Решение № 1343 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4761/2025
- Вид
- Решение № 1343
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.151, ал.1, т.11 · Закон за устройство на територията
- чл. 151 (1), т. 2 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 1343 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330204761 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 545/12.08.2025 г., издадено от Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което К. Й. К., с ЕГН: ********** е санкционирана с административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателката, К. Й. К., представлявана от адв. П., обжалваното цитираното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, изразява становище за неоснователност на така депозираната жалба.
Претендират се разноски за юрисконултско възнаграждение.
От фактическа страна се установява следното:
На 21.06.2025 г., в град Пловдив, в Ж.К. Тракия, срещу блок 73, вх. В, около 13.05 часа, по сигнал на граждани за паркиране в нарушение на закона, била извършена проверка от служители в Сектор “Общинска полиция”, сред които актосъставителят – свид. М. С., в хода на която било установено, че К.
1
Й. К., в качеството си на водач на лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № *****, е паркирала пред вход/изход за гараж, за което й била наложена глоба в размер на 20 лева с Глоба с фиш. Срещу така съставения фиш е постъпила жалба, в резултат на което е издаден АУАН за извършено от К. Й. К. нарушение на чл.
98, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което жалбоподателката е санкционирана с глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Недоволна от този резултат е останала жалбоподателката, която в жалбата си и пред съда, чрез своя процесуален представител, адв. П., излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото срещу нея НП. На първо място се твърди, че автомобилът на жалбоподателката е паркиран на общински паркинг по одобрена схема, а на следващо, че на мястото няма законен гараж, поради което няма как същата да е извършила вмененто й във вина нарушение – паркиране пред вход/изход на гараж.
Като писмени доказателства по делото е била приобщена изискана и постъпила документация от Община Пловдив, район „Тракия“, във връзка с възникнали въпроси относно статута на паркинга и на намиращия се имот, пред чиито вход е паркирала жалбоподателката. В тази връзка от район „Тракия“ са депозирали следните отговори:
1. В изпълнение на заповед № 6-Z18-107/22.02.2018r. на Кмета на район „Тракия" назначената комисия организира и провежда процедура за определяне на ползватели на места за местодомуване на МПС на съществуващия паркинг срещу бл. 73 в ЖР „Тракия". За предвидените 22 броя паркоместа съгласно одобрена схема от Главен архитект на 09.02.2018г. са класирани ползватели и са издадени разрешения за ползване на общински терен. На определените паркоместа са монтирани ограничителни скоби, със записани регистрационни номера на автомобилите.
2. Издадените разрешения за ползване са със срок 2 години, след изтичането им по искане на ползвателите са преиздадени с нови при същите условия. След 2023 година тези разрешения нямат правна сила. През 2025г. монтираните ограничителни скоби са премахнати от администрацията.
3. Към дата 21.06.2025г., и към днешна дата за паркинга е в сила само разрешение за ползване № П21-73-9/22.06.2021г. със срок 5 години за паркомясто № 9, издадено на името на А. А. Х. с автомобил per. № ******.
2
4. Достъпът и ползването на съществуващия уличен паркинг е без ограничения, свободен, и представлява публична общинска собственост.
5. Съгласно § 5, т. 11. от ДР на ЗУТ "Урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство".
6. В ПУП-План за регулация на ЖР „Тракия", одобрен с решение № 63, взето с протокол 3/25.02.2016г. на ОбС - Пловдив достъп /лице/ за УПИ ******, общ. застр., кв. 40 е осигурен през уличен паркинг на съществуваща тупикова улица, пряка на ул. „Григор Божков" в град Пловдив. Посоченият УПИ няма достъп /лице/ към друга улица.
7. Този подробен устройствен план запазва реализирания на място уличен паркинг с капацитет около 40 паркоместа, разположен северно от бл.
73 в ЖР „Тракия" в ПИ ******, публична общинска собственост, с предназначение за второстепенна улица. Паркингът е изграден с бетонови елементи, без очертаване на паркоместата.
8. По данни на КККР ПИ с КИ № ********, за който е отреден УПИ ******, общ. застр., кв. 40 по РП на ЖР „Тракия" е частна собственост, с площ 322 кв.м., с НТП за обществено застрояване. От запад граничи с УПИ 1-комплексно застрояване, от север и изток с УПИ ****** - Детска градина в същия квартал. От юг е с лице към улица.
9. В имота съществуват две едноетажни сгради, с траен градоустройствен статут, придобит чрез изменение на подробните устройствени планове по реда на чл. 120 ал.4 от ППЗТСУ /отменен/.
Сградите са с търговско нежилищно предназначение. В архива на районната администрация са налични PC № 37/6.03.1997г. и PC № 13/12.03.2007г. за пристройка на съществуваща сграда „Кафе-аперитив" и съответното въвеждане в експлоатация с УВЕ № 20/2008г. За имота няма констатирано незаконно строителство.
10. По границите на УПИ ******, общ. застр., кв. 40 по РП на ЖР „Тракия" е изпълнена метална прозирна ограда с входна врата за автомобилен достъп към двора, за което съгласно чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. В имота няма построен гараж и/или други сгради, няма констатирано незаконно строителство.
