Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31238 от 27.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10565/2026
Вид
Определение № 31238
Подписан
27.08.2026
В сила
27.08.2026
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31238 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110110565 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Ю. А. И., ЕГН **********, с адрес: *****************, съдебен адрес: ******************* чрез Адвокатско дружество СТХС“, срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в *******************

Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск – допустим.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 5 ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 14:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на Ю. А. И., ЕГН **********, с адрес: *****************, съдебен адрес: ******************* чрез Адвокатско дружество СТХС“, срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в *******************, с която се моли съдът да

***************************************************************************************

Ищцата твърди, че на 22.10.2009 г. между нея в качеството й на продавач, представляван от СБИ, ЕГН **********, и Н. Д. Г., ЕГН **********, в качеството му на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в ************************************************************

Впоследствие ищцата узнала, че продажната цена е в размер на 3 803,80 лв., равняваща се на данъчната оценка на недвижимия имот, видно от удостоверение с изх. № 1

**************** г., изд. от СО, Дирекция ПАМДТ „**********“, която е значително пониска от продажната цена на подобни имоти.

Твърди се, че бил сключен договор за заем в устна форма в размер на 5 000 лв., по силата на който пълномощника Светослав бил заемополучател, а купувача Н. заемодател. Страните са постигнали съгласие процесният имот, собственост на Ю. И., да бъде прехвърлен на Н. „временно“, за да обезпечи вземането му към С, като е било изрично уговорено, че след погасяване на заема имотът ще бъде прехвърлен обратно.

Твърди се, че определяйки цена от 3 803,80 лв. и предвид уговорката между него и купувача, във вреда на ищеца пълномощникът е предпочел личния си интерес и пренебрегнал интереса на упълномощителя. Сочи се, че уговорената продажна цена в размер на 3 803,80 лв. е явно несъразмерна с действителната стойност на имота, което само по себе си обективира увреждане на представляваната.

Поддържа се, че впоследствие заемът е бил изцяло погасен от заемателя, но Н. не е изпълнил уговорката си да прехвърли обратно собствеността върху имота в патримониума на Ю..

Сочи се, че през целия период след прехвърлянето заемодателят не получил и не е упражнявал фактическа власт върху имота, не го е посещавал, не е заплащал дължимите данъци и такси и е демонстрирал пълна дезинтересираност към него.

Представени са писмени доказателства.

Иска се да бъде назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която след като се запознае с документите по делото и извърши оглед на имота да отговори на въпроса каква е била пазарната стойност на имота към дата на процесната сделка 22.10.2009 г.?

Иска се да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане, с чиито показания ще се установят следните релевантни за спора обстоятелства: сключването и съдържанието на устния договор за заем между Светослав Илиев и ответника, включително предоставянето на сумата и уговорките относно нейното обезпечаване; действителната воля на страните при сключване на процесния договор за покупко-продажба, а именно - че същият е имал обезпечителен, а не прехвърлителен характер; обстоятелството, че след сключване на сделката фактическата власт върху имота е останала у ищеца и неговия син, както и липсата на упражняване на каквито и да било правомощия на собственик от страна на ответника; поведението на ответника, изразяващо се в трайна незаинтересованост от имота, включително изявленията му, че не проявява интерес към него; връщане на предоставения заем от Светослав Илиев на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва исковете.

На първо място се твърди, че исковете са недопустими поради липса на представителна власт на адвокатско дружество СТХС“, като се твърди, че подписът положен от името на Ю. А. И. върху представеното пълномощно не е положен от нея.

Прави се възражение за придобиване по давност на имота от Н. Г. – 2 добросъвестно, а в условията на евентуалност недобросъвестно.

Твърди се, че между страните е висящо гр.д. №******* г. по описа на Софийски районен съд, по предявен от ищцата собственически иск за придобиване на имота по давност, по което е постановено обжалвано решение, с което исковата претенция е отхвърлена. Сочи се, че по това производство ищцата признава неизгоден за нея факт, че е продала на ответника собствения си недвижим имот, с което са потврдени извършването на продажбата и действията на пълномощника.

Сочи се, че пълномощника СБИ е син на ищцата, а купувача Н. Г. е неин племенник. Твърди се, че ищцата придобива процесния недвижим имот на 15.09.2009 г. за сумата от 3 500 лв. и само месец по-късно той е продаен от сина за 3803,80 лв. или с 10 % по-висока от покупната цена. В самия нотариален акт е посочено, че е извършено плащане в брой преди сключване на сделката. За период от 17 години /и три години от завеждане на предходната исковаЮ. И. никога не е отправяла към Н. Г. искане за допълнително плащане на суми във връзка с процесния имот, което също е допълнителна индиция за съгласието на последната с цената по продажбата.

Оспорва се твърдението, че е имотът бил прехвърлен на Н. Г. „временно“ като обезпечаващо неформален договор за заем. Твърди се, че към датата на прехвърляне на имота страните са били изключително близки. Ю. И. е споделила на ответника, че тя няма да има възможност да се грижи за имота, нито да го застрои поради неговата отдалеченост от водопроводна и ел. мрежа, както и че и трябват пари и че иска да си върне инвестираните в парцела суми. Н. Г. се съгласява да закупи имота за предложената цена. По никакъв начин Н.

Г. не е обещавал „връщане“ на имота, а цената е договорена с Ю. И..

Твърди се, че Н. Г. многократно е давал заеми на СИ в през годините до 2021 г. като с това му е помагал, когато последният е изпадал в нужда, но договарянето на цената на процесния имот не е станало във връзка със заемни правоотношения между ответника и сина на ищцата.

Във връзка с направеното възражение за придобивна давност се излагат твърдения, че Н. Г. владее процесния имот от датата на сключване на договора за покупкопродажба под формата на нотариален акт до настоящия момент. Поради характера на имота – отдалечено дворно място с бараки – тип Вилна зона Н. Г. извършва периодични почиствания на терена. През 2017 г. предприема правни действия по евентуално бъдещо застрояване на имота, както и търси възможности за разпореждане със същия. Дори към днешна дата е дал разрешение на съсед, строителна техника да премине през процесния имот.

Представени са писмени доказателства.

В случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от адвокатското пълномощно издадено в полза на Адвокатско дружество СТХС“, се иска да бъде допусната съдебно – графологическа експертиза с въпрос, подписа на Ю. А. И. върху адвокатско пълномощно на адвокатско дружество СТХС“ положен ли е от Ю. А. И..

Иска се да бъдат допуснати в режим на довеждане трима свидетели, които да установят осъществяваното от Н. Г. фактическо владение на имота.

3

По допустимостта:

С отговора на исковата молба е въведено твърдение за липса на представителна власт на адвокатско дружество СТХС“, като се твърди, че подписът положен от името на Ю.

А. И. върху представеното пълномощно не е положен от нея.

Съгласно разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на липсата на представителна власт може да се позове единствено мнимо представляваният, в чийто интерес е установена недействителността, но не и насрещната страна. В Решение № 60151 от 12.04.2022 г. по гр. д. № 1403/2021 г., I г. о., ВКС изрично приема, по аргумент от т. 2 на посоченото тълкувателно решение, че оспорването от ответника на представителната власт на адвоката на насрещната страна е недопустимо.

Поради това ответникът не е легитимиран да оспорва автентичността на упълномощителното волеизявление на ищцата с цел установяване липсата на представителна власт на процесуалния представител. Не следва да се открива производство по чл. 193 ГПК относно адвокатското пълномощно, а направеното във връзка с оспорването искане за допускане на съдебно-графологична експертиза следва да бъде оставено без уважение.“

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във вр. чл. 40 ЗЗД, а при условията на евентуалност: чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, както следва:

По иска с правно основание чл. 40 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. В разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я установи, като установи и наличието на увреждане на неговите интереси.

Ответникът следва, при условията на насрещно и непълно доказване, да опровергае ищцовите твърдения.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи съществуването на главното облигационно правоотношение/ договор за заем/, във връзка с което е извършено прехвърлянето на процесния имот, както и наличието на съглашение, постигнато предварително – преди или едновременно с възникването на обезпечаваното вземане – съгласно което при неизпълнение кредиторът да придобие собствеността върху имота или да бъде удовлетворен по друг начин, различен от предвидения в закона.В тежест на ищцата е и да установи връзката между твърдяното главно правоотношение и процесния договор за покупко-продажба, т.е. че прехвърлянето на имота е било уговорено и извършено именно като средство за обезпечаване или 4 предварително уговорено удовлетворяване на кредиторовото вземане, а не като самостоятелна продажба.

Ответникът следва, при условията на насрещно и непълно доказване, да опровергае ищцовите твърдения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

По заявеното от ответника възражение за придобивна давност:

Ответникът е заявил възражение, че независимо от действителността на процесния договор е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по давност. Съдът намира, че така въведеното възражение е неотносимо към предмета на настоящото производство и не следва да бъде разглеждано по същество.

Предмет на делото не е принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към настоящия момент, а действителността, съответно действието спрямо ищцата, на конкретния договор за покупко-продажба от 22.10.2009 г. Евентуалното придобиване на собствеността от ответника впоследствие по силата на придобивна давност представлява самостоятелно оригинерно придобивно основание, което не отстранява порок, съществувал при сключването на договора, не го санира и не представлява правопогасяващ или правоизключващ факт по отношение на заявеното от ищцата право да се позове на неговата недействителност, съответно нищожност.

Поради това в настоящото производство съдът не разпределя доказателствена тежест относно предпоставките на придобивната давност, включително относно началния момент, характера, непрекъснатостта и продължителността на упражняваното от ответника владение. Доказателствените искания/свидетелските показания/, насочени единствено към установяване на тези обстоятелства, са неотносими към предмета на делото.