Решение № 5800 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5800 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100512832 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Н. Е. Н. срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20178580401012 по описа на ЧСИ У.Д., обективиран в съобщение изх. № 26360/26.09.2023г. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ. Сочи се, че считано от 11.03.2020г. не са извършвани изпълнителни действия по делото, а реализираният срещу жалбоподателя запор върху вземания със съобщение изх. № 25582/15.09.2023г. е в нарушение на процесуалните правила.

Жалбоподателят поддържа, че единственият взискател по делото е „Топлофикация София“ ЕАД, а публичните му задължения към НАП са предмет на отделно изпълнително производство, поради което извършените изпълнителни действия по делото в частта относно сумата 22 142. 73 лв., представляваща публичното му задължение към НАП, са недопустими.

Излага доводи, че редът за събиране на публични вземания е регламентиран в чл. 163 и сл. ДОПК, а събирането им по реда на ГПК се извършва само по изрично възлагане от публичния изпълнител, каквото в случая не е налице.

Отделно се излагат доводи за незаконосъобразност на извършен със съобщение изх. № 5879/03.02.2020г. запор на дружествени дялове, както и за недопустимост на насрочен за 01.11.2023г. опис, оценка и изземване на движими вещи, поради нарушение на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Излагат се доводи за нарушение на нормата на чл. 442а от ГПК поради несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на задължението. Моли се съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, с присъждане на разноски, като на основание чл. 438 ГПК постанови спиране на изпълнението.

1

По делото не е депозиран отговор на жалбата от взискателя.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Д., в които е изложено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело 20178580401012 по описа на ЧСИ У.Д. е образувано на 06.04.2017г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2017г., издаден от СРС, 113 състав по гр.д. № 8840/2012г. срещу длъжниците Н. Е. Н. и А.А.Н. за разделно заплащане на парични вземания. С молбата е направено възлагане на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

С молба вх.№ 1218/16.01.2019г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. Със запорно съобщение до АВп изх.№ 5879/03.02.2020г. е наложен запор върху всички дружествени дялове от капитала на „Б.**” ЕООД, които са собственост на длъжника Н. Е. Н..

С молба вх.№ 40310/01.12.2021г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. Със запорно съобщение изх.№ 25581/15.09.2023г. е наложен запор на банкови сметки на Н. Е. Н. в „Уникредит Булбанк“АД.

Съгласно приложено по делото удостоверение на НАП вх .№ 48110/04.07.2017г. и разпореждане на ЧСИ Д., на основание чл. 458 ГПК, Държавата е присъединена като взискател по право за съобщените вземания към длъжника Н. в размер на сумата общо 14 358.24 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

С обжалваното разпореждане на ЧСИ от 25.09.2023г., съобщено на длъжника с писмо изх. № 26360/26.09.2023г., е оставена без уважение молба на длъжника –частен жалбоподател вх. № 40627/21.09.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство спрямо него на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство е депозирана в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не 2 е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.

Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В настоящия случай не се установява поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Противно на доводите в жалбата, съгласно обсъдените по –горе доказателства, не е налице период на 2-годишно бездействие по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, считано от 11.03.2020г. След тази дата и след извършения със съобщение до АВп изх.№ 5879/03.02.2020г. запор върху дружествени дялове, е налице подадена на 01.12.2021г. молба от взискателя, с която е поискал извършване на изп. действия, а със запорно съобщение изх.№ 25581/15.09.2023г. е наложен запор върху вземания. Ето защо по делото редовно са прилагани различни по вид изпълнителни способи и е правилен и законосъобразен отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство с обжалвания акт на соченото основание - настъпила перемпция.

Всички останали доводи в жалбата се явяват неотносими в настоящото производство.

Доводите за недопустимост на отделни изпълнителни действия, в това число реализирани запори, са извън обхвата на проверката по чл. 434, ал.2, т. 6 ГПК, предмет на настоящото производство.

Неоснователен е основния довод в жалбата за наличие на предпоставките за прекратяване на производството, поради неправилно насочено изпълнение спрямо Държавата в настоящото производство. На първо място, този довод също е неотносим в настоящото производство, с предмет проверка на предпоставките за перемпция по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В случая не се твърди, че поради наличие на разпределени суми в полза на Държавата е налице основание за прекратяване на производството по чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК по отношение на частния жалбоподател, а именно – пълно изпълнение чрез плащане, а и съгласно представените доказателства по изп. дело, такова не е налице.

Отделно от това, Държавата е присъединен по право взискател по изпълнението, съгласно разпоредбата на чл.191 ал.З от ДОПК, която е императивна и с публичноправен характер. Използваният в този текст от кодекса израз „Държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението“, не предполага преценка от страна на съдебния изпълнител и издаване на допълнителен изричен акт от негова страна, но в случая такъв е налице.

Удостоверението по чл. 191 ГПК легитимира Държавата да встъпи в изпълнителния процес по ГПК като присъединен взискател. Обстоятелството, 3 че в случая не е налице отделно предвидената законова възможност за възлагане за събиране на публичното вземане от частния съдебен изпълнител по реда на чл. 163, ал. 1 и 3 ДОПК, чрез представяне на акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК, също не налага различен извод, тъй като касае възможността за самостоятелно водене на изпълнителния процес по ГПК от Държавата, след прекратяването му на основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК по отношение на първоначалния взискател – така указанията в т. 2 на ТР № 2/04.07.2024г. по т.д.

№ 2/2023г. на ВКС, ОСГТК. Това обстоятелство обаче не касае законовите възможности за прекратяване на производството по искане на длъжника. Без значение за крайния извод е и наличието на образувано отделно дело за събиране на публичното вземане по ДОПК. Ето защо всички доводи в тази връзка в жалбата не рефлектират върху правилността на обжалвания в настоящото производство акт на съдебния изпълнител.

Изцяло ирелевантни за настоящото производство с предмет наличие на предпоставките за перемпция, са доводите в жалбата за нарушение на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и за нарушение на нормата на чл. 442а от ГПК.

При така изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното, молбата за спиране на производството на основание чл. 438 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н. Е. Н., ЕГН **** срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК по изп.д. № 20178580401012 по описа на ЧСИ У.Д., обективиран в разпореждане от 25.09.2023г. и съобщен с писмо изх. № 26360/26.09.2023г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника Н. Е. Н. за спиране на изпълнението по изп.д. № 20178580401012 по описа на ЧСИ У.Д., на основание чл. 438 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4