Решение № 46 от 22.01.2020, Административен съд - Плевен

Р E Ш

Е Н И Е

№

46 гр.

Плевен,22.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВЕНЕЛИН

НИКОЛАЕВ при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 1345 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 617 от 17.09.2019 г., постановено по анд № 2841/2018 г.,

Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 17-0938-006487/03.01.2018 г. на началник на група при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен, с което на В.С.В., ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 147, ал. 3 от ЗДвП за това, че на

14.12.2017 г. в 18:55 часа в гр. Плевен,

*****, като водач на лек автомобил „***“ с рег. №

***, до училище ДФСГ „Интелект“, движейки се в посока бл. ***, управлява същия автомобил и при извършена проверка с „Дрегер Дръгтест“ 5000 с фабричен номер ARHJ0005 и проба № 482 в 19:44 часа, уредът отчита невалиден тест за канабис; издаден е талон за медицинско изследване № 0002681, като В. отказва да даде проба за медицинско изследване.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана от К.В.Н., в която се сочи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че събрания доказателствен материал в хода на проведените съдебни следствия при първото и второто разглеждане на делото от различни съдебни състави на РС – Плевен подкрепя изцяло и кореспондира с приетата от актосъставителя и от административнонаказващия орган фактическа обстановка, касаеща извършеното от В. нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Сочи се, че извода, до който е достигнал Районен съд – Плевен, послужил за отмяна на НП, а именно, че жалбоподателят не е имал качество „водач“, съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и като такъв не е имал задължение да даде проба с техническо средство или кръвна проба за изследване е неправилен и необоснован. Сочи се, че видно от показанията на свидетеля П., който е подал сигнал на тел. 112 за рисково движещ се водач на л.а. „***“ със съответен регистрационен номер в района на жк „***“ полицейските органи се отзовали в рамките на 2-3 минути и че до пристигането им П. изчакал на посоченото място. Твърди се, че при пристигането актосъставителят Петров установил описания в подадения сигнал автомобил и управляващия го гражданин - жалбоподателят В.. Същият бил на шофьорското място на процесния автомобил, намиращ се върху пешеходна пътека в близост до училище „Интелект“ в жк „***“. Излагат се доводи, че актосъставителят осъществил вербален контакт с водача В., в хода на който преценил, че са налице външни признаци, поведение и реакции за употребата на наркотични вещества. В тази връзка актосъставителят провел подробен инструктаж за начина, по който се извършва теста, след което пристъпил към пробовземане от В.. Твърди се, че пробата за употреба на упойващи вещества е извършена непосредствено в рамките на 2- минути след управлението на МПС, което е било спряно на пешеходната пътека. Сочи се, че спирането за престой е кратковременна маневра, която не лишава В. от качеството му на водач, тъй като управлението макар прекъснато, не е преустановено. Моли да се отмени съдебното решение и да се потвърди НП № 17-0938-00648/03.01.2018 г. на Началник група „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба В.С.В. се представлява от адв. П.Е.. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на районен съд като правилно и законосъобразно и да отхвърли жалбата на ОД на МВР – Плевен, тъй като същата е необоснована както на материалния, така и на процесуалния закон. Счита, че са налице достатъчно императивни основания за отмяна на НП за нарушаване на материалния закон и процесуалните правила.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед на събраните доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 14.12.2017 година бил съставен Акт с № 6487/14.12.2017 г. за установяване на административно нарушение от К.Ч.П.в присъствието на свидетелите В.М.П. и М.П.Н.срещу В.С.В. за това, че на 14.12.2017 г. в 18:55 часа в гр.Плевен, жк „***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, до училище ДФСГ

„Интелект“, движейки се в посока бл. 321, управлява същия автомобил и при извършена проверка с „Дрегер Дръгтест“ 5000 с фабричен номер ARHJ0005 и проба № 482 в 19:44 часа, уредът отчита невалиден тест за канабис; издаден е талон за медицинско изследване № 0002681, като В. отказва да даде проба за медицинско изследване. Така описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН. Такива не са представени и по реда, и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление № 17-0938-006487/03.01.2018 г. на Началника група при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен, с което на В. на основание чл.

