Определение № 414 от 05.06.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Силистра, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500254 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

С Определение № 195/21.02.2025 по гр. д. № 946/2024г. по описа на СРС, поправено с Определение № 382/23.04.2025г., съдът е прекратил производството по делото по отношение на исковете, предявени от Р. С. П. против Й. М. Т. за заплащане на половината от продажната цена на семейния имот с идентификатор *** в размер на 22 500 лв. и на половината от продажната цена на семейния имот с идентификатор *** в размер на 18 000 лв.

Недоволна от това определение, е останала Р. С. П., която чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от Й. М. Т., който изразява становище за неоснователност на жалбата.

СОС, като се запозна с делото и с депозираната частна жалба, прие за установено, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

СРС е прекратил производството по делото в обжалваната част, приемайки че производството по така предявените искове по чл. 59 ЗЗД е недопустимо.

1

Видно от исковата молба, ищцата Р. С. П. твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 10.09.2020 г., е прекратен с развод чрез решение № 595 от 02.11.2023 г. по гр.д. № 1570 по описа на СРС за 2023 г., като по време на брака си, чрез договор за покупко – продажба /НА № 26, т. 19 по описа на СлВп - Силистра за 2023 г./, съпрузите придобили самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Силистра, представляващ апартамент с площ от 137,10 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 7 и избено помещение 7-I, двете с площ от 33,99 кв.м., таванско помещение № 7 с площ от 23,64 кв.м., ведно със съответните идеални части от избено помещение № 1а с площ от 7,56 кв.м. и 12,80 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди, че продажната цена по сделката била заплатена чрез средства, които преди това й били дарени от нейните родители, поради което моли съда да признае за установено, че тя е изключителен собственик на този имот.

Твърди също така, че по време на брака си страните са придобили чрез договор за покупко – продажба /НА № 90, т. 1 по описа на СлВп. - Силистра за 2021 г./ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Силистра, представляващ обект за здравни и социални услуги с площ от 47,15 кв.м., ведно с 17,51 %о ид.ч. от общите части на сградата и 18,74 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата, с продажна цена в размер на 36 000 лв., която била заплатена изцяло чрез средства, дарени й от нейните родители с оглед на бъдещото й професионално развитие /за лекарски кабинет/, като имотът не бил предназначен за нуждите на семейството и приготовленията по закупуването му започнали дълго време преди сключването на брака, поради което моли съда да признае за установено, че тя е изключителен собственик и на този имот.

Така предявените искове са с правно основание чл. 23, ал. 1 СК.

В условията на евентуалност ищцата предявява иск с правно основание чл.

29, ал. 3 СК, твърдейки че нейният принос за придобиване на семейното имущество на страните надхвърлял многократно този на ответника, тъй като получаваното от нея трудово възнаграждение било двойно по - високо, а грижите й за обезпечаване нуждите на семейството (пране, чистене, готвене, издръжка на домакинството, плащане на режийни разходи) - многократно по големи. Поради изложените причини моли съда да определи по - голям дял от 2 общото имущество, а именно 95 % от същото.

В условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да й заплати половината от стойността на двата имота (22 500 лв. за първия имот и 18 000 лв. за втория), ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, поради обстоятелството, че тяхната продажна цена е заплатена изцяло с нейни лични средства, като тези искове са квалифицирани от първоинстанционния съд като такива по чл. 59 ЗЗД.

И тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването и това право възниква за обеднелия, когато няма друг иск, с който той може да се защити, съдът е преценил, че в случая придобиването на конкретни вещи от семейното имущество чрез лични средства на единия съпруг е предмет на иска по чл. 23, ал. 1 СК, а влагането на по - голям принос от страна на единия съпруг - на иска по чл. 29, ал. 3 СК и неоснователното обогатяване, възникнало в отношенията между съпрузи при придобиването на тяхното семейно имущество, е предмет на искове, регламентирани в СК, поради което искът по чл. 59 ЗЗД се явява недопустим, доколкото обеднелият разполага с други средства за защита на своите права.

