Решение № 883 от 10.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Пазарджик, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Н. при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Н. Гражданско дело № 20255220101531 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 чрез пълномощника си юрисконсулт М. Г., твърди, че на 21.09.2020 г. в гр. Пазарджик на бул. „*****“ е настъпило ПТП, при което ответницата Д. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** като водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № РА****КВ е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, като при маневра обратен завой не е пропуснала движещия се от ляво на нея лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № РА****КВ, собственост на А. П. М..

В резултат от пътния инцидент били нанесени увреждания на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № РА****КВ, както следва: капак преден, ПВЦ броня предна, калник преден десен, ПВЦ решетка декоративна в предна броня, ПВЦ лайсна в предна броня дясна, фар преден (комплект), ПВЦ подкалник преден десен, основа предна броня, маска предна, ПВЦ кутия въздушен филтър, рог десен, радиатор климатик, радиатор воден, дифузьор с перка десен, гумено водно съединение, фар преден ляв.

Твърди, че към датата на ПТП отговорността на виновния водач не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което застрахователно обезщетение се дължи от Гаранционния фонд.

Към датата на инцидента възстановителната стойност на автомобила по 1 средни пазарни цени била 1 875,36 лева и тъй като същата надвишавала 70 % от действителната стойност на автомобила, била налице тотална щета, поради което в полза на увреденото лице било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 312,75 лева.

За дължимото регресно вземане в размер на 1 347,25 лева, включващо изплатеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 312,75 лева и 34,50 лева ликвидационни разноски по обработка на претенцията по щета № 20110341/07.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3835/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което предявява иск за установяване на вземанията.

Претендира разноските в исковото и заповедното производство.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Д. Н. Н. чрез пълномощника си адвокат П. П. от Адвокатска колегия – Пазарджик е подала отговор на исковата молба, с който намира предявения иск за недопустим по съображения, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК не била връчена на длъжника и против нея не било подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

Моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Не ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съгласно приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП на 21.09.2020 г. в 18:50 ч. в гр. Пазарджик на бул. ,,*****“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил Марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № РА****КВ, управляван от Д. Н., и лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № РА****КВ, собственост на А. М.. Съгласно описания в протокола механизъм на ПТП същото е настъпило при завиване наляво на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, като в резултат от същото са причинени материални щети по автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, както следва: преден капак, предна броня, десен калник, фарове.

Съгласно изготвената справка в базата данни на Информационен център към Гаранционния фонд към посочената дата за лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № РА****КВ не е имало сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На 25.09.2020 г. собственикът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ е подал искане за оценка на вреди на имущество по застраховка 2

,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите до ЗД ,,Дженерали Застраховане“ АД.

Искането е изпратено по компетентност на Гаранционния фонд, където е образувана щета № 20110341/20.

С доклад по щета от 07.10.2020 г. е определено обезщетение при тотална щета в размер на 1 312,75 лева.

На 05.11.2020 г. лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ е снет от отчет от сектор ПП при ОДМВР Пазарджик поради тотална щета, за което е издадено удостоверение.

На 06.11.2020 г. Гаранционният фонд е изплатил на собственика на лекия автомобил А. П. М. застрахователно обезщетение в размер на 1 312,75 лева.

На 14.04.2022 г. до Д. Н. Н. е изпратена регресна покана за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разходи в общ размер на 1 347,25 лева.

За дължимата сума Гаранционният фонд се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3835/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането.

В изпълнение на дадените указания е предявен настоящият иск.

Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебната авто-техническа експертиза най-вероятният механизъм от техническа гледна точка на произшествието е следният: на 21.09.2020 г. в светлата част на денонощието, автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № РА****КВ, управляван от Е. М.а, се движи по бул. „*****“ в лявата лента спрямо посоката и на движение. Автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № РА****КВ, управляван от Д. Н., се движи по бул. „*****“ в дясната лента за движение, със същата посока като на автомобил Фиат.

Водачката Н., извършвайки маневра „обратен завой“ от дясната лента, навлиза пред автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, движещ се в лявата лента и настъпва удар. Ударът е между предната част на автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ и предна лява част на автомобил марка „Пежо“, модел „206“.

Вследствие от удара са нанесени материални щети по автомобилите. За изготвяне технически механоматематичен модел относно причините за произшествието няма достатъчно технически данни и няма данни за точното местоположение на произшествието. Технически вероятно е при настъпване на описания в исковата молба механизъм да се повредят описаните части по двата автомобила. Стойността за отстраняване на нанесените щети по автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ по средни пазарни цени възлиза на 3 302,77 лева с ДДС, а по метода на Наредба 49/16.10.2014 г. – 1 318,46 лева с 3

ДДС. Действителната стойност на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП е 2 700,00 лева, а по метода на Наредба 49/16.10.2014 г. – 1 580,00 лева с ДДС.

Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза Гаранционният фонд е изплатил на 06.11.2020 г. сума в размер на 1 312,75 лева по банкова сметка с IBAN ***** на А. П. М., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 20110341/20.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск по чл. 557, ал. 7 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за съществуване на регресно вземане в полза на Гаранционния фонд за изплатеното обезщетение на увреденото лице за имуществени вреди, причинени от превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото, че е осъществено описаното в исковата молба ПТП, че са настъпили твърдените щети по увредения автомобил, че настъпването на вредите се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с ПТП и че е изплатил на увреденото лице обезщетение за имуществени вреди.

Тези правнорелевантни факти не се оспорват от ответницата, а и се установяват от събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения.

Настъпването на твърдяното от ищеца ПТП и сочения от него механизъм се установява безпротиворечиво от приетия по делото и неоспорен от ответницата двустранен констативен протокол за ПТП, който е съставен от двамата участници в ПТП непосредствено след настъпването му, има необходимото съдържание и носи техните подписи.

От двустранния констативен протокол за ПТП, както и от застрахователната преписка, приета по делото, се установяват причинените на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ материални щети след извършен оглед, както следва: преден капак, предна броня, преден калник, декоративна решетка в предна броня, лайна в предна броня, преден фар (комплект), преден десен подкалник, основа на предна броня, предна маска, кутия на въздушен филтър, радиатор, десен дифузьор, гумено водно съединение и преден ляв 4 фар.

Причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, стойността на причинените щети, както и действителната стойност на увредения автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ към датата на ПТП се установяват от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебната авто-техническа експертиза, ценено от съда като компетентно, обективно, обосновано и неопровергано от други доказателства по делото.

Налице е хипотезата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, предвиждаща наличие на тотална щета, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, което прави икономически неизгодно възстановяването на автомобила.

С оглед изложеното в полза на увреденото лице – собственик на увредения автомобил, е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди.

Към датата на ПТП за автомобил марка „Пежо“, модел

„206“, управляван от ответницата, която е предизвикала пътния инцидент, не е имало сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ,,а“ от КЗ обезщетението се изплаща от Гаранционния фонд.

Изплащането на обезщетението се установява безспорно по делото, както от писмените доказателства, а именно платежно нареждане, така и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно, обосновано и неопровергано от други доказателства по делото.

Съгласно чл. 557, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Следователно с изплащане на 06.11.2020 г. на обезщетението ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало регресно право против ответницата в качеството й на причинител на щетата за възстановяване на изплатеното обезщетение и разходите за определянето му.

Ето защо предявеният иск като основателен следва да бъде уважен изцяло, като бъде постановено решение, с което в полза на ищеца да бъде признато съществуването на регресно вземане в размер на 1 347,25 лева за изплатеното обезщетение на увреденото лице с включени ликвидационни разноски, едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.