Решение № 707 от 26.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. С., 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530100206 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът Е. твърди в исковата си молба, че на 29.11.2023 г. подал за вземанията си от ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано ЧГД № 4794/2023 г. на СтРС, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение в срок, поради което подавал исковата си молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ), съгласно разпоредбата на чл. 95а ЗЕ и издадената му лицензия Л-413-17/08.07.2013 г., продавал електрическа енергия на крайни клиенти, които не можели да бъдат клиенти на крайния снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ до избора на друг доставчик, или когато избраният доставчик не можел да извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Цените, по които продавал електроенергия на клиентите си, се определяли по утвърдена от К. методика, съгласно чл. 15, ал. 4 ПТЕЕ, обн. в ДВ бр. 66/26.07.2013 г. снабдяването с ел. енергия от ДПИ се извършвало въз основа на договор при общи условия и индивидуален писмен договор, уговарящ допълните условия между страните по него. Фигурата на ДПИ допълвала съществуващия модел на либерализирания пазар на електрическа енергия в страната, чрез който клиентите имали възможност свободно да избират доставчика си. Активирането на ДПИ настъпвало, когато крайният клиент останел без доставчик на електроенергия на свободен пазар до избора на нов такъв, или когато избраният доставчик не можел да осъществява доставка по независещи от клиента причини. Това следвало от характера на доставката на ел. енергия от ДПИ, която представлявала всеобщо предлагана услуга от обществен интерес. ДПИ не можел да откаже снабдяване с електроенергия на краен клиент, който отговарял на условията за доставка на 1 ел. енергия по реда на чл. 95а ЗЕ, а именно ползвал електроенергия посредством обект, присъединен към електроразпределителната мрежа, и не бил избрал доставчик в законоустановения срок, или бил останал без такъв на свободен пазар. При първоначалната си регистрация на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени, всеки краен клиент следвало да сключи договор с ДПИ, а при липса на такъв, той се сключвал при смяна на доставчик на пазара (чл. 15, ал. 5 ПТЕЕ). Според 104а ЗЕ, потребителите използвали разпределителните мрежи, към които били присъединени обектите им, при публично известни общи условия. Действащи между страните били общите условия на Е., които били одобрени с решение на ДК. № - г., които обвързвали потребителите, без да било необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 ЗЕ. Между оператора на мрежата и ответникът бил сключен индивидуален договор за достъп с пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа към действащите ОУ № - г. Обектът на ответника бил присъединен към електроразпределителната мрежа на Е.. Потребители, които били присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ. В този смисъл бил и чл. 31, ал. 1 от общите условия на Е., одобрени с решение на ДК. № ОУ[1]1/- г., които обвързвали потребителите, без да било необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 ЗЕ.

Съгласно чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ, одобрени от ДК., мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, и други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащали от всички потребители, чийто обекти били присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това чия собственост били присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Ответникът имал качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от ДР на ЗЕ, тъй като ползваната от същия ел. енергия била за небитови нужди с оглед вида му /търговско дружество/ и този на обекта. Същият бил присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно представените по делото фактури. Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на К., постановени на основание чл. 21, ал.

1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, като същите не подлежали на договорна свобода. По силата на чл. 9, ал. 1 от общите условия на ищеца и по силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа, двете дружества се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект с ИТН -, който се намирал в , и представлявал -. За ответника бил открит клиентски номер -. На - г. клиентът подал заявление за смяна на клиент за обект на свободен пазар, ведно с декларация за достъп до мрежата и нотариален акт, който бил вписан под № -/2023 г. Същият не бил упражнил до този момент правото си да избере и сключи договор с доставчик на ел. енергия на свободен 2 пазар, поради което негов доставчик на свободен пазар бил ищецът в качеството му на ДПИ, съгласно изискванията на ЗЕ. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 2 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 17, ал. 3.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, за периода 01.05.2023 г. - 30.06.2023 г., ищецът доставил до обекта на ответника ел. енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа предоставил мрежови услуги, на обща стойност 1124.62 лева, които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответникът дължал законна лихва в общ размер от 62.15 лева за периода 22.06.2023 г. - 28.11.2023 г., която се дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл. 17, ал. 3 от общите условия на ищеца. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложения препис извлечение от клиентската сметка на ответника. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1124.62 лева за главница от неплатена цена за доставена ел.енергия и мрежови услуги за периода 01.05.2023 г. - 30.06.2023 г., с 62.15 лева законната лихва от 22.06.2023 г. до 28.11.2023 г., и законна лихва върху главницата от 29.11.2023 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4794 описа за 2023 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът И. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 29.11.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4794 по описа за 2023 г. на С. районен съд, по което на 04.12.2023 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 07.12.2023 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 11.01.2024 г., в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, който поради това се смятат предявени на 29.11.2023 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