Същевременно СРС е посочил, че дадената от ищцата правна квалификация на иска - по чл. 74 ЗЗД, е неправилна, тъй като според тази разпоредба този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора, а в конкретния случай плащането на продажната цена, чрез превод от сметката на ищцата, предполага уговорка между съпрузите за осъществяването му по този начин (а не последващо изпълнение на чуждо задължение), поради което суброгацията не намира приложение в случая. СРС е развил и довод, че дори да се приеме, че правното основание на иска за заплащане на претендираната сума е чл. 74 ЗЗД, то ищцата няма правен интерес от неговото провеждане, тъй като установяването на обстоятелството, че стойността на семейните имоти е заплатена с нейни лични средства би обусловило уважаването на главния й иск, така че този по чл. 74 ЗЗД няма да бъде разгледан, а недоказването на тези обстоятелства би обосновало неоснователността както на главния иск, така и на този по чл. 74 ЗЗД.

3

В частната жалба жалбоподателката сочи, че действително иск по чл.59 от ЗЗД е недопустим, когато съществува друг иск, с който обеднелият може да се защити, но в конкретния случай районният съд неправилно е квалифицирал предявените в условията на евентуалност исковете за заплащане на процесните суми като такива по чл.59 от ЗЗД, без да е съобразил всички изложени от ищцата твърдения по фактите, които водят на иск по чл. 74 ЗЗД.

Сочи също, че правната квалификация на ищцовите твърдения, която се определя въз основа на изложените с исковата молба обстоятелства и заявения петитум, е дейност по приложение на материалния закон и служебно задължение на съда, като според жалбоподателката неправилната правна квалификация е порок, водещ до неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, но не и на недопустимост на предявения иск, което възпрепятства произнасянето с последващо решение в рамките на въведените от ищцата фактически твърдения и в обхвата на търсената с евентуалния иск защита.

Настоящата инстанция счита, че СРС правилно е прекратил производството по отношение на така предявените в условията на евентуалност искове и обжалваното определение следва да се потвърди.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че по време на брака си с ответника Й. М. Т. са придобили процесните два недвижими имота, заплатени изцяло от нейната банкова сметка с лични средства, като с уточняващата искова молба изрично е пояснила, че е имала правен интерес да заплати и задължението на ответника в размер на 1/2 от стойността на всеки един от имотите, възлизащо общо в размер на сумата от 40 500 лв., тъй като в противен случай, при неплащане изцяло на продажните им цени, не би се стигнало до придобиването на процесиите имоти чрез договори за покупкопродажба.

В случая следва да се има предвид, че се касае за имуществени отношения между страните в качеството им на бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 595/2023г. по описа на СРС, в какъвто смисъл са и твърденията в исковата молба. Отношенията, възникнали по повод сключения брак, след прекратяването му, се регламентират от Семейния Кодекс /СК/, който се явява специален във връзка с регулиране на така възникналите правоотношения между страните в настоящия процес.

4

В чл. 74 ЗЗД е уреден общият фактически състав на суброгацията, която е предпоставена от изпълнение на задължение (по начало чуждо) при наличие на правен интерес от трето лице, което встъпва в правата на удовлетворения кредитор, доколкото има регресни права към длъжника, поради което наличието и основанието на тези права следва да се въведат в процеса от ищеца, претендиращ суброгаторното право.

Разпоредбата на 23, ал. 1 СК урежда изключение от всеобхватния принцип на СИО, а именно, че вещните права, които са придобити по време на брака, са лични /индивидуална собственост на придобилия ги съпруг/, щом това е станало изцяло с негово лично имущество, т.е. реална суброгация на вещ с друга. С прекратяването на брака се преустановява и режимът на СИО (чл. 27, ал. 1 СК), а вещните права на бившите съпрузи преминават по силата на закона в режим на обикновена (дялова) съсобственост (чл. 30 и сл. ЗС), в която всеки от съпрузите има равни дялове (чл. 28 СК и чл. 30, ал. 2 ЗС) и може да иска делба на същите права (чл. 34, ал. 1 ЗС), респективно може да претендира права по чл. 23 СК. Следователно тази специална суброгация по чл. 23 СК дерогира общата суброгация, регламентирана в чл.74 ЗЗД.

В същия смисъл са и мотивите по т. 4 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, в които изрично е посочено, че СК е специален закон по отношение на ЗС и ЗЗД и искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. СИО възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество, като съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот - чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна 5 възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството - чл.

32, ал. 2 СК, като само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка.