Решение № 14956 от 20.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14956 гр. С 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДЙТ като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110131918 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Л. Ж. Д. с ЕГН ********** против "ПКБ" ЕООД, ЕИК *****. Ищцата предявява главен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит ПКС № 30040036557/17.10.2019 г. поради съдържащи се в него противоречащи на закона, на добрите нрави или заобикалящи закона разпоредби. В условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск - предявява евентуални искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи, с които е уговорена договорна възнаградителна лихва в размер на 41,00 %, ГПР 49,14 %, възнаграждение за допълнителна услуга „Fast-Фаст“ и възнаграждение за допълнителна услуга „Flexy-Флекси“.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ПКС № 30040036557/17.10.2019 г., по силата на който ответникът като кредитодател е предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 5000 лв., която последният се задължил да върне на 36 равни месечни погасителни вноски в размер на 240,54 лв. всяка, като общият размер на сумата, подлежаща на връщане в края на периода възлизал на 8 653,50 лв. Поддържа, че в полза на ответника било уговорено допълнително възнаграждение в размер на 1500 лв. за допълнителна услуга „Fast-Фаст“ и 2900 лв. за допълнителна услуга „Flexy-Флекси“, като била предвидена и месечна вноска в размер на 122,23 лв., дължима за целия период на кредита към основната вноска. Посочва, че така общото задължение по кредита в края на периода било 13 058,50 лв., а общият размер на месечната погасителна вноска бил 362,77 лв. Излага твърдения, че въпреки подписаната декларация, ответникът не е предоставил на ищеца на хартиен или друг носител в ясна и разбираема форма на български език информация във формата на стандартен европейски формуляр. Счита, че предвиденият годишен лихвен процент по кредита в размер на 41.00% е необосновано 1 завишен, накърнява добрите нрави и злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното правоотношение, поради което клаузата от договора, с която същият е определен, следва да се приеме за нищожна. Допълва, че уговорената лихва е нищожна и на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а и т. 10 ЗПК. Посочва, че клаузите в процесния договор за допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 21, ал.

1 ЗПК, тъй като имат за цел заобикаляне на закона, а именно – прикриват задължение за плащане на лихва. Счита, че с допълнителните услуги се цели да се заобиколи и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като по естеството си същите представляват печалба за кредитора. Твърди, че в Общите условия към Договора за потребителски кредит не е предвидена методика или начин за определяне на размера на цената на допълнителните услуги, дали цената е фиксирана или зависи от някаква променлива. Приема, че клаузите за допълнителни услуги са нищожни и на основание противоречие с добрите нрави, като сочи, че е била задължена да ги приеме без предварително да ги е заявила. Предвид изложеното моли за прогласяване на сключения между ищеца и ответника Договор за потребителски кредит ПКС № 30040036557/17.10.2019 г. за нищожен поради заобикаляне и противоречие на закона и добрите нрави, а в условията на евентуалност моли за прогласяване за нищожни поради заобикаляне и противоречие на закона и добрите нрави на отделни клаузи от процесния договор, с които се определя размерът на годишния лихвен процент, ГПР и клаузите за допълнителни услуги. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, наведено с исковата молба, че на ищеца не е била предоставена информация под формата на стандартен европейски формуляр.

Твърди, че възнаградителната лихва и ГПР са уговорени в съответствие се действащите правни норми и не накърняват добрите нрави. Оспорва твърденията за недействителност на възнаградителната лихва. Поддържа, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, не представлява разход по смисъла на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчислението на ГПР. Допълва, че допълнителните услуги предоставят на кредитополучателя право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по отпускане на кредити, а са свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово състояние на ищеца. Оспорва сключеният между страните договор да има за цел заобикаляне на закона. Оспорва твърдението на ищеца за противоречие с добрите нрави на уговорените допълнителни услуги. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства по делото, че страните са подписали договор за потребителски кредит № 30040036557 от 17.10.2019 г. и погасителен план към него ведно с декларация за предоставени на хартиен носител документи от 17.10.2019 г. и Общи условия на ПКБ ЕООД към Договор за потребителски кредит. Не се 2 спори също така, че на ищцата е предоставена в заем сумата от 5000 лв., която се задължила да върне на 36 равни месечни вноски. С договора, сключен между страните, изрично бил уговорен годишен лихвен процент – 41 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и че общият размер на сумата, подлежаща на връщане в края на периода, възлизал на 8653,50 лв. В погасителен план към договора била посочена дължимата обща месечна вноска по кредита в размер на 240,54 лв, както и размерите на вноските за погасяване на главницата и на лихвата.

