Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4301 от 16.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6519/2022
Вид
Решение № 4301
Подписан
16.07.2024
В сила
02.01.2026
Състав
Мариана Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4301 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20221100106519 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на Е. Е. М. срещу ЗАД „Д.Б. Ж. И З.“ АД, за присъждане на сумата 26000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 26.02.2022г., около 16.20ч, по второкласен път II-62, км 24+200, в района на м. „Черна нива“, причинено виновно от И.И. Т., при управление на л.а. марка „Мерцедес Е 320“, с рег. № КН **** ВТ, който в нарушение на правилата за движение по пътищата навлязъл в десен за него завой със скорост над безопасната от 78км/ч, започнал да се отклонява наляво, към външната част на завоя, при която навлязъл в лентата за насрещно движение – най лява за него, и блъснал челно насрещно движещият се л.а. марка „БМВ Х5“, с рег. № ВР **** ВТ, управляван от П. Г. Н., в който като пътник на предна, дясна седалка пътувала ищцата, с което причинил на последната травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б. Ж. И З.“ АД със застрахователна полица с № BG/30/121000785649, със срок на действие до 15.03.2021г., ведно със законната лихва върху главниците за имуществени и неимуществени вреди считано от 26.02.2022г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на ПТП търпяла и търпи болки и страдания с голям интензитет. Претърпяла множество медицински интервенции, продължителен период на възстановяване, който продължава и към момента, през голяма част от който била поставена в зависимост от помощта на трети лица, т.к. била в невъзможност сама да се обслужва. Търпяла и поражения на психиката, които и понастоящем не са отшумели.

1

Твърди, че 14.03.2022г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати застрахователно обезщетение. Било и определено и изплатено такова в размер на 1500.00лв., което счита за недостатъчно.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Мерцедес Е 320“, с рег. № КН **** ВТ управляван от И.И. Т., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б. Ж. И З.“ АД със застрахователна полица с № BG/30/121000785649, със срок на действие до 15.03.2021г., както и, че на 14.03.2022г. ищцата е поискала извънсъдебно от ответника да и изплати застрахователно обезщетение и, че и е определено и изплатено такова в размер на 1500.00лв.

Не оспорва и механизма на ПТП включително, че същото е настъпило по вина на И.И. Т., при управление на л.а. марка „Мерцедес Е 320“, с рег. № КН **** ВТ.

Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност оспорва същите по интензитет и проявление.

Оспорва претенциите по размер. Счита, че определеното и изплатено обезщетени на ищцата в размер на 1500.00лв. е достатъчно.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материално правна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Мерцедес Е 320“, с рег. № КН **** ВТ управляван от И.И. Т., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б. Ж. И З.“ АД със застрахователна полица с № BG/30/121000785649, със срок на действие до 15.03.2021г., както и, че на 14.03.2022г. ищцата е поискала извънсъдебно от ответника да и изплати застрахователно обезщетение и, 2 че и е определено и изплатено такова в размер на 1500.00лв.

Като безспорно между страните и въз основа заключението по приетата КСАТЕ, на която дава вяра, като обективно и компетентно дадена, и въз гласните доказателства на свидетеля П. Г. Н., който живее с ищцата на съпружески начала, които цени при условията на чл. 172 ГПК и като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, и съответстващи на останалите доказателства кредитира изцяло, приема за установено, че ПТП е настъпило при следният механизъм: на 26.02.2022г., около 16.20ч, по второкласен път II-62, км 24+200, в района на м. „Черна нива“, И.И. Т., при управление на л.а. марка „Мерцедес Е 320“, с рег. № КН **** ВТ, в нарушение на правилата за движение по пътищата навлязъл в десен за него завой със скорост над безопасната от 78км/ч, започнал да се отклонява наляво, към външната част на завоя, при която навлязъл в лентата за насрещно движение – най лява за него, и блъснал челно насрещно движещият се л.а. марка „БМВ Х5“, с рег. № ВР **** ВТ, управляван от П. Г. Н., в който като пътник на предна, дясна седалка пътувала ищцата.

Съгласно заключението по КСМАТЕ вина за настъпване на инцидента носи И.И. Т., управлявал л.а. марка „Мерцедес Е 320“, с рег. № КН **** ВТ. За него ударът е бил предотвратим в случай, че се е движел със скорост в рамките на безопасната, без да навлиза в насрещната лента за движение.

Въз основа заключението по КСМАТЕ, гласните доказателства и като безспорно между страните съдът приема за установени деянието, авторството и виновното поведение на водача И.И. Т., при управление на л.а. марка „Мерцедес Е 320“, с рег. № КН **** ВТ.

От заключението на приетата КСАТЕ се установява, че в резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила следните травматични увреждания:

„Контузии на гръдния кош, на корема, на лявата ръка, на дясното коляно.“.

Проведено е консервативно домашно – амбулаторно лечение, след преглед и изследвания в болница на 26.06.2022г. Ползвала е отпуск по болест 12 дни. Търпяла е болки и страдания с голям интензитет 6-7 дни, с умерен интензитет за около 9-10 дни, след което интензитетът на болките е намалял.

От показанията на свидетеля Р.С.П. – майка на ищцата се установява, че узнала за ПТП на следващият ден, когато видяла дъщеря си в домът и. Изглеждала трагично. Цялата в кръвоизливи, посинена, неконтрирана – започвала да говори едно, после друго. Боляло я цялото тяло и не можела да се движи. Гледала само напред. Лявата ръка била изгорена.

Имала много кръвонасядания по корема, врата, нагоре. Не можела да се обслужва самостоятелно. Свидетелката и готвела, правела и компреси, обличала я и я водела до тоалетна. Ядяла малко – вода и бульон. Мила много уплашена. Страхувала се да излиза сама вън, в кола не искала да се качва. Все още било травма за нея. Преди това работела, работела и сега след болничния, но тогава психическото състояние не и позволявало да работи.

Страхувала се по пешеходна пътека да мине. Не искала с никой да излиза и никого да вижда.

От заключението по приетата СПЕ се установява следното:

3

По време на инцидента ищцата е понесла остър емоционален стрес. Впоследствие е развила като отговор на травматичното събитие тревожно депресивно състояние с прояви на емоционална лабилност, безпокойство, напрежение, несигурност, тревожност, нарушения в съня, депесивитет и елементи на посттравматичен стрес.

Около месец след събитието е потърсила психологическа помощ за справяне със състоянието, в което се е намирала. Към момента продължава да посещава психолог за да поддържа психологическия си комфорт и поради страх да не се върне отново към състоянието след инцидента. Занапред работата с психолог е въпрос на личен избор.

Към момента при ищцата е налице травматичен спомен за инцидента, който се актуализира при споделяне за преживяното и продължава да изпитва напрежение при пътуване, избягва да шофира, изпитва страх при преминаване през завои, има прояви на избягващо поведение. Налице е повишено невротично ниво, изразяващо се в емоционална лабилност, потиснатост, напрежение, несигурност, безпокойство, тревожност, депресивитет, отдръпване от контакти, обособяване в собствения емоционален свят, ограничаване на общата житейска активност.

Съдът намира заключението по приетата СПЕ за обективно и компетентно дадено и го кредитира изцяло.

Цени показанията на свидетеля Р.С.П. – майка на ищцата при условията на чл. 172 ГПК и намира същите за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.

Въз основа заключението по КСМАТЕ, СПЕ и гласните доказателства приема за установено, че в резултат на ПТП ищцата е получила травматични увреждания: „Контузии на гръдния кош, на корема, на лявата ръка, на дясното коляно.“. Провела е консервативно домашно – амбулаторно лечение. Възстановителният период за тези физически увреждания е продължил общо 10 дни, като ищцата е търпяла е болки и страдания с голям интензитет 6-7 дни, с умерен интензитет за около 9-10 дни, след което интензитетът на болките е намалял.

Към момента няма данни за неблагоприятни последици с траен характер в резултат на физическите увреждания.

Приема за установено и, че в резултат на ПТП ищцата е търпяла остър емоционален стрес. Впоследствие е развила като отговор на травматичното събитие тревожно депресивно състояние.

Към момента при ищцата е налице травматичен спомен за инцидента. Налице е и повишено невротично ниво, изразяващо се в емоционална лабилност, потиснатост, напрежение, несигурност, безпокойство, тревожност, депресивитет, отдръпване от контакти, обособяване в собствения емоционален свят, ограничаване на общата житейска активност.

Занапред работата с психолог е въпрос на личен избор.

При така установеното съдът намира, че искът е доказан по основание. Ищцата е установила главно и пълно, че в резултат на ПТП е получила твърдените травматични 4 увреждания, както и поражения на психиката.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.

Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе предвид следното: