Решение № 310 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20255300502969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: *******, против решение № 408/28.07.2025 г. по гр.д. № 882/2024 г. на Районен съд - Асеновград, І гр. състав, с което е отхвърлен предявеният иск от „Юробанк България“ АД за признаване за установено, че Г. Д. Ш. с ЕГН ********** му дължи сумата от 8546,63 лв. - главница и сумата от 1503,98 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 13.12.2022 г., дължими по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ****** от 25.04.2015 г. и приложение към него ********* от същата дата, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно с обезщетение за забава в размер на 579,57 лв. за периода от 08.12.2022 г. до 16.10.2023 г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението - 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 233 от 27.02.2024 г. по гр.д. № 438/2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Въззиваемият Г. Д. Ш. чрез адв. Л. К. и адв. Я. К. оспорва жалбата 1 като неоснователна и моли за потвърждаване на решението. Моли за присъждане на разноски в полза на адв. К. за адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за предоставяне на правна помощ на материално затруднено лице.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.

По същество:

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Ищецът „Юробанк България“ АД е основал исковете си на твърденията, че на 25.04.2015г. между ответника Г. Д. Ш. и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта и Приложение към него №********** от 25.04.2015г.;

**********4, с максимален кредитен лимит на кредитната карта от 10 000 лв., по силата на които ответникът е поел задължение да заплаща месечна погасителна вноска в минимален размер, който зависи от усвоения кредитен лимит, а за времето на ползването му се дължала възнаградителна лихва.

Картата била активирана на 11.02.2022 г. Твърди се, че от 01.07.2022 г. ответникът не е заплащал дължимите суми и е изпаднал в забава. Кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, а ответникът е уведомен за това с покана от 13.12.2022 г. Изложени са и твърдения, че с договор от 31.05.2023 г. търговското предприятие на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ КЧТ е прехвърлено на ищеца, като с този договор са прехвърлени и всички права, задължения и фактически отношения и на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД – заличен търговец от 24.04.2018 г., между което и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“, вписано в търговския и дружествен регистър на Париж, е извършено презгранично сливане на 31.01.2018 г.

Ищецът твърди, че по договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ************ от 25.04.2015 г. и приложение към него ************от същата дата, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ответникът му дължи сумата от 8546,63 лв. - главница и сумата от 1503,98 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 13.12.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 579,57 лв. за периода от 08.12.2022 г. до 16.10.2023 г. За посочените вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 233 от 27.02.2024 г. по гр.д. № 438/2024 г. на Районен съд - Асеновград, но длъжникът бил подал възражение. Ето защо на основание чл.422 ГПК предявява установителни искове за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 438/2024 г. на Районен съд – 2

Асеновград, по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 233 от 27.02.2024 г. Със същата е разпоредено длъжникът Г. Д. Ш. да заплати на кредитора „Юробанк България“ АД сумата от 8546,63 лв. - главница и сумата от 1503,98 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 13.12.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 579,57 лв. за периода от 08.12.2022 г. до 16.10.2023 г., дължими по договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и използване на кредитна карта ************ от 25.04.2015 г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“. Посочено е също, че вземането произтича от сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ и длъжника договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и използване на кредитна карта ************** от 25.04.2015 г. В заявлението за издаване на заповедта също са изложени обстоятелства, че договорът за потребителски револвиращ кредит, издаване и използване на кредитна карта ***************** от 25.04.2015 г. е бил сключен между длъжника Г. Д. Ш. и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, ЕИК *******, както и че считано от 01.06.2023 г. „Юробанк България“ АД е придобило търговското предприятие на последното дружество.

Налице е следователно разлика в правопораждащите факти, от които произтича вземането, описани в исковата молба и в заповедта за изпълнение, съответно в заявлението за издаването и, като разликата е съществена. „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, посочен като лице, сключило договора за потребителски револвиращ кредит, издаване и използване на кредитна карта ***************** от 25.04.2015 г., в заявлението и в заповедта и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД ЕИК *******, посочено като лице, сключило договора за потребителски револвиращ кредит, издаване и използване на кредитна карта ***************** от 25.04.2015 г. в исковата молба, са различни юридически лица.

Искът по чл. 422 от ГПК е специален положителен установителен иск, с който разполага кредиторът, когато вземането му е оспорено от длъжника. С него той цели да постигне защита чрез сила на пресъдено нещо като се признае от съда, че то съществува. Така се постига стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за принудително събиране на вземането. Предметният обхват на защитата по установителния иск по чл. 422 ГПК за разлика от този по чл. 124 ГПК се обуславя от спецификата на характера на заповедното производство.

Последното има едностранен характер, чиято цел е да се провери безспорността на твърденията на заявителя на претенцията. В случаите при които длъжникът оспорва вземането, то той по същество оспорва фактическите обстоятелства, посочени от заявителя и отразени в издадената заповед. Ето защо задължение на заявителя е отново да въведе същия предметен обхват - такъв какъвто е бил в заявлението, в исковата си молба по чл. 422 ГПК. В тази връзка необходимо е да има абсолютен идентитет между 3 обстоятелствата, изложени в заявлението по чл. 410 ГПК, в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и в исковата молба по чл. 422 ГПК. В противен случай се установяват едни обстоятелства, а с изпълнителна сила се ползват други обстоятелства, като това е недопустимо.

В случая липсва пълно съвпадение на предмета на иска по чл. 422 ГПК с предмета на заповедта за изпълнение. Налице са следователно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на обжалваното съдебно решение, за които съдът следи служебно независимо от въведените с въззивната жалба оплаквания. Ето защо решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото да се прекрати.

Предвид прекратяването на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК жалбоподателят - ищец следва да заплати на пълномощника на въззиваемата страна - ответник - адв. Л. К. адвокатско възнаграждение за осъществентото процесуално представителство в първоинстнационното производство на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, което се определя от съда на 205 евро. Жалбоподателят следва да заплати на пълномощника на въззиваемата страна - адв. Я.

К. адвокатско възнаграждение за осъществентото процесуално представителство във въззивното производство на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 205 евро.

По изложените съображения и на основание чл.270, ал.3 ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 408/28.07.2025 г. по гр.д. № 882/2024 г. на Районен съд - Асеновград, І гр. състав и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 2969/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х гр. състав и производството по гр.д. № 882/2024 г. на Районен съд - Асеновград, І гр. състав.

О С Ъ Ж Д А „Юробанк България“ АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление ****** да заплати на адвокат Л. А. К. с адрес на упражняване на дейността *****, сумата от 205 евро (двеста и пет евро), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Г. Д. Ш. с ЕГН ********** по гр.д.№882/2024 г. на РС – Асеновград, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

О С Ъ Ж Д А „Юробанк България“ АД, ЕИК ***********със седалище и адрес на управление *********** да заплати на адвокат Я. В. К. от АК – Пловдив, личен номер *********с адрес на упражняване на дейността **********, сумата от 205 евро (двеста и пет евро), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Г. Д. Ш. с ЕГН ********** по в.гр.д.№ 2969/2025 г. на ОС – Пловдив, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5