Определение № 102 от 13.02.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Монтана, 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20231600100031 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 ГПК съгласно определение № 243/31.01.2024г. на Апелативен съд София по в.гр.дело № 55/2024г. по описа му, с което въззивното производство е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата на ЗК Л. И. АД, инкорпорирана във въззивната жалба за допълване на решението в частта за разноските .

С подадената по делото въззивна жалба от ЗК Л.И. АД е заявено искане за присъждане на всички разноски, направени в първоинстанционното производство , равняващи се на сумата 3976.07 лева държавна такса за завеждане на делото и юрисконсултско възнаграждение с твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по това му искане с решението си .

Отговор на въззивната жалба е подаден от насрещната страна , като относно искането за присъждане на разноски са наведени доводи за преклудиране на това искане.

Съдът приема, че молба по чл. 248 ГПК за допълване първоинстанционното решение в частта за разноските от страна на ЗК Л. И.АД не е подадена , но следва да съобрази дадените от въззивния съд указания и да се произнесе по искане за допълване решението си в частта за разноските .

Съобразявайки указанията на въззивния съд и по реда на чл. 248 ГПК, съдът приема следното:

Искането , инкорпорирано във въззивната жалба на Л.И. АД за допълване постановеното от съда решение № 218/11.10. 2023г. в частта за разноските с твърдения, че съдът не е се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на такива е неоснователно.

Видно от решението, съдът в мотивите си е приел, че с оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, искане за присъждане на които е направено своевременно без да са представени списъци по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78,ал. 1 ГПК предвид основателност на иска до 37274.99 лева, то на ищеца от направените разноски за държавна 1 такса в размер на 3976.07 лева се следват разноски в размер на 1471.15 лева. С диспозитива на решението Р. Р. е осъден да заплати на ЗК Л.И.АД и разноски по делото в размер на 1471,15 лева, поради което и твърдението за липса на произнасяне по искането на ищеца за присъждане на разноски с оглед изхода на спора е невярно .

Предвид гореизложеното не са налице основания за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, поискани за присъждане от страна на ищеца и искането за това, съдържащо се във въззивната жалба на ЗК Л.И.АД се явява неоснователно.

С оглед горното и на основание чл. 248 ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗК Л. И.АД гр. *, инкорпорирано в подадената въззивна жалба вх. № 4111 от 10.11.2023г. по описа на ОС Монтана за допълване постановеното по гр.дело № 31/2023г. по описа на МОС решение № 218/11.10.2023г. в частта за разноските , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните .

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

2