МПС-лек автомобил „Фиат“ с рег.№ СВ **** МН “.

1

В проведеното на 18.04.2024г. пред районния съд разпоредително съдебно заседание отправеното ,на основание чл.248,ал.1,т.6 НПК, от страна на подсъдимия Г., чрез неговия защитник, искане за промяна на мярката му за неотклонение е било оставено от първоинстанционния съд без уважение,като търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ била потвърдена.

Настоящият въззивен съдебен състав приема, че атакуваното съдебно определение на районния съд е правилно и законосъобразно. Районният съд правилно е намерил,че и към настоящия момент спрямо подсъдимия Г. продължават да бъдат налице визираните в чл.63,ал.1 НПК предпоставки.

Спрямо П. Г. се поддържа обвинение за престъпление, квалифицирано като такива по чл.343Б,ал.3 НК, за което в Особената част на НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“. Коректна е оценката на първия съд, че отправеното спрямо Г. подозрение за евентуалната му съпричастност към престъпната дейност, в която е обвинен, продължава да бъде обосновано от събраните по делото доказателства,както това са намерили съдебните състави,постановили съдебни актове по реда на чл.64 НПК. Доказателствена подкрепа , такова подозрение, среща в показанията на свидетелите К., А., К. и Г.,в приложените писмени доказателства- талон, разпечатка, справка-картон на водача, АУАН; в заключението на извършеното експертно токсикологично изследване. Претенцията на защитникът на подсъдимия за отпадане на обоснованото предположение за наличието на извършено престъпление и за авторството на подсъдимия Г. към настоящия момент не среща подкрепа в събраните по делото доказателства. Изтъкнатите в жалбата аргументи за евентуална друга/извън съзнателните действия на подсъдимия/ причина за наличието на конкретното наркотично вещество в иззетата от Г. проба от урина, не са обосновани с никакви доказателства, като към момента тази претенция се опровергава категорично от заключението на СХТЕ, сочещо на извършен от подсъдимия прием на „кокаин“ в рамките на около 24 часа, преди вземане на биологичната проба.

Според въззивния съд опасност от извършване на престъпление от страна на Г. продължава да бъде налице, като същата се аргументира от обремененото му съдебно минало, съдадено от него чрез извършване на множество престъпления от общ характер и чрез изтърпяване на наложените 2 му преди настоящото деяние наказания „лишаване от свобода“. Необходимо е да бъде посочено и това,че срокът /по-малко от три месеца/ на задържане на подсъдимия Г. е в разумни граници. Това е така,тъй като от задържането на Г., на 05.02.2024г. до настоящия момент, са били извършени необходимите и възможни действия по разследването, досъдебната фаза на наказателното производство е приключила и процеса е пренесен в неговата съдебна фаза, където е приключил и стадия на разпоредителното заседание.

Съобразявайки горните обстоятелства въззивния съд също стига до извод,че към настоящия момент единствената мярка за неотклонение , явяваща се адекватна спрямо подсъдимия Г., е „задържането под стража“.

Поради това настоящият въззивен съдебен състав намира,че атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение ,от 18.04.2024г., по НОХД 4045/2024г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 133 състав, с което е било оставено без уважение искане на упълномощения защитник на подсъдимия П.

С. Г. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4