3
11. По инициатива на собственика е изготвен и съгласуван проект по част „Организация на движението", становище на ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция" № 103000- 6392/29.03.2024г. и проект част:
„Геодезическа" - вертикална планировка.
12. Видовете работи, свързани с осигуряване на достъп до имот с КИ № ******** са в приложното поле на чл. 151 (1), т. 2 от ЗУТ и представляват: „текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите характеристики", за което не се изисква издаване на разрешение за строеж.
13. Достъп към имота следва да бъде изпълнен съгласно част „Вертикална планировка", с подходяща настилка осигуряваща достъпна среда за хора с увреждания и вертикална сигнализация по проект част „Организация на движението".
14. Такъв подход се прилага и в организацията на движението в „Синя зона" Пловдив, като се осигурява безконфликтен достъп на автомобили към съществуващи гаражи и дворни врати към улиците.
Към отговопра като приложения са били представени копия от:
Одобрена схема от Главен архитект на 09.02.2018г., Разрешение за ползване № П21-73-9/22.06.2021г. и Становище № 103000-6392/29.03.2024г. на ОДМВР Пловдив.
Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят – ******* М.
С., който в своите показания заявява, че поддътжа отразените от него в АУАН фактически констатации, заявявайки, че процесният автомобил е бил паркиран пред вход/изход, при обозначение “гараж” и при наличен автомобил в имота, който се е виждал отвън. Свидетелят е заявил, че във връзка с констатираното нарушение е направен и снимков материал. Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите изхождат от незаинтересован източник и доколкото се явяват съответни на събраните по делото писмени доказателства, в това число на изискканите и приобщени като доказателсва по делото снимки, от които се установява, че управляваният от жалбоподателката автомобил е паркиран пред врата на имот, зад която се вижда паркиран автомобил.
Като свидетел по делото е била разпитана и приятелка на 4 жалбоподателката, която в процесния ден й е готувала – свид. Б. П., която в своите показания потвърждава вече установените по делото факти, че на процесните дата и място автомобилът на приятелката й е бил репатриран, докато същият е бил паркиран на паркинг пред блока, в който живее, като самата свидетелка заявява, че колата е била паркирана пред гараж, като приятелката (жалбоподателката) й е била спряла пред вратата на гаража.
Съдът кредитира тези показания, макар същите да изхождат от лице, което е хипотетично заинтересовано от крайния изход на делото, тъй като свидетелката П. е приятелка на жалбоподателката и има интерес да допринесе с показанията си за развитие на казуса в интерес на приятелката й. Доколкото, обаче по делото не се установи причина за обратното, съдът кредитира и тези показания, тъй като същите не намират опровержение в кредитирания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като относими и допринасящи за правилното решаване на спора.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства се обосновават следните птравни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателката К. е паркирала своя лек автомобил пред входа на УПИ ******, общ. застр., кв. 40, представляващо частна собственост, с площ 322 кв.м., с НТП за обществено застрояване. От изисканата и приета по делото като писмено доказателство /неоспорено от страните/ информация от район „Тракия“ се установява, че достъпът до посочения имот се осъществява през уличен паркинг на съществуваща тупикова улица, пряка на ул. „Григор Божков“ в град Пловдив. Установява се също така, че посоченият УПИ няма достъп /лице/ към друга улица , а по инициатива на собственика е изготвен и съгласуван проект по част „Организация на движението“. Или иначе казано дотъпът до имота през визирания вход/изход е законен. От приложения и приет по делото като доказателство снимков материал пък е видно, че изградената врата и 5 надписите „вход“ и „гараж“ по ясен и недвусмислен начин индикират на това, че съществуващият вход се ползва по предназначение. Това обстоятелство не се променя от факта, че на мястото не съществува гараж по смисъла на ЗУТ, защото така или иначе, както бе посочено по-горе, това е единствената възможност за достъп до имота, поради което собственикът му има право на такъв достъп с МПС и е направил нужното, за да узакони това свое право, като е инициирал изготвянето на проект за организация на движението. В отговор на това, не случайно видно от приложената към отговора на Общината скица се установява, че пред входа на имота, и по-конкретно пред вратата на процесното УПИ не е предвидено паркомясто – вижда се, че същите следват последователна номерация от 1 до 13, следват две празни места, които не са предвидени за паркиране (точно където е била паркирала жалбоподателката), след което продължават от 14 нататък. Недоумение буди при всички тези знаци и указания поведението на жалбоподателката, което на фона на всичко гореустановено и предвид безспорно установения факт, че същата живее там от дълго време, както и намиращото се от вътрешната част на имота от другата страна на вратата МПС, сочи на тенденциозност и умисъл за препятстване на неговото излизане. Причината за това се открива в застъпената грешна теза – че мястото, на което е паркирала е част от паркинга.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи по недвусмислен начин, че жалбоподателката със своето поведение е нарушила нормите на Закона за движението по пътищата, доколкото същата е паркирала на забранено от закона място. Както бе посочено по-горе, от изискната и представената от район „Тракия“ документация се установява, че в случая не се касае за гараж по смисъла на ЗУТ, доколкото е видно от цитираната преписка, че в процесния имот липса изграден гараж по смисъла на закона.