Решение № 1662 от 15.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1662 гр. Пловдив, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330203447 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

22-1030002298/15.04.2022г., издадено от ** сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на М. Р. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и в допълнителна молба излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 25.05.2022г., а жалбата е подадена на 26.05.2022г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните 1 съображения:

На 29.04.2021г. в 13:37ч. в гр. Пловдив, на бул. Цариградско шосе, пътен възел „Скобелева майка“, посока „изток“ с АТСС ARH CAM S1 – 11743CA , било засечено МПС Фолксваген Пасат с рег. № **, собственост на Д.Ш.М., да се движи със скорост 118 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч, като при отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3% се получил размер на наказуемата скорост от 115 км/ч., поради което и било отчетено наказуемо превишение на скоростта от 65 км/ч.

Доколкото в хода на извършената проверка се установило, че процесното МПС е собственост на Д.Ш.М., било изискано от него да посочи дали той или друго лице е управлявало превозното средство. С декларация от 08.02.2022г. по чл. 188 от ЗДвП Д.М., в качеството си на собственик, декларирал, че автомобилът на процесната дата и час бил управляван от жалбоподателя П.. Към декларацията било приложено и копие от СУМПС на жалбоподателя, надлежно приобщено към административнонаказателната преписка.

След установяване на водача на превозното средство, същият бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. На 17.03.2022г., в присъствието на жалбоподателя, св. Б. издала АУАН серия GA № 209673. При съставянето на АУАН жалбоподателят не представил контролен талон към СУМПС. На жалбоподателя били предявени материалите по преписката, включително снимковия материал, като той не възразил пред полицейските служители и подписал акта без възражения, като и впоследствие в предоставения 7-дневен срок за възражения не направил такива. Впоследствие, на 15.04.2022г. било издадено обжалваното НП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство доказателства:

- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени каквито и да било доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН;

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН;

2

-приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол;

- Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от 18.04.2021г., от който се установява, че на процесната дата 29.04.2021г. е бил осъществено наблюдение на процесния участък с АТСС № 11743СА, както и приложената към протокола снимка на АТСС;

- представените доказателства за годността на техническото средство, което е от одобрен тип, видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип с №17.09.5126, вписано е в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, и е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 65-СИСИС/ 28.09.2020г., -приложената справка за регистрация на МПС, от която е видно, че същото е собственост на Д.М.,

-Декларацията по чл. 188 от ЗДвП ведно с приложено към нея копие на СУМПС.

В случая неправилно е приложен чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост не е правилно приспаднат толеранса от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за техническа проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. В тази връзка незаконосъобразни са математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 118 км/час. Три процента от 118 км/ч представляват 3,54 км/ч, като след приспадането им от измерената скорост от 118 км/ч се установява, че действителната стойност на скоростта на движение на процесния автомобил е 114 км/ч (с точност 1 14,46 км/ч). Поради това и жалбоподателят е следвало да бъде наказан за скорост от 114 км/ч. или за превишение на скоростта от 64 км/ч. Доколкото не се твърди нарушение на знак за ограничение на скоростта, то и възражението за неспазване на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. се явява ирелевантно в процеса.

3

Налице са и всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 – 11743CA, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото удостоверение;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под номер 5126, видно от удостоверението.

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол за проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;

- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от процесната дата, който съдържа всички необходими реквизити;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

Съгласно записаното в протокола по чл. 10 от Наредбата, АТСС е използвано във времевия диапазон от 11,00 часа до 20,00 часа на 29.04.2021г., а процесното нарушение е установено на същата дата в 13,37 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място, посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен приложеният по делото протокол.

Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, като по делото е 4 представена снимка на разположението на АТСС.

Във връзка с условията за законосъобразно използването на АТСС следва да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Удостоверителната сила на протокола в процесния случай не е разколебана, поради което законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по несъмнен начин.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. С оглед оспорването в жалбата от съда е изискана, и от въззиваемата страна е представена Заповед № 8121к-12530/17.12.2021г., видно от която издателят на НП – Й.М., е изпълнявал ръководната длъжност ** на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР-Пловдив.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Едва след откриване на действителния водач на МПС, за контролния орган става ясно дали следва за допуснатото нарушение да се ангажира личната отговорност на действително установения водач или при невъзможност за това презумпционната субсидиарна отговорност на собственика по чл. 188 от ЗДвП. Така в случая конкретният субект, чиято отговорност следва да се ангажира, е бил установен на 08.02.2022г., когато е подадена декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Именно от тази дата на контролните органи е станало ясно, че жалбоподателят е бил водачът на ППС и с АУАН и НП следва да се ангажира именно неговата лична отговорност като действителен водач, а не личната отговорност на някое трето лице или презумпционната отговорност на собственика (в случаите, когато същият не посочи дали той е бил водачът, нито посочи на кое лице е предоставил процесното ППС), поради което именно от тази дата – 08.02.2022г. се счита открит нарушителят и е започнал да тече тримесечният срок.

5

Допълнителен аргумент, че именно на дата 08.02.2022г. е открит нарушителят, е видното от текста на АУАН и НП, че жалбоподателят е наказан в качеството на действителен водач на ППС, при изпълнително деяние „управлява“ превозното средство, а не в качеството на собственик.Така и Решение № 1893 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1497 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

АУАН е издаден на 17.03.2022г., като нарушителят е присъствал при съставянето му, поради което неоснователно се явява възражението, че същият не е присъствал, при положение че е удостоверил с подписа си присъствието си и връчването на АУАН.

За нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Конкретизирано е ясно и точно и мястото на извършване на нарушението.

На следващо място, следва да се отбележи и че изцяло съобразно изричната разпоредба на чл. 189, ал.4 ЗДВП, доколкото за наказуемо превишение над 50 км/час в градски условия се предвижда наказание лишаване от правоуправление, в случая е издадено НП, а не ЕФ, въпреки, че нарушението е заснето с АТСС.

Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата изготвянето на протокол за използване на АТСС да е съпроводено със снимка на АТСС.

На първо място такава снимка е представена по делото. Нещо повече изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10 от Наредбата, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в НП време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.

6

На следващо място, следва да се посочи, че дори валидна снимка да не бе представена, според трайната съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза, мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата. В този изричен смисъл Решение № 946/26.5.2022г. на Административен Съд - Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 588 по описа за 2022 г., Решение № 945/26.5.2022г. на Административен Съд - Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 589 по описа за 2022 г., Решение № 2219/ 19.11.2021 год.на Административен съд - Пловдив, ХХІІ състав, КАНД № 2161/ 2021 год. и много други.