Присъда № 5 от 18.03.2022, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 295/2021
- Вид
- Присъда № 5
- Подписан
- 18.03.2022
- В сила
- 16.02.2023
- Състав
- Рая Петкова Йончева, Петър Милков Милев, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, буква "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 145 · Закон за съдебната власт
- чл. 133 · Наказателен кодекс
- чл. 144 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 109 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 43, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 5 от 18.03.2022 г. по ВНОХД № 295/2021 г. на ОС Разград
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 57 от 30.06.2020 г. по НОХД № 302/2020 г. по описа на Районен съд Русе подсъдимият Б.М. е признат за невинен в това, че на 01.11.2018 г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място, пред магазин „***“, предизвикал скандал, викал, обиждал, псувал, насъскал куче към ЕРК. М. С. от ***, отправил закани към ЕРТ. АЛ. КЬ. и ЕРК. М. С. и двамата от *** и нанесъл удар с юмрук на ЕРК. М. С. от ***, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 5 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 1, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от УБДХ във вр. с чл. 301, ал.
4 от НПК вр. чл. 305, ал. 6 от НПК съдът му е наложил административно наказание „Задържане за срок от 15 денонощия в структурно звено на ОДМВР Русе“.
На основание чл. 59, ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия за невинен за това, че на 01.11.2018 г. в гр. Русе се заканил с убийство на Е.А. К. от *** с думите „Ще ви убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Също така подсъдимият е признат за невинен за това, че на 01.11.2018 г. в гр. Русе се заканил с убийство на ЕРК. М. С. от *** с думите „Ще ви убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Против оправдателната присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – Русе, в който се сочи, че присъдата е неправилна и необоснована, като фактическите положения, приети за установени от съда, и направените въз основа на тях правни изводи, не се подкрепят от събраните по делото доказателства и не обосновават приложението на разпоредбата на чл. 304 от НПК. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с която подс. М. да бъде признат за виновен по повдигнатите му пред първата инстанция обвинения по чл. 325 ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 във вр. с 1 ал. 1 от НК.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в протеста, като в него се навежда оплакване за постановяване на първоинстанционната присъда от незаконен състав.
Като основание за това се изтъква обстоятелството, че в хода на делото съдебният състав на два пъти по искане на подс. М. е изменял мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, без да е имало изменение на обстоятелствата, които да налагат такова изменение. И двата пъти по протест на прокуратурата определенията за изменение на мярката за неотклонение били отменени от Окръжен съд – Русе, а след втората отмяна съдия докладчикът не изпратил определението на въззивния съд своевременно за изпълнение на ОЗ „Охрана“ и така подсъдимият останал на свобода няколко дена повече. Всичко това показвало, че съдът е предубеден, но въпреки поискания в съдебно заседание отвод, такъв не бил приет от съда.
На следващо място се поддържа тезата за необоснованост на присъдата, а оттам и за нейната неправилност. Според прокурора от доказателствата по делото по безспорен начин се установявало, че с поведението си под. М. е демонстрирал особена наглост и е засегнал в груба форма обществения ред, като действията на подсъдимия представлявали брутална демонстрация против обществения ред и спокойствие, отличавали се с по-висока степен на обществена опасност, което ги определяло като престъпни по смисъла на НК.
Доказателствата по делото установявали по категоричен начин квалифициращото обстоятелство по чл. 325, ал. 2 от НКТ, тъй като действията на подсъдимия се отличавали с особена дързост и цинизъм. В подкрепа на това в протеста е направен подробен анализ на действията на подсъдимия на инкриминираната дата.
Прокурорът е на мнение, че подсъдимият е отправил вербална закана за убийство с думите „Ще ви убия“, която е адресирана до свид. С. и свид. К., като заканата е формирала у последните убеждение, че ще бъде извършена.
Прокурорът не е съгласен с изводите на съда за липса на обективен признак от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, а именно не се споделят изводите, че заканването не е от естество да възбуди основателен страх от осъществяването му. Твърди се, че всеки от пострадалите е приел като лична заплаха общият израз „Ще ви убия“, както и че тези думи са формирали у тях основателен страх, че подс. М. ще изпълни намеренията си.
Вследствие на деянието двамата пострадали дълго време не посещавали гр.
Русе, свид. С. заминал за чужбина, а свид. К., който бил студент в Русенския университет, при посещението на лекциите и изпитите си в града продължителен период от време изпитвал основателен страх от изпълнението на отправените му от подсъдимия закани.
С оглед всичко изложено с протеста се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, по отношение на който не са налице основания за отвод по чл.
29, ал. 2 от НПК. Алтернативно се иска постановяването на нова осъдителна присъда, с която подс. М. да бъде признат за виновен по повдигнатите му 2 обвинения и му бъдат наложени наказанията, предложени от прокуратурата.
С протеста не са направени доказателствени искания.
Преписи от протеста и допълнителното писмено изложение към него са връчени на подсъдимия, защитника му и частните обвинители. Писмени възражения срещу протеста не са постъпвали.
