Определение № 13726 от 07.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13726 гр. София, 07.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110115126 по описа за 2025 година

С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца Р. Л. по 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като в мотивите на решението съдът се е мотивирал, че ищецът е представил реални доказателства за извършено плащане на адвокатския хонорар.

В срок са постъпили молби по чл. 248 ГПК от всеки един от ответниците с идентични възражения: На първо място, оспорват реалното извършване на разноски от страна на ищеца, като твърдят, че по делото липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. ; на второ място, при условие на евентуалност, правят възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като молят присъдената сума от по 500 лв. за всеки от тях да бъде намалена до 250 лв., предвид ниската фактическа и правна сложност на спора и провеждането на само едно съдебно заседание.

В законоустановения срок е постъпил отговор от адв. Л. Б.. В него тя пояснява, че защитата е предоставена при хипотезата на безплатна правна помощ. Адвокатът излага аргументи, че положеният труд по изготвяне на исковата молба и допълнителните уточняващи молби оправдава размера на възнаграждението, като сочи, че същото следва да бъде потвърдено в полза на адвоката.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът намира следното: При постановяване на решението е допусната грешка, като съдът е приел, че са налице доказателства за заплатен от ищеца хонорар. Видно от материалите по делото и уточненията в становището на адв. Б., правната помощ е оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) – на материално затруднено лице. Този факт не е бил надлежно коментиран в мотивите на решението, което е довело и до неправилно осъждане на ответниците да платят разноските на ищеца, вместо директно на неговия адвокат.

По делото е установено, че процесуалният представител на ищеца – адв. Л. Б., е оказала безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., което не е взето предвид при постановяване на акта. В тази хипотеза, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът определя възнаграждение и осъжда насрещната страна да го заплати директно на адвоката, а не на 1 страната.

Наред с горното, и поради това че съдът следва да вземе предвид и подробно мотивите в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на по 280 лв. или 143.16 (сто четиридесет и три и 0.16) евро за всяка една от ответните страни.

Съдът преразглежда определения размер на възнаграждението и счита, че справедливото такова, съобразено с фактическата сложност на делото и минималните размери по Наредба № 1, възлиза на 280.00 лв. за всеки от ответниците - адвокатско възнаграждение за ищцовата страна и предоставената безплатна правна помощ.

Молбите на ответниците за намаляване на разноските до сумата от 250.00 лв. за всеки следва 2 да бъдат оставени без уважение за разликата над 250.00 лв. до приетия от съда размер от 280.00 лв.

С оглед горното, СРСу на страните.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 23167 от 17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 15126/2025 г. по описа на СРС, 34-ти състав, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА *******, ЕИК ********, да заплати на адв. Л. К. Б. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, сумата от 280.00 (двеста и осемдесет) лева, равняващи се на 143.16 (сто четиридесет и три и 0.16) евро, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по първоначалните искове.

ОСЪЖДА „*******, ЕИК **********, да заплати на адв. Л. К. Б. от САК, на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв, сумата от 280.00 (двеста и осемдесет) лева, равняващи се на 143.16 (сто четиридесет и три и 0.16) евро, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по първоначалните искове.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ******* и „******* за изменение на решението в частта за разноските за разликата над 280.00 лв. до първоначално присъдените 500.00 лв. за всеки от тях.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3