Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 140 от 17.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 110/2024
Вид
Определение № 140
Подписан
17.03.2024
В сила
17.03.2024
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.51 ал.1 т.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54 ал.4 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.38 ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • §16 ал.1 · Закон за устройство на територията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. П., 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500110 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл.130 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на В.ски районен съд №47 от 16.01.2024г. постановено по гр.д.№20235210101273 по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Във въззивната си частна жалба, с вх.№891 от 05.02.2024г. жалбоподателят и ищец в производството пред първата инстанция В. П. П., ЕГН-********** от гр.В. чрез пълномощника си адв. Ч. С. Ч. от АК-П. поддържа, че прекратителното определение е неправилно и необосновано.

Не се споделят мотивите на първоинстанционният съд, за воден между страните иск за делба на същия имот предмет на гр.д.№805/2020г. на РС-В..

Твърди се, че по това дело жалбоподателят е оспорил допускането до делба на самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.В. от сграда с идентификатор *****.***.***.* и по което дело във фазата по допускане на делбата съдът с влязло в сила решение от 15.03.2021г. постановено по същото дело, допуснал до делба само самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.1 с площ от 103кв.м., находящ се в сграда с идентификатор *****.***.***.*, построена в дворно място с идентификатор 1

*****.***.*** по КККР на гр.В., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и три постройки на допълващо застрояване при отхвърлен иск за делба на таванския етаж. Исковият съд приел в прекратителното си определение, че това решение по допускането на делбата по чл.344 ал.1 от ГПК е формирало силата на присъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост и размера на правата им и в тази връзка било прието от съда, че по отношение на този имот приложение намира чл.299 ал.1 от ГПК. От което бил направен извода, че след като процесният имот не подлежи на делба тъй като не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, обстоятелство, установено със силата на присъдено нещо с решението по гр.д.№805/20220г. на РС-В., доколкото ответникът, а не ищецът не е твърдял, да са настъпили факти след приключване на делото, които да променят неговия статут. Частният жалбоподател твърди, че тези изводи на РС-В. изложени в прекратителното си определение,предмет на настоящата въззивна проверка по жалбата на ищеца В. П., бил неправилен, доколкото след като съдът установил тези обстоятелства е следвало да остави исковата молба без движение и да предостави на ищеца възможност да обоснове правния си интерес от предявяването на иска, при което да бъде изложена промяната в обстоятелствата, за допускане на този иск и то в хипотеза когато няма заявено оспорване от страна на ответната страна относно допустимостта на иска. Коментира се правната природа и правните последици на решението в първата фаза по допускането на съдебната делба, че с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между които лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки един съсобственик/ чл.344 ал.1 от ГПК и че това решение се ползва със сила на присъдено нещо /СПН/ по посочените в него въпроси, като в съдебният акт се описва делбеното имущество, според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид чрез посочване на местонахождение, граници, поне три страни и площ. Според жалбоподателя, съгласно влязлото в сила съдебно решение от 15.03.2021г. по гр.д.

№805/2020г. на РС-В. до делба е бил допуснат само самостоятелен обект с идентификатор /ИДН/ *****.***.***.*.1 с площ от 103кв.м., находящ се в сграда с идентификатор /ИДН/*****.***.***.*, построена в дворно място с 2 идентификатор /ИДН/*****.***.***. по КККР на гр.В., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и три постройки на допълващо застрояване и че със същото решение е отхвърлен искът за делба на таванския етаж, а не трети жилищен етаж с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.В. от сграда с ИДН *****.***.***.*, тъй като към този момент същият е заличен като такъв със заповед №18-10027 от 21.10.2020г. на началника на СГКК-П. и той не е съществувал, като такъв обект на собственост към момента на постановяване и влизане в сила на съдебното решение. Твърди се още, че в последствие след като съдебното решение във фазата по допускане на делбата е влязло в законна сила, по искане на ответника Е. П. П., от Община В. било издадено удостоверение за търпимост №538 от 11.06.2021г., с което бил уреден статута на процесния трети жилищен етаж, и с оглед на това обстоятелство производството по издадената заповед №18-10027 от 21.10.2020г. на началника на СГКК-П., било възобновено и заповедта отменена с влязло на 08.02. 2023г. в сила решение на Адм.С-П. по адм.д.№737/2021г. по силата на което СГКК-П. била задължена да възстанови през м.ноември 2023г. статута на процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* с предназначение жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, със застроена площ от 105.60кв.м., на едно ниво, при съседни самостоятелни обекта в сградата-на същия етаж: няма; под обекта-*****.***.***.*.2; над обекта няма, за което обстоятелство на жалбоподателя била издадена с х е м а на самостоятелния обект №151271864 от 30.11.2023г., послужила за образуване на производството по гр.д.

№1273/2023г. По отношение на правните последици на съдебното решение №124 от 25.05.2022г. по гр.д.№665/2021г. на РС-В. водено между същите страни с правно основание по чл.124 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС, жалбоподателят поддържа, че целта от воденето на това производство не е да се установи посочената от жалбоподателя промяна в обстоятелствата, а за да се установи, че съсобствеността по отношение на този имот /обект/ е решена със същото тъй като ответникът в другото производство е претендирал да е едноличен собственик на обекта.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С исковата си молба вх.№6971 от 14.12.2023г. подадена от В. П. П., с 3

ЕГН-********** от гр.В. и против Е. П. П., ЕГН-********** от с.Д., община Р., обл.П. , е поискано от В.ски районен съд /гр.д.№1273/2023г./ да се допусне извършването на съдебна делба между двамата съсобственици по отношение на самостоятелен обект на сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.В., одобрени със заповед №РД 18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на АГКК, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор *****.***.***.*, разположена в ПИ с ИДН *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект-ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ -в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, със застроена площ от 105.60кв.м. на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата-на същия етаж няма; над обекта няма, под обекта *****.***.***.*.2. Съсобствеността върху имота на двамата съделители се обосновава от ищеца като възникнала на основание приращение по чл.92 от ЗС върху надарено им от техните родители дворно място -парцел 3 отреден за имот пл.№3540 в кв.100 през 1996г.,с учредено през 1984г. право на строеж на ищеца на втори жилищен етаж, при издадено удостоверение за търпимост на строежа №538/11.06.2021г., въз основа на които документи В. П. е собственик на ¾ ид.ч. , а ответника Е. П. на ¼ от процесния имот.

