Определение № 735 от 17.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Благоевград, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500598 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ЕИК ..., с адрес на упражняване на дейността: гр. С..., представлявано от Д. М. М., срещу Определение № 751/09.04.2025 г., постановено по гр.д. №2663/2023г. по описа на РС-Б..

С атакувания съдебен акт съдът е отказал да уважи молба на адв. М. за изменение на решение в частта за разноските.

В жалбата се сочи, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 200 лв. не е съобразен с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на общо 400 лв. е налице явна обезценка на адвокатския труд, не се касае за дело, което да не е с фактическа и правна сложност.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор единствено от К. АД, в който се сочи, че жалбата е неоснователна.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването, при представен списък по чл. 80 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

РС-Б. е сезиран с исковата молба от ищеца Н. И. Б., чрез адв. Д. М., срещу отвтениците К. Е.... Срещу К. ЕАД е предявен иск за прогласяване за 1 нищожен на основание чл. 26 ал.1, пр.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор за потребителски кредит № 2058369/13.07.2019г., сключен между Н. И. Б. с ЕГН ********** в качеството на Кредитополучател и „К." ЕАД с ЕИК ...7, в качеството му на Кредитодател.

Срещу А... е предявен иск за прогласяване за нищожен на основание чл.

26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави и липса на основание, Договор за предоставяне на поръчителство от 13.07.2019 г., сключен между Н. И. Б. с ЕГН ********** и „А..., както и иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „А..., със седалище и адрес на управление: гр. С... (...", представлявано от И.М.Ш. Управител да заплати на Н. И. Б. с ЕГН ********** , с постоянен адрес : гр. Б..., сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.07.2019 г., сключен между Н. И. Б. с ЕГН ********** и „А....

Установителните искове са уважени, осъдителният е уважен частично за сумата 17, 77 лв.

С решението „К." ЕАД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ..., с адрес гр. С..., представлявано от Д. М. М. сумата от 200,00 лв., с включен ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат. А... е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 200 лв., с включен ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат.

По делото е представен договор за правна защита и съдействия, сключен между Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ и ищеца, видно от който е договорено възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата.

Проведено е едно о.с.з., на което представител на ищеца не се е явил, приети са писмени доказателства по делото.

Недоволен от решението в частта за разноските е останал адв. М., който е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на още 280 лв. от всеки ответник, т.е общо по 480 лв. с ДДС от двамата ответници /общо 960 лв./.

С атакувания съдебен акт районният съд е отказал да измени решението в частта за разноските.

Определението е правилно.

След постановяване на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. е формирана многобройна практика на ВКС, съобразно която предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения /понастоящем Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА и при произнасянето по възражение по чл. 75, ал. 5 ГПК. Тези размери подлежат на преценка от съда като от значение са видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, интересът и видът и количеството на уговорената и извършена работа.

В конкретния случай, изцяло в съответствие с посочената практика, 2 районният съд е осъществил преценка на предмета на делото (два иска за недействителност - на договор за кредит и договор за поръчителство, както и осъдителен иск във връзка с договора за поръчителство) на фактическата и правната му сложност, на обжалвания интерес (общо 1534,64 лв.) и на извършените от процесуалния представител на ищеца действия (изготвяне на искова молба). Освен това по делото е проведено едно единствено о.с.з., на което ищцовия адвокат не се е явил, събирани са само писмени доказателства, не са разпитвани свидетели, не са назначавани експертизи. Отделно от това иска за нищожност на договора за поръчителство и осъдителния иск са обусловени един от друг, като при уважаване на първия се дължи връщане на заплатената сума по него, т. е уважаване и на втория. На практика защитата и по двата иска е идентична.

Ето защо присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвоката в размер на общо 400 лв. /по 200 лв. от всеки ответник/ е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което не се налага неговото коригиране, чрез увеличаването му.

При това положение наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени от настоящата съдебна инстанция, като атакуваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 751/09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2663/2023г. по описа на РС-Б..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3