Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 434 от 13.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 477/2025
Вид
Протокол № 434
Подписан
13.03.2025
В сила
13.03.2025
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

  • чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 434 гр. Пазарджик, 13.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от А. Ташев Гражданско дело № 20255220100477 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Молителката Р. И. Г. – уведомена от предходното с. з., се явява лично и с адв. П. И. от АК-П. – надлежно упълномощен отпреди.

Молителките Й. И. П. и Я. И. П. чрез тяхната майка и законов представител Р. И. Г. – уведомени от предходното с. з. чрез представителите си, не се явяват. За тях се явява законовият им представител Р. Г. и адв. П. И. от АК-П. – надлежно упълномощен отпреди.

Ответникът И. К. П. - уведомен от предходното с. з., се явява лично и с адв. А. Г. – надлежно упълномощен от преди.

Постъпила е молба с вх. № 7122/12.03.2024 г. от адв. А. Г., пълномощник на ответника, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, тъй като е служебно ангажиран. Изразява становище по хода на делото.

За контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Пазарджик – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат законов или процесуален представител.

АДВ. И.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. И.: Водим допуснатия ни свидетел.

АДВ. Г.: Да пристъпим към разпит на свидетелката.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

С. П. Г. – родена на 07.09.1958 г. в с. Звездел, обл. Кърджали, живуща в гр. Пазарджик, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, майка съм на Р. и баба на Й. и Я..

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.

СВ. Г.: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. Г.: На 05.02.2025 г. още от сутринта телефоните започнаха да звънят - на детето Й. и на Р.. Звъни бащата още от 06:30 часа. Това е всяка сутрин.

Денят е студен, Р. вдига телефона. Р. каза: „Времето е студено, аз ще ги закарам на училище“. Телефонът звъни и на внучка ми. Когато внучка ми говори с баща си телефонът й винаги е на високоговорител. Той й звъни:

„Днес аз ще ви заведа на училище“. Тя казва: „Аз имам уговорка да отида с моя приятелка, да отидем заедно на училище“, при което той започва да настоява да я води и съответно детето затваря телефона. След това се минава известно време аз си ставам, децата се оправят за училище, тръгват и чувам отвън, че джафка едно куче. Поглеждам през терасата и виждам г-н П. с неговото куче, че е пред блока. През това време Й. е тръгнала да се срещне с нейната съученичка пред блока.

АДВ. Г.: Моля да ме освободите от о.с.з., господин съдия, тъй като имам друго дело. Ответникът ще продължи сам и ако има въпроси към свидетелката ще ги зададе.

2

Адвокат Гердижков напуска залата в 09:50 часа.

Разпитът на свидетелката Стоянка Г. продължава.

СВ. Г.: Аз оставам на терасата и виждам, че П. започва да настоява тя да тръгва с него: „Й., тръгвай с мене!“. Тя каза: „Аз имам уговорка с момичето, което е на другия ъгъл“. „Тръгвай, тръгвай, няма да ми отказваш!“, при което тя явно не може да се справи с тази ситуация и влиза във входа, най-вероятно да търси защита от майка й. През това време най-вероятно са се засекли по стълбите майката с другото дете и излизат отпред пред входа. Той продължава да настоява да води децата. Майката настоява от своя страна да ги закара, защото е студено и той вече започва да ескалира - някаква вербална агресия.

Тази агресия обикновено е към майката с думите: „Ти сега ще видиш, ще ида в училище и ще ви наредя“, но не мисля, че беше тази дума „наредя“. Тя не му е в речника. Най-вероятно беше „ще ви оправя“. Каза „Г-жа Сарафска и г-жа Димитрова аз ще ги поставя на мястото тези тъпачки“. Това е за учителките.

Димитрова е учителката по танци на децата. Децата се качват в колата, колата тръгва и с бързи крачки той тръгва пеша покрай Математическата гимназия.

Аз слагам палтото и тръгвам на бегом, защото тая ситуация много ме притесни. Стигайки на Гарнизонния стол, ДНА, в пешеходната зона, Р. ми се обажда, че е извикала полиция. Виждам в далечината, че стоят на отсрещния ъгъл на Островското училище и се прибирам. Обидите са от началото на развода от П. към дъщеря ми. За конкретната дата 05.02.2025 г. репертоарът на П. срещу майката е „Идотка, тъпачка, дебелана, глупачка, ще ви унищожа, ще ви ликвидирам заедно с майка ви“. За „заедно с майка ви“ има предвид заедно с мен. Такова нещо не се чува за първи път. В периода от началото на декември до февруари 2025 г., първите дати, които са това беше някакъв ад.