Приложената към исковата молба схема №15-1271864 от дата 30.11.2023г. на процесния СОС/самостоятелен обект на собственост/ с идентификатор *****.***.***.*.* е издадена от СГКК-П. на 30.11.2023г. по КККР на гр.В., одобрени със заповед № РД-18-121/06.06.2018г. на ИД на АГКК, със последно изменение на КККР засягащи процесния самостоятелен делбен обект от 30.11.2023г., като характеристиките на имота към тази момент /последното изменение в КККР /са - самостоятелен обект, намиращ се на етаж 3 в сграда с ИДН *****.***.***.*, с предназначение на сградатажилищна сграда-многофамилна , разположена в ПИ с ИДН *****.***.***, със записано предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, с площ на самостоятелния обект от 105.60кв.м., на едно ниво, без съседни самостоятелни обекти на етажа и над етажа, и само един под етажа с ИДН*****.***.***.*.2, с административен адрес на имота-гр.В., ул. Д. Т." №**, ет.

*. В приложеното към исковата молба удостоверение за данъчна оценка №2008 от 04.12.2023г. издадено от Община В. са записани същите характеристики на имота като е допълнено, че се касае за имот пл.№3540 от 4

1983г., кв.180, УПИ-парцел III, одобрен през 1983г.

Приложено е и удостоверение за търпимост на строеж по §16 ал.1 от ЗУТ, №538 от 11.06.2021г. издадено от Община В., според което в имот с ИДН*****.***.*** с площ от 535кв.м. по КККР на гр.В., УПИ III-3540, кв.180, за намиращата се на място сграда с предназначение Жилищна сградамногофамилна, брой етажи три със ЗП от 107кв.м., с ИДН-*****.***.***.* по КККР , с адрес ул.“Д. Т." № **, са налице условията на §16 ал.1 от ЗУТ, като сградата е търпим строеж и не подлежи на събаряне и забрана за ползване. Сред документите, въз основа на които е издадено и процесното удостоверение е записано и конструктивно становище изготвено от инж. М.

А. А., КСС-КИИП, рег.05965 от 2021г.

С решение на В.ски РС, №124 от 25.05.2022г. /или преди изменението на КККР на гр.В. по отношение на процесния имот /по гр.д.№655/2021г./ е отхвърлен предявения от Е. П. П. против В. П. П., иск с правно основание в чл.124 от ГПК, че ищецът Е. П. П. е едноличен собственик на трети жилищен етаж с ИДН *****.***.***.*.* от съществуваща многофамилна триетажна жилищна сграда с ИДН *****.***.***.* застроена в ПИ с ИДН *****.***.*** по плана на гр.В., състоящ се от 103кв.м. на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

В решаващите си мотиви исковият съд, е приел, че по делото не е установено наличие на правновалидно владение на процесния имот единствено от ищеца продължило повече от 10г, липса на спорове между страните относно установено между същите общо ползване на етажа, няма манифестирано намерение от ищеца Е. П. да установи владение върху чуждите части на процесния имот при съобразяване на чл.92 от ЗС, заявеното в отговора на исковата молба от ответника В. П., че третият етаж представлява в същност подпокривно пространство на сградата по одобрен архитектурен проект и представлява обща част и не отговаря на изискванията на нормативните актове за самостоятелен обект по чл.38 ал.2 от ЗС и не може да бъде предмет на сделки и съдебна делба. Съдът еднозначно в мотивите си е приел, че съобразно представените писмени доказателства-н.а. за дарение №14/1996г., н.а. за право на строеж №131, от 06.06.1984г., разрешение за строеж и строителен контрол за определяне на строителна линия и ниво, следва извода за възникване на съсобственост по отношение на процесия 5 етаж по приращение по силата на чл.92 от ЗС, поради което е извел правния си извод, че исковата претенция на посоченото в нея правно основание за собственост -придобивна давност е неоснователна.

Следователно отхвърляйки иска за собственост на посоченото и претендирано от ищеца правно основание/придобивна давност/ съдът еднозначно приема, че е налице съсобственост по отношение на процесния имот на страните-ищеца и ответника по приращение, тоест формираната сила на присъдено нещо касае липса на еднолична собственост за ищеца Е. П. по отношение на процесния трети етаж на заявеното от него основаниепридобивна давност, основание по чл.79 ал.1 от ЗС. Няма заявено и въведено по делото друго правно основание за придобиване на имота в изключителна собственост от ищеца Е. П..

С въззивната частна жалба жалбоподателят В. П. е приложил заповед на началника на СГКК-П. №18-10027 от 27.10. 2020г., с която на основание чл.54 ал.4 във връзка с чл.51 ал.1 и чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр.В., по отношение на сграда с идентификатор *****.***.***.*, с която е извършена промяна на етажността на сградата като е заличен от КККР самостоятелен обект в сграда с ИДН ******.***.***.*.*-трети етаж.