Недоволни от оправдателната присъда са останали и частните обвинители Е.А. К. и ЕРК. М. С., които чрез редовно упълномощен повереник адв. С.М. са подали всеки един от тях въззивни жалби, идентични по съдържание и искания. С жалбите се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК са постъпили и допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбите, като в тях се изтъква, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че подсъдимият М. е отправил вербална заплаха „ще ви убия“ срещу двамата частни обвинители, които са възприели същата като сериозна и реално осъществима, като изречените думи са формирали у тях основателен страх за осъществяването й.
С въззивните жалби са направени идентични искания за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна спрямо подс. М..
Алтернатовно се иска отмяна на присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати неотстраними процесуални нарушения. С жалбите не са направени доказателствени искания.
Преписи от жалбите и допълнителните писмени изложения към тях са връчени на подсъдимия, защитника му, прокуратурата и частните обвинители. Писмени възражения срещу въззивните жалби не са постъпвали.
Така подадените въззивен протест и въззивни жалби са дали основание за образуване на ВНОХД № 792/2020 г. по описа на Окръжен съд Русе .
Това дело е било прекратено с Разпореждане от 11.02.2021 г. поради отводи и самоотводи на всички съдии в Окръжен съд Русе, като зам.-председателят Свилен Сирманов е изпратил делото на Върховния касационен съд за определяне на основание чл. 43, т. 3 от НПК на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото.
С Определение от 12.03.2021 г. по ЧД 206/2021 г. на ВКС, I НО намира, че делото следва да се изпрати на Окръжен съд Разград като друг, еднакъв по степен съд, който е разположен в териториална близост до ОС Русе. Така на 16.03.2021 г. е образувано ВНОХД № 71/2021 г. по описа на ОС Разград , в състав съдия Л. Мичев, Е. Стоев и Пл. Драганов (докладчик). Окръжен съд Разград е постановил Присъда № 13 от 14.05.2021 г. по ВНОХД № 71/2021 г., съгласно която окръжният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е оправдан за престъпленията по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК спрямо Е.С. и Е. К., като е признал подсъдимия за виновен в това, че е извършил тези престъпления. ОС Разград е наложил наказание шест месеца „лишаване от свобода“ за всяко от двете деяния, като 3 е определил по реда на чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така определеното общо наказание „лишаване от свобода“. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по време на досъдебното и на съдебното производства. На основание чл. 70, ал. 7 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено по ЧНД № 1509/2017 г. по описа на РС Русе в размер на една година, един месец и осемнадесет дни „лишаване от свобода“, за което му е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Подсъдимият е осъден за разноски в полза на ОД на МВР гр. Русе, РС Русе и ОС Разград, както и в полза на частните обвинители. Първоинстанционната присъда на РС Русе е потвърдена в останалата й част по отношение на повдигнатото обвинение за хулиганство, като същата е влезнала в сила и не е предмет на настоящото дело.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия против Присъда № 13 от 14.05.2021 г. по ВНОХД № 71/2021 г. на ОС Разград. Върховният касационен съд се е произнесъл с Решение № 60163/19.10.2021 г. по НД № 615/2021 г. на ВКС, I НО, съгласно което присъдата на Окръжен съд Разград е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите на решението на ВКС са посочени указания към втория въззивен състав, който следва да положи необходимите усилия за попълване на доказателствената съвкупност, да анализира поотделно и в съвкупността им всички доказателства, като формира изводите си за наказателната отговорност на подсъдимия и приложимия материален закон въз основа на обективно установените релевантни факти по делото.
По този начин делото на подсъдимия е образувано пред нов състав на Окръжен съд Разград – съдии Р. Йончева, А. Христов и мл. съдия П. Милев (докладчик) и под нов номер - № 295/2021 г. по описа на същия съд.
В съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград посочва, че поддържа обвинението за двете престъпления спрямо свид. С. и свид. К., понеже безспорно е установено, че двамата не са познавали подсъдимия, последният им е отправил закани с убийство, и то след като се върнал с куче на местопрестъплението. Изтъкват се аргументи, че единият (свид. К.) се е уплашил, избягал и се заключил в колата, а спрямо другия (свид. С.) е насъскано куче, което се нахвърлило в слабинната част на пострадалия. За факта, че пострадалите са били заплашени според прокурора следва да бъдат отчетени и фактите, че единият от тях (свид. К.) бил студент и дълго време избягвал да ходи в Русе, а другият (свид. С.) избягал в чужбина с оглед на това да не срещнат отново подсъдимия някъде по русенските улици. В подкрепа на обвинението се сочи и това, че подсъдимият и синът му свид. В.М. предлагали пари на пострадалите, за да си оттеглят жалбата. Моли за осъдителна присъда, като на подсъдимия бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца за всяко от деянията, които 4 да бъдат кумулирани в общ размер на шест месеца „лишаване от свобода“ с ефективно изтърпяване. А на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото, както и на основание чл. 70, ал. 7 от НК да бъде постановено отделно изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието, по което е условно предсрочно освободен.
Разпечатката съдържа 32 от 270 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b484f6dc-9777-48d8-bc40-6231275a6a9e