Съгласно съдържанието на договора ищецът се съгласил да заплати за допълнителни услуги – Fast – приоритетно разглеждане на стойност 1500 лева и Flexy – гъвкав погасителен план на стойност 2900 лева. Възнагражденията за допълнителните услуги страните уговорили да се заплащат на вноски заедно с погасителните вноски по кредита с месечен размер 122,33 лв.

Предвид посочените уговорки общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлизало на 13058 лв. а общият размер на месечната вноска – на 362,77 лв.

Спорно между страните е действителен ли е сключения между страните договор, респективно клаузите му, уреждащи дължимост на възнаградителна лихва и възнаграждения за допълнителни услуги, както и относно посочения ГПР.

За преценка валидността на процесния договор следва да бъде съобразена валидността на отделните негови клаузи, които според ищеца са довели до нищожност на цялата сделка.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а сключеният помежду им договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Видно от декларацията, представена от самата ищца с исковата молба, на същата е предоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр, поради което и съдът намира възраженията й неизпълнение на задълженията на кредитодателя по чл. 5, ал.

1 ПК за неоснователни.

В случая е спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма на хартиен по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В съответствие с чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са подписани на всяка страница.

Договорът има изискуемото съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание, вкл. реквизитите по т. 712 и т. 20 ЗПК, които са приложими с оглед конкретните параметри и уговарянето на 3 фиксиран лихвен процент и които са задължителни за неговата действителност съгласно чл.

22 ЗПК. Посочен е общият размер на кредита – 5000 лева и условията за усвояването му /чл.11, ал. 1, т. 7 ЗПК/. Съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1 , т. 9 и т. 11 ЗПК договорът съдържа годишния лихвен процент по кредита, условията за прилагането му и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Поради това не е налице соченото от ищеца основание за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, доколкото всички законоустановени реквизити относно нейното съдържание се съдържат в договора.

Съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва задължително да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в договора е посочен ГПР – 49,14 % като от заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите в размер на 49,14 % е изчислен съобразно предвидената методика в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.Следователно съдържанието на договора отговаря и на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК.

С договора страните са уговорили годишен лихвен процент 41,00 %, който според ищеца накърнява добрите нрави и злепоставя интереса на икономически по- слабата страна.

Уговорената възнаградителна лихва е насрещната престация на заемателя, съставляваща възнаграждение за заемодателя за предоставеното ползване на заетата сума, поради което и размерът на това възнаграждение следва да компенсира заемодателя за временното лишаване от съответната парична сума, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на заемателя. Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят по договор за заем дължи на заемодателя възнаградителна лихва, в случай че такава е уговорена, а съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, но такъв подзаконов акт не е издаден. Законната лихва не е такъв максимален размер и страните могат да уговорят възнаградителна лихва над нейния размер. Преценката дали дадена клауза за уговаряне на възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави следва да се извърши с оглед момента на сключване на договора и да е комплексна – като се съобразят всички параметри на договора, вкл. срокът за връщане на заетата сума, наличието на обезпечение, степента на поетия риск, размера на добросъвестно очакваната печалба и разходите, които всяка страна се налага да извърши. Именно по тази причина и с действащата нормативна уредба /чл. 19, ал. 4 ЗПК/ е предвидено ограничение в годишния процент на разходите по потребителски кредити, но липсва нарочна норма за определяне в абсолютен размер на максималния размер само на възнаградителната лихва. Съгласно чл.

19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ .. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите 4 по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно общите разходи, цялата финансова тежест, която потребителят понася за целия срок на договора на годишна база, преценена при съобразяване общите положения, приети за релевантни с Приложение №1 към чл. 19, ал.