Определение № 1632 от 04.09.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер ІV - 1632 гр.Бургас

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав на четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА секретар като разгледа докладваното от съдия Н.ПЕНЕВА въззивно частно гражданско дело №1238 описа за 2019 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, във вр.чл.121 от ГПК. Образувано е по частната жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт Петров, против Определение №5290/28.06.19г., постановено по гр.д.№3161/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да бъде прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд София. Жалбоподателят претендира отмяна на определението и постановяване на друго, с което делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд София.

Ответникът по частната жалба и ищец по иска „Рой

Транс“ – ЕООД гр.Бургас не представя в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор на частната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Бургаски районен съд (БРС) е предявен иск от „Рой

Транс“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, ул.

„Тодор Каблешков“ №6, за осъждане на ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – ЗАД,2 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Позитано“, №5, за посочени суми. Сумите се претендират от ищеца в качеството му на застраховано лице по договор за застраховка „Каско Стандарт“, срещу ответника, в качеството му на застраховател.

С отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение за местна подсъдност с мотив, че седалището му е в гр.София и компетентен да разгледа спора се явява Районен съд София.

С обжалваното определение БРС е приел, че възражението е неоснователно, тъй като е налице хипотезата на чл.115, ал.2 ГПК и ищецът е увредено лице, а ответникът – застраховател.

Според жалбоподателя, заглавието на нормата на чл.115 ГПК сочи, че подсъдността, определена в нея касае само искове за непозволено увреждане, а предявеният иск има за основание договорна отговорност. На следващо място, качеството на ЮЛ като потребител по см. на §1, т.1 на отменения не е придадено в действащия Кодекс за застраховането. Качество на потребител може да има само физическо лице.

Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Според нормата на чл.115, ал.2 ГПК, „Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие“.

Съдържанието на нормата е ясно и недвусмислено – тя определя местната подсъдност по искове по Кодекса за застраховането, какъвто е настоящия.

Следва да се отбележи, че тази подсъдност важи за всички искове, имащи за предмет отговорност на застраховател по договор за застраховка, в това число и за отговорност, настъпила в следствие на непозволено увреждане, извършено от застраховано лице. Отговорността на застрахователя винаги е договорна, дори когато отговаря за действия, извършени виновно от застрахованото лице.

Срещу застрахователя биха могли да бъдат предявени и преки искове за непозволено увреждане, но в такъв случай отговорността не би била договорна, а деликтна.

В настоящия случай предявеният иск е с основание договорно неизпълнение, поради което попада в хипотезата на чл.115, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че текстът на чл.115 ГПК носи заглавие „Непозволено увреждане“, не променя характера и съдържанието на правната норма, която, както вече стана дума, съдът намира за ясна и ненуждаеща се от тълкуване. Но ако същата бъде подложена на граматическо и логическо тълкуване, горният извод не се променя – местно компетентният съд е този по седалището на ищеца към датата на настъпване на застрахователното събитие. А легалната дефиниция на последното е дадена от нормата на §1, т.4 ДРКЗ.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е

Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение

№5290/28.06.19г., постановено по гр.д.№3161/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да бъде прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд София.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.