Определение № 693 от 08.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. С., 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110107698 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба на „П.Т.“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК срещу „Ц.Д.Л.Л.“ ЕООД обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца на основание Договор за наем от 02.11.2020 г. сума в общ размер от 14 674,33 лева (7502,87 евро), представляваща наемна цена и разходите, свързани с ползването на вещта, ведно със законната лихва от 16.01.2024 г. до окончателното плащане, формирана, както следва: сумата от 7999,59 лева (4090,13 евро), представляваща наемна цена по договора за периода от м. 01.2023 г. до м. 03.2023 г. включително – иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЗД; сумата от 6501,43 лева (3324,13 евро), представляваща изразходвана електрическа енергия за периода от м. 12.2022 г. до м. 03.2023 г. включително – иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 228 ЗЗД; сумата от 173,31 лева (88,61 евро), представляваща такса битови отпадъци за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. – иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 228 ЗЗД, както и сума в общ размер от 1458,23 лева (745,58 евро), представляваща лихва за забава върху главниците за периода от 01.04.2023 г. до 09.01.2024 г., формирана както следва: 794,86 лева (406,41 евро) върху главницата за неплатен наем, 646,15 лева (330,37 евро) върху главницата за ел. енергия и 17,22 лева (8,80 евро) върху главницата за такса битови отпадъци - искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2752/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

В исковата молба се твърди, че на 02.11.2020 г. между „П.Т.“ АД, ЕИК ************, в качеството на наемодател и „Ц.Д.Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ***********, в качеството на наемател, е сключен Договор за наем, с който наемодателят отдава на наемателя за временно и възмездно ползване реални части с обща площ от 164,23 кв. м. от собствения си недвижим имот, представляващ триетажна сграда, находяща се в гр. С., ул. „К.П.“ № **-**, 1 срещу заплащане на определената от страните наемна цена. Срокът на Договора бил 5 години, считано от датата на подписването му, а определената между страните наемна цена – в размер на 2,398,33 лева без ДДС, съответно 2,878.00 с ДДС и се заплащала ежемесечно от първо до пето число на месеца, за който се дължи. Месечната наемна цена се индексирала (чл. 5, ал. 4 от Договора) за всяка календарна година, считано от 1 януари с индекс равен на процента на средногодишната инфлация в страната, официално обявена от НСИ, като първата индексация по наемната цена се дължала, считано от 2022 г. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора, в месечната наемна цена не се включвали консумативните разходи, свързани с ползването на имота, като (но не само) електроенергия, вода, такса битови отпадъци, СОТ, интернет и др., които наемателят бил длъжен да заплаща отделно от дължимата месечна наемна цена, в сроковете и при условията, предвидени в договора. На 04.01.2021 г. страните подписали приемо-предавателен протокол към Договора, с който констатирали, че наемодателят е изпълнил изцяло задълженията си, а наемателят заявил, че приема имота без забележки. С Анекс № 1 към Договора, страните се споразумели за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., месечната наемна цена, която наемателят ще заплаща при запазване на всички останали условия на Договора, да е в размер на 1 182,46 евро с ДДС, съответно 2 312,69 лева с ДДС. И след изтичане на срока на действие на Анекс № 1 (31.12.2022 г.), в името на добрите търговски отношения между двете страни, наемодателят продължил да фактурира намалената месечна наемна цена в размер на 2 312,69 лева с ДДС, като на основание чл. 5, ал. 4 от Договора, същата била индексирана със средногодишната инфлация в страната за 2022 г. (15,3 %), официално обявена от НСИ, съответно 353,84 лева с ДДС или общо 2 666,53 лева с ДДС. Въпреки това наемателят не заплатил дължимите месечни наемни вноски по Договора за периода от м. януари 2023 г. до м. март 2023 г., както и разходите за консумативи за периода от м. декември 2022 г. до м. март 2023 г. Наемодателят развалил Договора поради виновно неизпълнение от страна на наемателя, считано от 01.04.2023 г.

Излага, че видно от разменената между страните кореспонденция, наемателят не оспорил дължимостта и размера на просрочените задължения, като изтъкнал финансови затруднения като причина за неплащането им. С покана за доброволно плащане от 17.05.2023 г., изпратена чрез ЧСИ С.Х., връчена на 25.05.2023 г. при отказ, кредиторът дал на длъжника срок от 5 работни дни, считано от получаването на поканата, да заплати просрочените задължения за наетите помещения (наем и консумативи), но горепосочените просрочени задължения не били заплатени от ответника и към настоящия момент. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника – „Ц.Д.Л.Л.“ ЕООД.

Правна квалификация на предявените искове – чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. чл.

228 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

2

1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 228 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на валидно наемно правоотношение в рамките на процесния период, по което е предал на ответника за ползване процесния недвижим имот срещу поето от ответника задължение за заплащане на наемна цена в претендирания размер, както и на консумативните разходи за електрическа енергия и такса битови отпадъци.

При установяване на фактическия състав на вземанията, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

При установяване на фактическия състав на вземанията, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания на падежа.

По доказателствените искания:

Ищецът с исковата молба е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими.

Следва да се приложи ч. гр. д. № 2752/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2026 г. от 13.55 часа, за което страните да бъдат призовани.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 2752/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и 3 при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4