Тези думи ги изрича П. пред децата. В конкретния ден 05.02.2025 г. ги каза в присъствието на децата си. Тогава също каза на жена си пред децата „Ще ви смачкам“. От декември месец след изтичането на защита се започна едно звънене по телефоните от 06:00 часа сутринта до 22:00 часа вечерта. Аз на майката не мога да кажа П. какво говори, но мога да кажа какво говори на Й..

Телефонът й е на високоговорител, защото децата се притесняват и се срамуват, когато той прави високоговорящи изказвания в училището. Не мога да кажа с точност коя е датата дали е 05.02.2025 г. или е друга, но след тази дата престана звъненето по телефона. Спря се, защото Р. е извикала полицията 3 и заради тяхната намеса. Р. е притеснена непрекъснато. Р. като й звъни телефона и преди да е видяла кой звъни започва да се притеснява. Това звънене е непрекъснато. Тя се притеснява от позвъняванията на П., което я разстройва, кара я да плаче, крие се от децата, за да не я виждат в този разстроен вид. Тя се притеснява за живота си. Като взимам Я. от училище, тя е в първи клас, когато майка й е втора смЯ. и първото нещо, което ми казва е „Тати идва в училище и много ме притесни“ или „Тати не идва днес“ и вече е много щастлива. Като я взема ние не минаваме по преките улица, а по страничните улички, за да не го срещнем случайно и това е по желание на детето.

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Господин съдия, аз не съм видял свидетелката да присъства на терасата.

СЪДЪТ ЗАДАВА ВЪПРОС НА СВИДЕТЕЛЯ Г.:

Ответникът обиждал ли е Й., когато са били отвън пред блока и ако да, с какви думи?

СВ Г.: Не, не я е обиждал. Бащата говореше на висок тон само: „Аз съм ти баща и ти ще се съгласиш с мен, и аз ще те заведа на училище.“. Ако ми позволите искам да кажа нещо. Децата се разстройват много често. Това са неща, които се трупат във времето. Присъствам на следния разговор: „Й., аз вече не съм ти баща“. Това не е на процесната дата, а декември месец. „Аз не искам вече да съм ти баща. Всичко, което съм ти подарил ще ми го върнеш, включително и стативите“. Детето събира всичкия багаж, като стативите не успя да ги вземе, защото не можеше да ги носи. Аз като родител, който има две деца и четири внуци, когато едното дете на Сурва получи подарък, а другото не получи, какво е това?!

В процесния ден, в който бяха обажданията Р. се прибра преди обяд и беше силно разстроена, плачеща. Аз още си бях вкъщи и каза, че още на обяд ще отиде в училището да види как са децата. Децата са били свидетели на това, което се е случило пред училището. Докато се качиха децата в колата аз присъствах на целия разговор между г-н П. и Й. на терасата.

АДВ. И.: Нямам повече въпроси към свидетелката.

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Нямам повече въпроси към свидетелката.

Разпитът приключи. Свидетелят остана съдебната зала.

4

АДВ. И.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. И.: Уважаеми господин председател, моля да уважите подадената молба за домашно насилие. Не претендирам разноски, представям Договор за правна помощ за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие.

Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и моля да уважите подадената молба и да ми дадете срок за писмена защита.

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Уважаеми господин председател, за мен това не е акт на домашно насилие при въпрос, че сутринта трябваше да се срещнем с г-жа Сарафска и техните /кима към молителката/ откази. Исках да отида до училището на децата, защото исках да се срещна с Директора относно поведението на класния ръководител, помощничката г-жа Шиникова и относно занималнята, присъствието, опитите и относно учението за равенството, родителската приемственост. Това е. Исках комуникация с родител да има. На 07.12.2024 г. изтече Заповедта. На 08.12.2024 г. адв. Г. получи решение, че на втората инстанция няма домашно насилие. Искам съда да отхвърли ограничителната ми Заповед към двете ми деца. По отношение на Р., тя е пълнолетна, но както си реши. Свободният режим, който имам уговорен с нея за децата, но желая да отхвърлите молбата.

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.