От представения с исковата молба договор за достъп и пренос на електрическа 3 енергия през електроразпределителната мрежа при общи условия, се установява, че ответникът е сключил същия на - г. с Е., в качеството на последното на оператор на електроразпределителната мрежа, притежаващо лиценз за разпределение на електрическа енергия № - г., с който договор последното се е задължило да предоставя на ответника, в качеството му на мрежови негов клиент, право на достъп до електроразпределителната си мрежа, за снабдяване на обектите му с електрическа енергия (л. 4). Представени са от ищеца и одобрените с решение № ОУ -1/- г. на К. - общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е., които са публикувани и влезли в сила за крайните му клиенти, и без изричното им писмено приемане – 75-95 (чл. 104а, ал. 4 ЗЕ).

От съвкупната преценка на представените от ищеца с исковата му молба - фактура № 2000383932/12.06.2023 г., дебитно известие № 1291084125/12.06.2023 г. към фактура № 2000309997/11.05.2023 г. и дебитно известие № 1292739295/11.07.2023 г. към фактура № 2000383932/12.06.2023 г., се установява несъмнено, че ищецът е издал същите на третото лице - И., с което е фактурирал на последното за плащане, а не на ответника, исковата сума от общо 1124.62 лева, за дължимата се цена на доставените до процесния обект с ИТН -, находящ се в -, и представляващ - – електрическа енергия и мрежови услуги, за целия исков период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. (л. 12-14).

От т. IV- 4 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че тези процесни фактури и дебитни известия, ищецът е издал на това трето лице - И., в качеството му на предишен собственик на този обект (л. 70). Тези процесни фактури и дебитни известия, издалият ги ищец е и осчетоводил след това редовно в счетоводството си, в месеца на издаването им, като негово вземане за пълната им стойност от бившия собственик на този обект - И., по неговата партида, а не по тази на ответника, след което ищецът е включил същите фактури и дебитни известия в дневниците си за „продажби“, и в справките си декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди (т. 1 и 2 ЗСИЕ, л. 71-72). Фактурираните ел.енергия и мрежови услуги за исковия период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. по всяка от тези фактури и дебитни известия, са доставени на предишния собственик на обекта - И. (т. 3 ЗСИЕ, л. 72). От отговора на вещото лице в съдебно заседание се установява още, че ел.енергията и мрежовите услуги са доставени на процесния обект, но фактурите са издадени на предишния му собственик, поради което е направило тази констатация на стр. 4, т. 5 от ЗСИЕ (л. 98).

Тези фактури и дебитни известия, не са отразени в счетоводството на ответника, нито включвани в дневниците му за „покупки“, като същият не е плащал по тях и никаква част на ищеца, а цялата им стойност от 1124.62 лева е неплатена (т. 1-2 и 4 ЗСИЕ, л. 71-72).

Доколкото с издаването на тези фактури и дебитни известия, самият ищец е фактурирал за плащане на бившия собственик на процесния обект – И. исковата сума от общо 1124.62 лева, за доставена до този му обект за исковия период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. ел.енергия и мрежови услуги, след което издалият същите фактури и дебитни 4 известия ищец е и осчетоводил същите редовно в счетоводството си, като вземане за пълната им стойност от същия бивш собственик на този обект, след което ги е и включил в дневниците си за „продажби“, и в справките си декларации по ЗДДС, и не ги е анулирал, а ги и представя, като доказателства по делото с исковата си молба, а тези издадени от него фактури и дебитни известия, са частни свидетелстващи документи, в които той сам е удостоверил тези неизгодни за него по настоящото дело факти, че не ответникът, а посоченият в тях бивш собственик на обекта – И., е получил доставените му от ищеца на същия обект с ИТН -, за исковия период, електрическата енергия и мрежови услуги по тези фактури и дебитни известия, то съдът намери тези факти за доказани напълно от същите тези издадени и осчетоводени от ищеца фактури и известия, защото са неизгодни за него (чл. 175 ГПК, чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, в този смисъл и Р 71-2014-II т.о., Р 211-2017-II т.о., Р 88-2015-IV г.о.).