Решение № 341 от 08.12.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Смолян, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №

20225440100595 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищцата Р. А. П. с правното основание на чл.

55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, а именно да бъде постановено решение, с което ответното дружество „****" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя В.М.И., да бъде осъдено да заплати на Р. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес град ***, сумата от 90,89 лева с допуснатото изменение на претенцията в проведеното съдебно заседание на 09.11.2022г./, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № 439529 от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 27.06.2022г до окончателното й изплащане.

Твърденията на ищцата са, че на основание чл. 8 от договора за заем е начислена неустойка за неизпълнение на задължението по чл.6 от договора за заем – като клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 8 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като с договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би 1 надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).

Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. В разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК е посочено съдържанието на договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. И, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушаването им влече нищожност на сключения договор. В случая са нарушени т.9 и т.10 от посочената разпоредба. Договора за заем е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и като последица съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви и разходи.

По Договора за паричен заем № 439529 от 15.06.2021г. ищцата твърди, че е заплатила на ответника сумата от 833,00 лева, поради което и разликата над 500,00 лева /получената в заем сума/ и платената сума от 833,00 лева, или сумата в размер на 333,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника.

В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищцата- адв.О..

Представя писмени бележки.

За ответника „****“ ООД адв. П.оспорва предявения иск. Представя писмени бележки.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника иска се оспорва. Оспорват се твърденията в исковата молба, че не са спазени изискванията на цитираните правни норми.

В погасителния план към договора за заем са описано подробно размера на погасителната вноска с включена неустойка по чл. 8 от договора и без нея, както самия размер на разсрочената на месечни вноски неустойка по чл. 8 от договора. В погасителния план е направено описание на падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по договора за заем в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в чл.3, ал.9 и чл. 6 от договора за заем, сключен между страните. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, видно от положения под същия подпис с изписване на трите имена от страна на Заемателя. Лихвеният процент е фиксиран към момента на сключване на договора, без възможност за последваща промяна и не са посочени последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Относно изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12, т. 20, и чл. 12, ал. 1, т.9 от ЗПК Видно от чл.3 на сключения договор за заем № 439529 е направено подробно описание на параметрите на отпуснатия заем. В договора не са посочени референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия период на договора и е в размера, посочен в чл.3 от договора. Съгласно чл.8 от ОУ към договора, ГПР на заема не може да бъде променян. Не е необходимо и да има допускания тъй като към момента на сключване на договора всички разходи по договора са известни и няма липсващи или променливи параметри. В чл.3 от процесния договор е направено пълно и подробно описание на параметрите на отпуснатия заем - главница, лихва, ГПР, дата на падеж, периодичност на вноските, брой на погасителните вноски, искани обезпечения, вид вноска, такса за усвояване, общ размер на кредита, дата на първо и дата на последно плащане.

Твърдението на ищцата за неизчерпателност на така посочените параметри на кредита е неоснователно, тъй като неустойката по чл.8 от договора за заем не е част от параметрите по отпуснатия заем. Същата има обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер с оглед основанието за начисляването й - не предоставяне на искано обезпечение по договора посочено в чл.3 и чл.6 от договора за заем. В случай, че заемателят предостави обещаното обезпечение, то неустойката не се дължи. Клаузата на чл.8 от договора за паричен заем не е недействителна. С нея страните уговарят неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема. Лихвения процент е точно и ясно посочен в чл.3 от договора за заем 2 и не надвишава позволения от законодателя размер. Лихвата по договор за заем има възнаградителен характер. Поради изложеното, се оспорват твърденията на ищеца за неспазване изискванията на чл.11 от ЗПК. В чл.3 от договора са дадени точно и изчерпателно всички параметри по договора за заем съгласно законовите изисквания в тази връзка.

В чл.5 от договора за заем е посочена информация относно правото на заемателя при погасяване на главницата или част от нея по договора за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Относно спазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК Съгласно чл.3, т.5 от договора ГПР по заема е в размер на 49.050%. Според законовата разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по[1]висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на ГПР съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК не може да бъде повече от 50 %. В случая ГПР по процесния договор за заем е в размер на 49.050% и е изцяло в определената императивна законодателна рамка.

Освен това, в чл. 9 от договора и в чл.7, ал.3 от ОУ е предвидена възможност потребителят да се откаже от договора, без да сочи причината и без да дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от сключване на договора, с което правата на потребителя са защитени.

Неустойката не се включва в размера на общия разход по кредита по смисъла п.1, т.1 от ДР на ЗПК, условията на чл. 1., ал.4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими.

Затова и клаузата, която урежда дължимостта й не противоречи на посочената норма.

Условията на клаузата на чл. 8 са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя Р. А. П. във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, особено имайки в предвид и факта, че е могла да предостави гарант и след сключването на договора за да не дължи заплащане на неустойка. С договорения точен определян размер в чл.8 на неустойката потребителя Р. А. П. е преценила икономическите последици за себе си ако се наложи да заплати тази неустойка във връзка с чл. 143, ал. 18 от ЗЗП, както и впоследствие е предприела действия по заплащане, като не е изпаднала в забава за да дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, както е предвидил законодателя в ЗЗП. Също така условията скрепени в клаузата на чл. 8 от процесния договор са ясни и разбираеми съгласно чл. 145,ал.2 от ЗЗП. Неустойката се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване основанията за нейното начисляване. Законната лихва за забава е уредена в чл.86, ал.1 от ЗЗД, същата има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Освен това обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС, постановено по т. д. №1 от 2009г. на ОСТК „Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от примерно изброените критерии естеството им, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и неизпълнението- съществено или за незначителна негова част., съотношението между уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Неизпълнението на ищеца да осигури предложеното и обещано надлежно обезпечение са релевантни обстоятелства при осъществяване на дължимата преценка по чл.145, ал.1 от ЗЗП. Размерът на неустойката не е необосновано висок и неустоечната клауза не е 3 неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, поради което не е и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените бележки, становищата в съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

Безспорно е, че между страните **** ООД – заемодател и Р. А. П.- заемател е бил сключен договор за паричен заем №439529/15.06.2021г.

Р. А. П. е подала молба за заема на 15.06.2021г.

Според договора за паричен заем, в полза на ищцата Р. А. П. е предоставен кредит от 500,00 лева, който е следвало да се върне на 7 броя месечни погасителни вноски, с дата на първо плащане 15.07.2021г. и последно плащане на 15.01.2022г.. Всяка погасителна вноска е в размер на 81,47 лева, като в нея са включени част от дължимите главница и лихва.