Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20235 от 08.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6281/2024
Вид
Решение № 20235
Подписан
08.11.2024
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 20235 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110106281 по описа за 2024 година

Предмет на делото е предявеният от В. Б. М., ЕГН ********** срещу *****, ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 206,55 лв., от които 163,22 лв. разноски в исковото и сумата от 34,33лв. разноски в заповедното производство, които суми са предмет на изпълнителен лист издаден по влязло в сила на 24.11.2018 г. съдебно решение по гр.д. № 2230/2018 г. на 141 състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ В. М.. В исковата молба се излагат твърдения, че изпълнителният лист е издаден и изпълнителното дело е образувано след изтичане на петгодишната погасителната давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на 1 изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.

Страните не спорят и с доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2230/2018 г. на 141 състав на СРС в полза на ответника срещу длъжника за сумата в общ размер от 206,55 лв., от които 163,22 лв. разноски в исковото и сумата от 34,33лв. разноски в заповедното производство, които суми са предмет на образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ В. М..

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Страните не спорят и от приетото за послужване гр.д. № 2230/2018 г. по описа на СРС се установява, че съдебното решение е влязло в законна сила на 24.11.2018 г.

Давността е петгодишна и е следвало да изтече на 24.11.2023 г. при нормално развитие на правоотношенията, но съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците по време на действие на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след 2 изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

Следователно от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла по силата на закона. С 62 дни следва да се удължи и давността по конкретния случай и при това положение давностния срок би изтекъл на 26.01.2024 г.

Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.

От материалите по изпълнителното дело, прието като писмено доказателство, се установява, че на 03.01.2024 г. взискателят с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискал предприемане на конкретни изпълнителни действия – налагане на запори върху банкови сметки, опис и оценка на движими вещи и изнасянето им на публична продан.

В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва 3 последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл са задължителните за съдилищата тълкувания, дадени с ТР 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложените съображения съдът намира, че с поисканите и извършените изпълнителни действия петгодишната давност е прекъсната преди изтичането й и е започвала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към настоящия момент, поради което и искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. М., ЕГН ********** срещу *****, ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 206,55 лв., от които 163,22 лв. разноски в исковото и сумата от 34,33лв. разноски в заповедното производство, които суми са предмет на изпълнителен лист издаден по влязло в сила на 24.11.2018 г. съдебно решение по гр.д. № 2230/2018 г. на 141 състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ В. М., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Б. М., ЕГН ********** да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 100 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5