Определение № 3819 от 28.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3819 гр. С., 28.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110106072 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 22822/09.02.2022 година на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор против А. М. Г. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., п.к.****, обл. С., общ. К.С., ж.к.

„К.С.“, АДРЕС) и Г. В. Г. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. К.С., ж.к. „К.С.“, (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона срок е депозиран отговор на исковата молба от двамата ответници.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че е било налице облигационно отношение между ищеца и А. М. Г. и Г. В.

Г. като съсобственици на процесния имот, като същите са били битови клиенти, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна 1 енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „(ФИРМА)” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че съществува вземане на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор и А. М. Г. и Г. В. Г. дължат на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК ********* сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3237/26.06.2021 г. по ч.гр.дело № 35398/2021 година по описа на Софийски районен съд за сума в общ размер на 4220,62 лв., от които 3684,66 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите, 463,72 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020г. в размер 60,78 лв. - главница, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите, 11,46 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2018 г. до 31.05.2021г., като съответно се признае за установено, че:

1. А. М. Г. с ЕГН:**********, дължи 1/2/една втора/, а именно: 2110,31 лева, от които 1842,33 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 231,86 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 31.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 30,39 лева - главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,73 лева - лихва за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;

2. Г. В. Г. с ЕГН:**********-, дължи 1/2/една втора/, а именно: 2110,31 лева, от които 1842,33 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 231,86 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 31.05.2021г., както и суми за дялово разпределение 30,39 2 лева - главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,73 лева - лихва за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът претендира чужди права относно претенцията за дялово разпределение. Оспорва, че иска е предявен без валидно проведено заповедно производство. Така заявените възражения са такива по същество на спора и на този етап не обуславят недопустимост на заявените искови претенции, както се твърди от ответниците и в този смисъл не са налице основания за прекратяване на производството по делото.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния период - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на 3 топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на потребителите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответниците е тежестта да докажат точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия - битов клиент.

За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответниците са имали достъп и са потребили реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер - количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената - единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период. Ищецът следва да докаже, че ответниците са изпаднали в забава - съответно да докаже периода на забава.

За ответниците - Ответниците носят доказателствената тежест да установят точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи. Ответниците са оспорили всички представени от ищеца писмени доказателства от т.5 до т.10, но доколкото това са частни документи съдът ще се произнесе по направеното оспорване с акта по същество.

Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.

Ответниците са направили искане по чл.190 от ГПК - ищецът да представи всички фактури, както и доказателства за връчването им. Доколкото фактурите са представени, искането е неоснователно.

Ответниците са направили искане по чл. 190 ГПК ищецът да представи доказателства, че е заплащал данък добавена стойност за продаваната топлинна енергия, което искане е неотносимо във връзка с настоящия спор.

Ответниците са направили искане третото лице помагач да представи лицензиите си за извършване на съответната дейност. В случая по делото няма трето лице, което налага на ответниците да се дадат указания, че от неучастващо по делото лице се изискват документи по реда на чл.192 от ГПК – с писмено молба с препис за съда и за третото неучастващо по делото лице.

4

По искането за допускане на експертизи - така заявените искания са относими и допустими, като съдът ще се произнесе по тях в първото по делото съдебно заседание.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства и приобщава ч.гр.дело № 35398/2021 година по описа на Софийски районен съд

УКАЗВА на страните, че от трето неучастващо по делото лице - „(ФИРМА)“ ООД следва да се заяви искане по реда на чл.192 от ГПК – с писмена молба с препис за съда и за третото неучастващо лице за да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба, както и да предостави информация относно броя на измервателните уреди в недвижимия имот, както и да отговори дали позволяват ежемесечно дистанционно отчитане, да представи лицензиите си за извършване на услугата дялово разпределение, като им указва, че това им процесуално действие е ненадлежно и следва да съобразят дадените указания – в едноседмичен срок, като в противен случай, съдът ще приеме, че такова искане не е заявено поради ненадлежност.