Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 23.10.2024, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Административно наказателно дело 308/2024
Вид
Решение № 100
Подписан
23.10.2024
В сила
13.11.2024
Състав
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ ЦВЕТКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.46, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.8, ал.3 и ал.4 · Закон за закрила на детето
  • чл.8, ал.4 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Севлиево, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Рефузе Як. Османова като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20244230200308 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателката С. Х. В. от гр.Севлиево е обжалвала наказателно постановление № 23-341-10-006 от 19.07.2024 г. на Началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР Габрово, с което за извършено нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 и на осн. чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето / ЗЗД / й е наложено наказание глоба в размер на 300.00лева.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР Габрово.В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствиe и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.С. Х. В. живеела в гр.Севлиево с двете си деца.Била безработна и ги отглеждала сама.На 30.06.2024 г. било разпоредено извършването на специализирана полицейска операция за обезпечаването сигурността на децата на обществени места през летния сезон и с цел ограничаването на противообществените прояви и престъпления от и срещу малолетни и непълнолетни лица, свързани с употреба и разпространение на наркотични вещества и безпризорност.Свид.И. С. С. работел в РУ МВР Севлиево и на същата дата, съвместно с колежката си ИДПС К. И.ова и други техни колеги взели участие в разпоредената операция за времето от 19:00 до 24:00 часа на същата дата.Същите извършили множество проверки на територията на гр.Севлиево, за което в последствие от страна на свид.С. била изготвена и докладна записка до Началника на РУ МВР Севлиево.Около 23:55 часа пред магазин „2+2“ в гр.Севлиево, полицейските служители установили група от непълнолетни лица без придружител, сред които бил и синът на жалб.В. – И.С.Х. с ЕГН **********.Полицейските служители се свързали по телефона с жалб.В. във връзка с 1 установеното от тях.Същата заявила, че била заспала и не разбрала, че синът й е излязъл от дома си.Жалб.В. била призована да се яви на следващия ден в сградата на РУ МВР Севлиево.На следващия ден същата се явила в РУ МВР Севлиево, където й били снети писмени обяснения.Същевременно, на същата дата – 01.07.2024 г., както и на база изготвената докладна записка, свид.П. Т. П. – служител в същото полицейско управление, в присъствието на свид.И. С. С., съставил против жалбоподателката С. Х. В., АУАН за това, че на 30.06.2024 г., около 23:00 часа, в гр.Севлиево, ж.к.„***“ до магазин „2+2“ при извършена полицейска проверка се установи, че В., в качеството си на родител на непълнолетния си син И.С.Х., роден на 04.12.2007 г. не го придружава на обществено място след 22:00 часа, като не му е осигурила придружител, пълнолетно дееспособно лице, с което виновно е нарушила чл.8, ал.4 от ЗЗД.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателката не е направила възражения.Възражения по съставения АУАН от страна на жалб.В. не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР Габрово, с № 24341-10-006 от 19.07.2024 г.Същото е издадено против С. Х. В., с адрес гр.Севлиево, ж.к.“***“ № 5, вх.Д, ет.6, ап.18, за това, че на 30.06.2024 г., около 23:00 часа, в гр.Севлиево, ж.к.„***“ до магазин „2+2“ при извършена полицейска проверка се установи, че С. В., в качеството си на родител на непълнолетния си син И.С.Х., роден на 04.12.2007 г. не го придружава на обществено място след 22:00 часа, както и не е осигурила друго, пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22:00 часа, с което виновно е нарушил чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.За така посоченото нарушение административнонаказващият орган /АНО/ е наложил на жалб.В. наказание по реда на чл.45, ал.3 от ЗЗД глоба в размер на 300.00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите И. С. С. и П. Т. П. и писмените доказателства – НП № 24-341-10-006 от 19.07.2024 г.; АУАН с бл. № 0620715 от 01.07.2024 г.; Докладна записка до началника на РУ МВР Севлиево; писмени обяснения от жалб.В. и заповед № 264з-515/21.02.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 29.07.2024 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР Севлиево на 29.07.2024 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 264з-515/21.02.2024 г. на Директора на ОДМВР Габрово.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това, по силата на чл.46, ал.1 от ЗЗД и предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, текстът на която гласи следното: “(3) Родителите, 2 настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. (4) Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.45, ал.3 от ЗЗД е наложил на жалб.В. наказание глоба в размер от 300.00 лева.Съгласно посочената разпоредба: “Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.”.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично в съдебно заседание.Поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателката излага довода, че е безработна, сама отглежда децата си и тази глоба е непосилна за нея.

Съдът счита, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателката не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

За правна прецизност следва да се посочи, че разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗД предвижда, че на санкция подлежи "родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4".В този смисъл от логическото тълкуване на нормата следва изводът, че всякога когато е нарушена разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗД е нарушена едновременно с това и разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗД, поради което нарушителят подлежи на санкциониране по реда на чл.45, ал.3 от ЗЗД.Макар и санкционната разпоредба на чл.45, ал.3 от ЗЗД да очертава алтернативно формите на изпълнителното деяние /извършване на нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗД или на чл.8, ал.4 от ЗЗД/, съдът намира, че самостоятелно нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗД е обективно невъзможно.Деянието на родител, който не придружава на обществени места след 22.00 ч. детето си, навършило 14 г., но ненавършило 18 г., не би съставлявало нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, ако родителят изпълни задължението си по чл.8, ал.4 от същия закон, като осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето си.Ако 3 пък родителят не придружава лично детето си и не изпълни задължението си по чл.8, ал.4 от ЗЗД, той не би извършил две нарушения /по чл.8, ал.3 и по чл.8, ал.4 от ЗЗДт/, тъй като противоправният резултат би бил един-единствен – присъствие на детето на обществено място след 22.00 часа, без родителят пряко или косвено да осъществява надзор над него.С оглед този именно противоправен резултат е предвидено и административното наказание по чл.45, ал.3 от ЗЗД – за виновно извършено нарушение на логически свързаните разпоредби на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДт. Ето защо без значение е обстоятелството, че в АУАН е използван съюзът "и", а в НП е използван съюзът "или". Това не представлява съществено нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя още повече, че не се твърди непълнолетното лице да е било придружено от родител.В същия смисъл е и Решение № 440 от 15.01.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2686/2023 г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателката, както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на вмененото й във вина административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, за което правилно с обжалваното наказателно постановление е санкционирана на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД с глоба в размер на 300.00лв.Размерът на наложеното наказание е минималният, предвиден в закона.

Осъщественото деяние не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН.Извършеното административно нарушение е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици.Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

Поради гореизложеното издаденото наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.5 във вр. с ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-341-10-006 от 19.07.2024 г. на Началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР Габрово, с което на С. Х. В. от гр.Севлиево, ж.к.“***“ № 5, вх.Д, ет.6, ап.18, за извършено нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 и на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

4