Решение № 128 от 16.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100500448 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 260939/23.02.2021г. на АРС от В. АТ. Х. с ЕГН-**********, като законен представител на Б. АЛ. ХР. с ЕГН-**********, двамата от гр.Бургас, ул.В.Л. № **, ет.*, ап.*, заявена чрез адв.Т. Ненчев от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ***, ет.1 против Решение № 260009/02.02.2021г. по гр.д. № 414/2020г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлена изцяло претенцията на въззивника за осъждането на Х. АПТР. Х. с ЕГН-********** и Н. Х. Х. с ЕГН-**********, двамата от с.П., общ.Руен за заплащане на сумата от 12 000 лева – главница, представляваща платената продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2020г. до окончателното плащане и сумата от 1 670 лева – лихва за забава за периода от 12.02.2019г. до 26.06.2020г..

С въззивната жалба се моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и постановено ново, с което претенцията да бъде изцяло уважена. Счита, че първоинстанционния съд е постановил необосновано решение, тъй като е извършил неправилна оценка на установените по делото конкретни фактически обстоятелства, при които е подписан предварителния договор досежно процесното таванско помещение.

Твърди, че изводът на съда, че таванското помещение не е било самостоятелен обект, не е имало и няма самостоятелно правно и техническо съществуване, а е прилежащо към основното жилище апартамент, е неправилен, тъй като преди сключване на процесния предварителен договор, то е било обект на две предходни отчуждителни сделки. Поддържа, че в конкретния случай претенцията се основава на чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за връщане на платеното при сключване на предварителния договор поради бездействие на продавачите за изповядване на сделката по продажбата пред нотариус, включително и след връчване на нотариална покана, тъй като сумата е платена на отпаднало основание и по-конкретно 1 въззивникът ищец е развалил предварителния договор. Намира за неправилен извода на съда, че в случая предварителния договор за продажба на таванското помещение е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като е бил обект на предходни сделки самостоятелно, макар и да е прилежащо помещение към апартамент, при усилия на въззиваемите е можело да бъде пременен статутът и предназначението му и той да стане самостоятелен обект.

Счита, че ответниците е следвало да докажат, че са сторили всичко възможно, но не са успели да променят статута и предназначението на обекта, като само в този случай те са можели да се позоват на невъзможността на предмета да бъде обект на окончателна продажба. Навежда, че дори да се приеме, че таванското помещение не е било самостоятелен обект, то това няма за последица твърдяната в решението нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет. Моли, за отмяна на решението и осъждане на ответниците да заплатят претендираните суми на заявенотото основание. Не сочи доказателства. Претендира за присъждане на разноски в двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите Х.Х. и Н.Х., редовно уведомени чрез пълномощника и съдебен адресат адв. А. Динков от БАК, с който въззивната жалба се намира неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Поддържа и счита за безспорно установено, че сключеният между страните предварителен договор от 18.11.2010г. за продажба на таванско помещение е нищожен поради противоречие със закона и невъзможен предмет, тъй като таванското помещение е на таванския етаж на жилищна сграда и представлява неразделна част от апартамент, находящ се на ет.* в сградата с адрес гр.Бургас, ***А. Твърдят, че макар да са се легитимирали с нотариален акт за покупката на таванското помещение, въззиваемите ответници са били жестоко заблудени при продажбата му и са заплатили продажната му цена без да знаят, че на практика не придобиват нищо. Позовават се на допуснатата по делото СТЕ, вещото лице по която е дало заключение, че таванското помещение, предмет на предварителния договор е прилежащо към апартамента складово помещение и е обект негоден за самостоятелна сделка. Считат, че за промяната на статута на помещението не е достатъчно да бъде нанесено в кадастъра, а е необходима значително по дълга процедура, включително и съгласието на всички собственици в сградата, като се позовават посочени в отговора строителни норми и на съдебна практика. Допълва, че при плащане по нищожен договор, платената сума се счита като платена без основание/при начална липса на основание и подлежи на връщане от момента на самото плащане, което е сторено при сключване на договора на 18.11.2010г., като от същата дата започва да тече и погасителната давност спрямо вземането на купувача за връщане на платената по нищожния договор цена. Намират, че съдът правилно е уважил възражението им за изтекла погасителна давност на 19.11.2015г. и е отхвърлил претенциите на въззивника. Не сочат доказателства.

Претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване; съдържат необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и т.4 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от В. АТ. Х., като законен представител на Б. АЛ. ХР. с ЕГН-********** за осъждането на Х. АПТР. Х. и Н. Х. Х. да заплатят на ищеца сумата от 12 000 лева – главница, представляваща платената продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2020г. до окончателното плащане и сумата от 1 670 лева – лихва за забава за периода от 12.02.2019г.

2 до 26.06.2020г., с която неоснователно са се обогатили, тъй като е платена на отпаднало основание-договорът е развален от ищеца поради неизпълнение от страна на ответниците в срока на предварителния договор и след отправени две нотариални покани за изповядване на окончателната сделка.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е син и единствен наследник на купувача по предварителния договор А. Х. И., поч. на 14.02.2017г.. Между наследодателя на ищеца/в качеството на купувач/ и ответниците, като продавачи е сключен на 18.11.2010г. предварителен договор за покупко-продажба на таванско помещение на тавански етаж във вход А в жилищна сграда, построена на ул.С.С. № 60А в гр.Бургас, представляващ помещение от 20,15кв.м., като при подписване на договора купувача е заплатил 12 000 лева на продавачите; страните се задължили да сключат окончателен договор най-късно до 18.02.2011г.. Срокът за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота е бил продължен до 18.02.2017 г. с допълнително сключен между страните писмен анекс от 05.01.2016 г., в който е посочено и задължението на продавачите да нанесат имота в кадастралната карта и се снабдят с актуална кадастрална схема, което те не извърши л и . Твърди се също така и че продвачите не са предали владението и държането върху имота и не са изпълнили основното задължение по прехвърляне на собствеността в уговорените срокове, като поради това се навежда наличие н а виновно неизпълнение на договорните им задължения. С оглед последното на ответниците – продавачи са изпратени две нотариални покани за финализиране на сделката, но въпреки дадения им седемдневен срок, окончателен договор не е сключен за прехвърляне на таванското помещение, предмет на предварителния договор, поради което и купувача счита договора за развален. Тъй като развалянето има обратно действие, съобразно чл.88, ал.1 ЗЗД, то се иска връщане на платеното по предварителния договор на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от изтичане на 7-дневния срок от връчване на нотариалната покана – 12.02.2019г. и законната лихва от подаване на исковата молба.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който претенцията е оспорена като неоснователна. Твърди, че искането се основава на нищожен предварителен договор, тъй като таванското помещение принадлежи към апартамент № 60А на ул.С.С. в гр.Бургас и не е самостоаятелен обект. При закупуването му самите ответници са били излъгани от предходния продавач, тъй като не са получили право на собственост срещу заплащането на цената за него. Именно по тази причина не са могли да нанесат процесното помещение в кадастъра с отделен идентификатор, тъй като не е самостоятелен обект на правото на собственост. Твърди се в отговора, че плащането е било извършено въз основа на нищожен договор, при начална липса на основание, поради което вземането става изискуемо от момента на плащането – 18.11.2010 г. От тази дата започва да тече погасителната давност спрямо вземането на купувача за връщане на платената по нищожния договор цена, поради което към 20.10.2015 г. вземането на купувача за връщане на платената сума се е погасило по давност, в която връзка се заявява възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца за връщане на платената цена в размер на 12 000 лева..

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е син и единствен наследник на купувача по предварителния договор А. Х. И., поч. на 14.02.2017г., в идно от удостоверение за наследници /вж.л.10 по гр.д. № 414/2020г. по описа на РС-Айтос/. Между наследодателя на ищеца/в качеството на купувач/ и ответниците, като продавачи е сключен на 18.11.2010г. предварителен договор с нот.заверка на подписите с рег.№ 4651/18.11.2010г. за покупко-продажба на таванско помещение на тавански етаж във вход А в жилищна сграда, построена на ***А в гр.Бургас, представляващ помещение от 20,15кв.м., като при подписване на договора купувача е заплатил 12 000 лева на продавачите, съгласно отразеното в Раздел II Цена и начин на плащане, чл.3.1 от договора; страните се задължили да сключат окончателен договор най3 късно до 18.02.2011г., съгласно чл.4 от договора. Срокът за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота е бил продължен до 18.02.2017 г. с допълнително сключен между страните писмен анекс от 05.01.2016 г., в който е посочено, че се сключва и с „оглед възможността и задължението на продавачите да подадат молба в СГКК-Бургас за изменение на кадастралната карта и да се снабдят с кадастрална схема на обекта.“ По делото са приети като доказателства нотариални актове /вж.л.27-31 по гр.д. № 414/20г. по описа на РС-Айтос/ за последващи прехвърлителни сделки на апартамент ляв, на ет.3, вх.А в жилищна сграда, построена на ***А, гр.Бургас, на площ от 47,47кв.м., ведно с прилежащите му таванско помещение на площ от 20,25кв.м. и избено помещение на площ от 3,12кв.м., като последният собственик на апартамента продава на 27.03.2008г. на ответниците само таванското помещение/вж.нот.акт на л.31 по гр.д. № 414/20г. по описа на РС-Айтос/.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението по която е видно, че таванското помещение-предмет на процесния предварителен договор е прилежащо към жилището – апартамент ляв на ет.3, вх.А, ***А в гр.Бургас на площ от 47,47кв.м. с идентификатор № ***; таванското помещение като прилежащо към апартамента няма самостоятелен идентификатор; сградата е четириетажна, стоманобетонна, масивна, многофамилна, построена през 1950г. с два входа – „А“ и „Б“; цялата със застроена площ от 619кв..м.; самостоятелни обекти – 30бр., от които 27бр апартамента и два магазина. За нея има съставен АДС № 2307/д.1524/ в полза на завод „Васил Коларов“ и в нея са били настанени да живеят служители на завода. По-късно през 1979г. ОНС-Бургас е извършил продажба на апартаментите на основание оценителски протокол. Вещото лице е установило, че съгласно Оценителски протокол от 31.10.1979г., предмет на оценка е жилището, ведно с прилежащите му изба и таван. Таванското помещение е било обект на предходна прехвърлителна сделка с купувачи-ответниците по делото, при която сделка не е била представена схема на обекта на продажбата.