Решение № 448 от 19.12.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 1065/2025
- Вид
- Решение № 448
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 24.01.2026
- Състав
- КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 448 гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110201065 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СИД“ АД, ЕИК 202903288, със седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, ул. Оборище №13, обл. Велико Търново, представлявано от управителя ***, чрез пълномощник – адв. Р. Т. - ВТАК, против Електронен фиш № 8505416071, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 (две хиляди и петстотин) лева.
Жалбоподателят оспорва електронния фиш като незаконосъобразен по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с правото на ЕС. Претендират разноски.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, оспорва жалбата и моли фишът да бъде потвърден, като твърди, че нарушението е безспорно установено, а електронният фиш е издаден в съответствие със закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна:
На 16.06.2022 г. в 13.45 ч. на път І-4, км. 133+194 техническо средство на АПИ е заснело движението на влекач „СКАНИЯ Р450“ с рег. № *** с технически допустима маса 19000 кг. бр. оси 2 , ЕВРО 6С, в състав с ремарке (общо 5 оси) с максимална маса на състава 45000 кг. За този сегмент от пътя е подадена тол декларация, но таксата е заплатена в по-малък размер, поради несъответствие с измерената категория. Въз основа на тези данни е издаден обжалваният Електронен фиш.
1
От правна страна съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По допустимостта и давността:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Обжалваният електронен фиш е издаден в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл.
81, ал. 3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
По законосъобразността на издадения акт: Съдът констатира наличието на съществено процесуално нарушение, което опорочава издадения акт до степен на незаконосъобразност.
Административнонаказателната отговорност е ангажирана за нарушение, квалифицирано по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази разпоредба санкционира собственик/ползвател, когато за ППС е заплатена такса, но в помалък размер поради неверни данни. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, която урежда издаването на електронен фиш, е специална и дерогира общия ред на
ЗАНН.
Тълкуването на специалните норми в административнонаказателното право е стриктно и не подлежи на разширително тълкуване. В редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението (16.06.2022 г.), законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш единствено за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП (управление на ППС, за което изобщо не е заплатена дължимата такса). В обхвата на тази норма не е било включено нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Следователно, към 2022 г. административнонаказващият орган не е разполагал с материална компетентност да издава електронен фиш за случаите на „частично незаплащане“ или „грешни декларирани данни“. За тези случаи е бил задължителен общият ред – съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя и издаване на Наказателно постановление. Този ред гарантира в по-висока степен правото на защита на лицето, което може да възрази срещу фактическите констатации още при съставянето на акта. Това тълкуване се подкрепя от последващата законодателна промяна (ДВ, бр. 13 от 2024 г.), с която обхватът на чл. 189ж от ЗДвП е разширен, като изрично се добави и хипотезата на ал. 3б. Липсата на такава изрична уредба към 2022 г. прави издадения електронен фиш процесуално незаконосъобразен.
Противоречие с правото на Европейския съюз:
Нарушение на задължението за уведомяване (Регламент (ЕС) 2020/204) Издаденият акт е в пряко противоречие с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Цитираната норма императивно задължава доставчиците на Европейска услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ), какъвто в широкия смисъл се явява и АПИ като администратор на системата, да: а) информират незабавно ползвателите за всеки случай на недекларирана пътна такса; б) им предложат възможност за отстраняване на нередността, преди да се предприемат принудителни мерки. Целта на регламента е да се избегне автоматичното санкциониране при технически грешки или пропуски, които могат да бъдат 2 коригирани доброволно. В настоящия случай жалбоподателят не е бил уведомен за установеното несъответствие в броя на осите и не му е предоставена възможност да доплати разликата в таксата преди издаването на санкционния акт. Доколкото Регламентите на ЕС имат директен ефект и примат над националното право, неспазването на тази процедура е самостоятелно основание за отмяна на фиша.
Непропорционалност на санкцията (Решение по дело C-61/23 на СЕС) Наложената санкция е незаконосъобразна и поради противоречие с принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, Съдът на Европейския съюз (СЕС) даде задължително тълкуване на посочената директива по преюдициално запитване от български съд. СЕС постанови, че изискването за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба с фиксиран размер за всички нарушения на правилата за заплащане на пътни такси, независимо от техния характер и тежест.
Българският закон (чл. 179, ал. 3б от ЗДвП във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3) предвижда фиксирана глоба от 2500 лв., която не подлежи на индивидуализация от съда. Тази санкция се налага еднакво както за пълно избягване на плащането, така и за случаи като настоящия – частично незаплащане поради грешно декларирани оси. Липсата на механизъм за отчитане на конкретната тежест на нарушението (степен на вина, размер на неплатената сума) прави националната норма несъвместима с правото на ЕС.
Националният съд е длъжен да остави без приложение националната разпоредба, която противоречи на правото на ЕС. Тъй като санкцията е фиксирана и непропорционална, тя не може да бъде изменена (намалена) от съда под законовия минимум, поради което единствената възможност е отмяна на издадения акт.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да заплати на жалбоподателя направените разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя (адвокат) е направил искане за 700 лева, което съдът счета за съответно на предоставената правна помощ и не следва да се редуцира.
Водим от горното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8505416071, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „СИД“ АД, ЕИК 202903288, със седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, ул. Оборище №13, обл. Велико Търново, представлявано от управителя *** за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 (две хиляди и петстотин) лева.
3
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на „СИД“ АД, ЕИК 202903288, със седалище и адрес на управление: гр.
Лясковец, ул. Оборище №13, обл. Велико Търново, представлявано от управителя ***, сумата от 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4