53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

При така установената фактическа обстановка РС е приел, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление е издадено, от компетентни лица. Посочено е, че по жалбата на В.В.,*** първоначално е образувано АНД № 753/2018 г., което е приключило с Решение от 23.07.2018 г. Последното е отменено от страна на Административен съд – Плевен с Решение № 672/06.11.2018 г. по КАНД № 788/2018 г., като делото е изпратено на РС – Плевен за ново разглеждане. Посочено е още, че в същото решение, АС – Плевен е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /в т.ч. – във връзка с недостатъчно прецизната първоначална квалификация на нарушението по чл.174, ал. 3, вр.чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и във връзка с погрешно посочване в НП наред с л.а. „***“ с рег.№ ***, също и на л.а. „***“ с рег. № ***/, както и че при новото разглеждане на делото, решаващият съд следва да се произнесе по съществото на правния спор. В съответствие с така дадените задължителни указания по прилагане на Закона от страна на касационната инстанция, въззивният съд е намерил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е счел, че съвкупният анализ на доказателствените средства - показанията на свидетелите К.Ч.П., В.М.П., М.П.Н., както и писмени доказателства отчасти подкрепя фактическата обстановка, приета от актосъставителя и администратитвонаказващия орган. Приел е, че от показанията на свидетеля П. се установява, че на 14.12.2017 г. вечерта е наблюдавал как жалбоподателят управлява в близост до училище „Инетлект“ в Плевен, жк „***“, лек автомобил „***“ с рег.№ ***по начин, който П. преценил като рисков, включително – спрял автомобила на близконаходяща се пешеходна пътека; по тези причини свидетелят сигнализирал на ЕЕН112, изчакал да пристигнат органите на полицията и след тяхното пристигане – ги запознал със случая; след това се прибрал в дома си и едва след известно време същата вечер, бил поканен от страна на служителите да присъства при извършване на проба спрямо В.В. с техническо средство „Дрегер Дръгтест“ 5000. Съдът е приел, че от показанията на свидетелите Петров, Н., П. и разпечатката от резултатите на техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ“ 5000 от 14.12.2017г. се установява, че на същата дата в 19:44 часа В.В. е дал проба за употреба на упойващи вещества, като преди това е бил инструктиран по какъв начин да даде пробата, включително – изрично му е било указано да не дъвче пробата и да не я надува със слюнка, тъй като това би довело до нейната невалидност. Според съда свидетелят Петров е категоричен, че В. не се е съобразил с така дадените указания, а е напълнил пробата със слюнка; косвено, в тази насока са и показанията на свидетелите П. и Н., като всички свидетели са категорични, че техническото средство е отчело невалидна проба. В крайна сметка, В. бил съпроводен до СПО при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, където отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване, а това обстоятелство било надлежно отразено в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби от 14.12.2017 г. РС - Плевен обаче е приел, че от друга страна, св. К.П.посочва, че не помни дали по времето, когато са пристигнали на мястото на подадения сигнал, В.В. е управлявал МПС, а свидетелят Н. е категоричен, че при идентифициране на В. като лицето, срещу когото е подаден сигнал за опасно шофиране, същият не е бил в процес на управление на превозното средство; последното обстоятелство следва и от показанията на свидетеля В. П.. Съдът е посочил, че съобразно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“.РС - Плевен е стигнал до извода, че към момента, в който е извършена пробата с техническо средство „Дрегер Дръгтест“ 5000, В.В. не е имал качеството на „водач“ по смисъла на цитираната легална дефиниция, а оттук – не е бил годен субект на нарушение по чл.174, ал. 3 ЗДвП. Според съда не се спори, че в момент, предхождащ полицейската проверка, В. е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***. При положение обаче, че е пристъпено към извършване на проба за употреба на упойващи вещества не непосредствено след управлението на МПС, а едва известно време /неуточнено дори колко/ след като В. е преустановил управлението на МПС, спирайки на споменатата пешеходна пътека, прекъсната се явява функционалната връзка между физическото лице, от една страна и неговите действия по боравене с механизмите и системите на същото превозно средство, от друга, обуславяща наличието на „управление“, а оттук – и качеството му на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Поради това съдът е приел, че няма как да се приеме, че В.В. е бил задължен, в посоченото качество, да даде проба с техническо средство или кръвна проба за изследване, в светлината на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Според първоинстанчионния съд се се налага извода, че В. е административно наказан за нарушение, което не е извършил, т.е. издаденото Наказателно постановление се явява неправилно и като такова – следва да бъде отменено.

Направеният от РС- Плевен извод, че В. не е имал качеството на водач на МПС, и оттам за липса на нарушения на ЗДвП, не съответства на събраните и надлежно приобщени по делото доказателства.

Видно от показанията на полицейските служители К.П.и М. Н., които са се отзовали на подадения на тел.112 от св. В. П. сигнал, В.В. пърноначално не е изпълнил указанията, дадени му при извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство с

„Дрегер Дръгтест“ 5000 с фабричен номер ARHJ0005, като уредът отчел невалиден тест за канабис. На следващо място в 20:15 часа, същият е отказал да бъде да даде кръв за алкохол/и или наркотични вещества или техни аналози.