Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 24.07.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 119/2026
Вид
Решение № 285
Подписан
24.07.2026
В сила
18.08.2026
Състав
КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20264110200119 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. С. Н., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 26-1739-000001 от 08.01.2026 г., издадено от Началник РУ Велико Търново при ОДМВР – гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца..

В жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д. К., жалбоподателят моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Навеждат се доводи, че нарушението не е извършено виновно, тъй като водачът и собственикът на автомобила не са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, чрез Началника на РУ Велико Търново, в съпроводителното писмо до съда изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Административнонаказателното производство е започнало по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на Постановление № 09172/19.12.2025 г. на Районна прокуратура – Велико Търново. С посоченото постановление е прекратено образуваното срещу водача досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление (обусловено именно от липсата на уведомяване на собственика за прекратената регистрация) и материалите са препратени на наказващия орган при РУ Велико Търново за реализиране на административнонаказателна отговорност, въз основа на които е издадено процесното НП.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 31.10.2025 г., в тъмната част на денонощието, в гр. ***, жалбоподателят Р. Н. е управлявал лек автомобил (марка ***), собственост на баща му Ст. М. Н..

Автомобилът е спрян за проверка от полицейските служители С. Н. и Г. Б..

След извършена справка с ОДЧ и РСОД, проверяващите установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 28.10.2025 г.

(само три дни преди проверката), поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. На място за констатираното е бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № ***от 31.10.2025 г. от полицай Ст. Н., в присъствието на свидетеля Г. Б., срещу който е подадено писмено възражение.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства.

Разпитаните в качеството на свидетели актосъставител Ст. Н. и свидетел по акта Г. Б. потвърждават извършената проверка и констатацията в системата, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. И двамата свидетели обаче заявяват, че не знаят дали собственикът е бил уведомен за това обстоятелство, нито дали съществува публичен регистър, в който водачите могат да правят справки.

Свидетелят Ст. Н. (собственик на автомобила и баща на жалбоподателя) изрично и категорично заявява, че при закупуването на автомобила е бил със съзнанието, че има валидна застраховка до май 2026 г., като не е знаел, че същата е била на вноски, които не са платени. Посочва, че по никакъв начин не е бил уведомен от институциите за прекратената регистрация на автомобила и за първи път вижда приложеното по преписката уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ в съдебно заседание. Веднага след установяване на проблема от органите на МВР, същият е сключил валидна застраховка.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си и с приобщените писмени доказателства. В хода на съдебното следствие съдът констатира изрично, че в административнонаказателната преписка липсват каквито и да е доказателства (известие за доставяне, обратна разписка и др.), удостоверяващи връчването на съобщение на собственика за служебното прекратяване на регистрацията на МПС.

От правна страна:

2

Съдът счита, че макар НП да е издадено от компетентен орган (съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи), обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението от субективна страна.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дадено лице обаче, е необходимо деянието да е извършено виновно (чл. 6 от ЗАНН). В конкретния случай регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена броени дни преди проверката.

Настоящият състав изцяло споделя задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Според него, прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/2000 г. на МВР, при служебно прекратяване на регистрацията, собственикът на превозното средство задължително се уведомява.

Без надлежно уведомяване на собственика, че регистрацията на притежаваното от него МПС е прекратена, той обективно няма как да узнае този факт. Знанието за прекратената регистрация е абсолютно необходима предпоставка за формиране на умисъл или непредпазливост (като форми на вината). След като по делото е безспорно установено, че собственикът на автомобила не е бил надлежно уведомен за дерегистрацията, то няма как да се вмени във вина на водача (в случая неговия син), че е управлявал МПС без регистрация. Водачът е нямал обективна възможност да узнае за настъпилата промяна в правния статут на автомобила (предвид липсата на публичен регистър за това и наличието на поставени регистрационни табели), поради което деянието му е несъставомерно от субективна страна.

Липсата на вина изключва съставомерността на административното нарушение, което прави издаденото наказателно постановление материално незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено изцяло.

По отношение на разноските: С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, подкрепено с доказателства (Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2025 г.), въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 255,65 евро (раностойността на 500 лева) за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното от наказващия орган писмено възражение за прекомерност. Договореният и реално изплатен в брой хонорар в рамките на минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за 3 минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1739-000001 от 08.01.2026 г., издадено от Началник РУ Велико Търново при ОДМВР – гр.

Велико Търново, с което на Р. С. Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Р. С. Н., ЕГН **********, сумата от 255,65 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4