Решение № 255 от 26.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Велико Търново, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500265 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. 435 ал. 2 т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на В. И. П. – длъжник по изп. дело № 1088/2023г. по описа на ЧСИ С. К срещу сметка за размера на дълга с изх. № 5530/16.02.2024г., ведно със сметки изх. № 130600 и изх. №130601, съгласно която жалбоподателят дължи на съдебния изпълнител сумата от 1911, 13 лв., представляваща непогасени такси по Тарифата към ЗЧСИ, вкл. такси по прекратяване на делото и вдигане на наложени запори.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, тъй като от длъжника се претендира заплащането на такси, които не са внесени предварително от взискателя и то след като последният е подал на 16.01.2024г. заявление, че е получил изпълнение от длъжника и желае вдигането на наложените възбрани. Възразява се, че в сметката на дълга е включена такса за изпращане на ПДИ, каквато длъжникът не е получил. Обобщава се, че жалбоподателят не следва да дължи разноските в принудителното изпълнение, тъй като не е било необходимо същите да се направят, доколкото е платил изцяло задължението си на взискателя. По тези съображения се иска от съда да отмени обжалваната сметка за размера на дълга с присъждане на разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК взискателят в изпълнителното производство не е подал писмени възражения срещу жалбата /лист 102 от изп. дело/.

1

В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 изр. 2 ГПК съдебният изпълнител навежда доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага съображения, че принудително изпълнение е образувано на 07.11.2023г. и че в хода му е извършено имуществено проучване на длъжника, за което взискателят не е платил дължимите такси. Допълва се, че е направен опит да се връчи ПДИ на длъжника, но същият не е открит на адреса си. Изтъква се, че съгласно чл. 79 ГПК разноски по изпълнението, вкл. по т. 26 ТТРЗЧСИ са за сметка на длъжника, вкл. и когато е платил на взискателя след образуване на делото, въпреки че последният е поискал прекратяването му.

Посочва се, че по арг. от чл. 79 ал. 2 ГПК невнасянето на разноските по изпълнението от взискателя не освобождава длъжника от задължението му да ги покрие. С тези доводи се иска от съда да остави без уважение жалбата.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително производство № 1088/2023г. по описа на ЧСИ С. К е образувано по молба на взискател, към която е приложен изп. лист № 260281 от 03.09.2021г. издаден въз основа на влязло в сила решение № 782/31.05.2019г. по гр.д. № 3706/2017г. на ВТРС, за принудителното събиране на посочените в изпълнителния титул суми в общ размер на 7637, 71 лв. /уточняваща молба от 13.11.2023г./. Молбата по чл. 426 ал.

1 ГПК е подадена от пълномощник на взискателя и съдържа искане за заплащане на адвокатски хонорар за образуване и представителство по изп. дело в размер на 600 лв., съгласно представения договор за защита и съдействие от 04.11.2023г. В периода 07.11.2023г. - 13.11.2023г. съдебният изпълнител е извършил проучване на семейното положение и имущественото състояние на длъжника, като е изискал и получи справки от НАП, БНБ, Агенцията по вписванията, СГКК гр. В. Търново и Русе. За тези действия съгласно сметка № 125654/10.11.2023г. авансово дължимите от взискателя такси възлиза на 132 лв. с ДДС, като включват 20 лв. без ДДС за образуване на делото, 25 лв. без ДДС за извършване справка на длъжника и неговото имущество, 20 лв. без ДДС за изготвяне и връчване на покана, призовка и др., 45 лв. без ДДС за искане до съдията по вписванията за вписване на възбрани. Издадена е и сметка № 125655/10.11.2023г. за сумата от 68, 60 лв., представляваща общ размер на допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата. На 13.11.2023г. до длъжника е изготвена ПДИ, в която е посочено, че размера на дълга му възлиза на 14 706, 85 лв. и включва главница, законна лихва, адвокатско възнаграждение, публични вземания към държавата в размер на 77, 64 лв. и сумата от 1539, 09 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. С поканата е насрочен опис на движими вещи и посочено, че се налага възбрана върху три недвижими имота в гр. В. Търново и гр. Русе. ПДИ е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК със залепване на уведомление на адреса му на 24.11.2023г.

С молба с вх. № 1966/17.01.2024г. взискателят е уведомил ЧСИ, че след постигнато с длъжника споразумение от 22.12.2023г., последният е погасил задълженията си по 2 делото, поради което кредиторът е поискал да се вдигнат наложените възбрани върху недвижимите имоти. По делото са налични искания за вписване на възбрани върху недвижимите имоти на длъжника, постъпили в съответните служби по вписванията към ВТРС и РРС на 24.01.2024г. и на 25.01.2024г., за което са платени такси в общ размер на 45 лв. с платежния нареждания от 23.01.2024г. /листи 51-55 и 62-65/. С молба с вх. № от 29.01.2024г. взискателят изрично е поискал прекратяване на изпълнителното дело. Изготвена е сметка за размер на дълга до взискателя, съгласно която последният дължи сумата от 479, 60 лв., включваща такси по т., 1, т.3, т. 5, т. 10, т. 12 и т. 31. Същият е отказал да плати тази сума, като се позовал на чл. 79 ал. 2 ГПК, че таксите са за сметка на длъжника. На 16.02.2024г. съдебният изпълнител е издал атакуваната сметка за дълга в размер на 1911, 13 лв. с изх. № 5530/16.02.2024г., изготвена във основа на сметки изх. № 130600 и изх. №130601 от същата дата, която включва и т. 26 от Тарифата, изчислена върху материален интерес от 13 322, 11 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящата жалба е срочно подадена от длъжника по изпълнението, на когото закона изрично е признал правото да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, в който се произнася по разноски по изпълнението /чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК и т. 2 от ТР № 3/2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.

Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, но не поради плащане, направено след започване на изпълнението – чл. 79 ГПК. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът погаси задължението след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. В ЗЧСИ и Тарифата към него, няма уреденото в чл. 53 ал. 2 ТДТГПК изключение за недължимост на пропорционалната такса, при погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение, следователно като изп. производство е образувано пред ЧСИ длъжникът дължи всички разноски по изпълнението, вкл. таксата по т. 26 от Тарифата, дори да изпълнил доброволно в 14 –дневния срок от връчване на ПДИ. В разноските по изпълнението се включват платените от взискателя авансови такси, разноските за извършените необходими действия по изп. делото, разноските за проц. представителство на взискателя и окончателната такса по т. 26 от Тарифата върху събраната от ЧСИ сума. Дължимите суми се считат събрани от ЧСИ, дори да не са постъпили по сметката му, а са платени направо на кредитора, щом това е станало след образуване на делото.

По изложените съображения длъжникът по изпълнението, без значение че е изпълнил доброволно задълженията си по изп. титул, доколкото това е станало след 3 образуване на изп. производство, дължи таксите и разноските за извършените необходими изпълнителни действия и други действия /арг. чл. 78 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗЧСИ/, вкл. пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Последната е изчислена върху дължимия по делото материален интерес, съобразно праговете предвидени за това в Тарифата. Жалбоподателят дължи и невнесените от взискателя авансови такси, тъй като съгласно чл. 79 ал. 2 ГПК те следва да се съберат от него и са за негова сметка. Начислената такса за ПДИ е за нейното съставяне и изпращане, поради което нейната дължимост не зависи от това дали поканата е връчена на длъжника, противно на изложените от него оплаквания в жалбата му.

В тази връзка настоящият състав на ВТОС намира, че длъжникът дължи всички такси посочени в сметка № 130600/16.02.2024г., с изключение на тези по пункт 1 в размер на 30 лв. без ДДС – доп. такса по т. 31 и по пункт 10 и 16 в размер общо на 90 лв. без ДДС – такса за искания по съдията по вписванията за вписване и за вдигане на възбрани. Недължимостта на последните две такси следва от обстоятелството, че същите са начислени за действия, които не са били необходими за изп. делото, тъй като вписването на възбраните е предприето от съдебният изпълнител в периода 2325.01.2024г., след като взискателят вече го е уведомил на 17.01.2024г., че е удовлетворен от длъжника. Последното, с оглед и уточнителното искане на взискателя за прекратяване на изп. производство, е лишило действията на съдебния изпълнител от законово основание, тъй като е довело до прекратяването му по силата на закона /арг. чл. 433 т. 2 ГПК/. Ненужността на действията на ЧСИ по вписване на възбрани при вече удовлетворен взискател, изключва дължимостта на такси от длъжника за заличаване последиците на тези действия, изразяващи се във вдигане на наложените възбрани. Недължимостта на доп. такса по т. 31 по пункт 1 от сметката следва от обстоятелството, че не е ясно за какво точно изпълнително действие или други действие по см. на чл. 78 ал. 1 т. 2 ЗЧСИ е начислена и кога е предприето то. Същата не фигурира в първоначалната сметка № 125655/10.11.2023г., с която са начислени доп. такси по пункт 2 и пункт 3 от окончателната сметка във връзка с проучване имуществото на длъжника в периода 07.11. – 13.11.2023г., преди взискателя да поиска прекратяване на делото, поради получено плащане. По същите съображения са изцяло недължими от длъжника допълнителни такси по т. 31 в общ размер на 149, 60 лв. начислени му със сметка изх. №130601 от 16.02.2024г. За съда остава неясно за какви действия по изп. дело действия те се отнасят, дали те са били необходими за удовлетворяване на кредиторовия интерес и кога са предприети, с оглед изявленията на взискателя от 17.01.2024г. за пълно удовлетворение.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че жалбата на длъжника срещу произнасянето на съдебния изпълнител по разноски в изпълнението е частично основателна за горницата над сумата от 1617, 53 лв. до пълния размер от 1911, 13 лв. или за сумата от 293, 60 лв. с ДДС. В тази част акта на съдебния 4 изпълнител следва да се отмени като незаконосъобразен, а в останалата част следва да се потвърди като правилен.

С оглед особения характер на настоящото производство жалбоподателят няма право на разноски, въпреки частичната основателност на подадената жалба.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. П. – длъжник по изп. дело № 1088/2023г. по описа на ЧСИ С. К сметка за размера на дълга с изх. № 5530/16.02.2024г. издадена по същото изпълнително производство за сума над 1617, 53 лв. до пълния размер от 1911, 13 лв. или за сумата от 293, 60 лв.

ПОТВЪРЖДАВА сметка за размера на дълга с изх. № 5530/16.02.2024г. издадена от ЧСИ С. К по изп. дело № 1088/2023г. в останалата й част за сумата до 1617, 53 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5