Определение № 21040 от 06.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21040 гр. София, 06.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110153276 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Т. К. срещу П. Т. .., с която са предявени два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 2000, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 19.06.2025 г. и 21.08.2025г., респективно сумата в размер на 1058 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 19.06.2025 г. и 21.08.2025г г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че на 19.06.2025. около 09.00 -09.30 часа разхождал кучето си Кара, порода микс, родено на 06.06.2017г. с чип № .., в парк „Борисова градина“, когато от храстите кучето Пипилота, собственост на ответника, нападнало неговото куче, вследствие на което при преглед било установено, че има множество ухапни рани в областта на гърба, хълбока и над лявото ухо. Раните били почистени и била приложена антибиотична терапия.

Кучето на ответника било свободно пуснато, като самият той дошъл едва след като кучетата вече били разтървани от ищеца и лицата, с които е бил – ...

Лечението след този инцидент струвало 192 лева. След този случай разговарял с ответника, че следва да води кучето си с намордник и повод, което той не сторил, а го известявал за времето, в което разхожда кучето Пипилота. На 21.08.2025г. кучето Кара отново било нападнато от кучето 1

Пипилота. Ответникът не успял да укроти кучето си и то захапало кучето Кара, като след преглед в специализирана ветеринарна клиника били установени следните увреждания, причинени на животното: кръгла рана на врата с малка кухина, голяма рана в медиалната област на десен заден крайник и корема – с голям кожен дефект и разкъсана подлежаща мускулатура.

Наложило се оперативна намеса и кучето да остане под наблюдение в клиниката. Последвало домашно лечение, като на 04.09.2025г. били свалени конците, но до пълното израстване на козина на засегнатите места минал повече от месец и половина. Лечението след този инцидент струвало 866 лева.

Ищецът излага, че тези нападения довели до силен стрес за него, страх от ново нападение при нова среща с кучето на ответника, получавал паник атаки, необходимостта от грижи за кучето Кара след инцидентите довели до ограничаване на нормалния му начин на живот и социални контакти, станал по-предпазлив, внимателен, разходките вече предизвиквали в него страх и напрежение. Моли да бъдат уважени предявените искове, претендира разноски.

Ответникът, чрез пълномощника адв. Б. Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Излага, че сочената от ищеца Наредба на Столична община за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община е приета без законова делегация, поради което не следва да бъде прилагана, като счита че Столична община не може да приема и заповеди, с които да определя къде могат да бъдат извеждани без повод домашни кучета. Намира че искът за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие от увреждане на движима вещ, каквато е кучето, е недопустим, като излага и съображения за неговата неоснователност.

Навежда доводи, че емоционалното състояние на ищецът е било повлияно от други събития в личния му живот, а не от нападенията над кучето Кара.

Намира исковата претенция за завишена, като ако бъде приета за допустима и основателна, намира че обезщетението следва да бъде определено в по-нисък размер, тъй като нанесените вреди на кучето Кара не били толкова тежки, колкото описва ищеца. Оспорва твърдението, че собственото му куче Пипилота е агресивно и е станало причина за инцидентите. Навежда възражение за съпричиняване от страна на ответника, доколкото кучето Кара също се разхождало без повод, с което било нарушено задължението, вменено 2 в чл.177, ал.1, т.3 ЗВМД, както и неизпълнение на задължението по чл.172,т.1 ЗВМД, като определя съпричиняването за първия инцидент в размер на 50%, а за втория – 90%. Твърди, че след първия инцидент на 19.06.2025г. неговото куче също е получело увреждания: две ухапни рани под лакътната става на ляв крайник с крепитация на подкщожието, за лечението на които имал разходи в размер на 183,70 лева. След втория инцидент на 21.08.2025г. кучето Пипилота също имало наранявания: вътрешен кръвоизлив на долен ляв клепач с наранявания по лявата буза, като разходите за лечението възлизали на 55,90 лева. Прави възражение за прихващане на посочените суми в случай на уважаване на исковата претенция, доколкото ищцът дължи тяхната обезвреда по реда на чл.45 ЗЗД, вр. чл.50 ЗЗД.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва наличие; 1) претърпени от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди, които са в 2) пряка причинно-следствена връзка единствено със 3) съществуването на индивидуално определена вещ със специфични характеристики, свойства и белези, обусловили настъпването на вредоносния резултат. Отговорността по чл. 50 ЗЗД по своята същност е обективна, т.е. не е се изисква наличието на вина. Причините за настъпилото увреждане трябва да произтичат от характеристиките на самата вещ, следователно в причинно-следствения процес не трябва да е налице човешка дейност или независимо от това същата не следва да е релевантна спрямо правопораждащия фактически състав. Отговорността за вреди от вещи по чл.

50 ЗЗД е обективна - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.

Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е виновна- ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. - Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на 3 доказателствената тежест е, както следва:

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) съществуването на твърдяното куче – Пипилота, както и че същото е собственост на ответника, 2) поведението на животното, довело до засягане на негова вещ – кучето Кара, т.е. механизъм на деликта; 3) наличието на твърдените неимуществени и имуществени вреди; 4) пряка причинноследствена връзка между поведението на кучето и настъпването на вредите.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, чрез доказване на твърдените факти и обстоятелства. По наведеното възражение за прихващане, доколкото не твърди да е безспорно установено към момента следва да докаже: поведение на кучето Кара, което е собственост на ищеца, с което са причинени вреди на негова собствена вещ – кучето Пипилота, размерът на вредите и пряка причинно-следствена връзка между поведението на кучето Кара и настъпването на вредите.

Ответникът в условията на насрещно и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: ищецът е собственик на куче Кара, родено на 06.06.2017г., порода микс, с чип № ..; ответникът е собственик на куче Пипилота; между куче Пипилота и куче Кара на 19.06.2025г. и 21.08.2025г. в парк Борисова градина са настъпили сбивания.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Следва да бъдат допуснати исканите от ищеца трима свидетели, доколкото се сочат различни обстоятелства, които същите ще установяват, както и исканите от ответника двама свидетели. Съдът намира, че исканата експертиза, която да изготви поведенческа оценка на кучето Пипилота не следва да бъде допускана, доколкото същото няма за цел установяване на факти, елемент от предмета на спора. Исканията на ответника за задължаване на ищеца да представи паспорт на кучето Кара и Заповед от 19.10.2017г. на Кмета на район Изгрев следва да бъдат оставени без уважение, доколкото са неотносими към предмета на спора, като по същата причина следва да се остави без уважение и искането за задължаване на Столична община да представи посочената 4 заповед.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им указва, че на основание чл.146, ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и писмения отговор.

ДОПУСКА на ищеца трима свидетели, а на ответника двама свидетели при довеждане.

ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на гласните доказателства първото по делото открито съдебно заседание, като ако свидетелите не бъдат доведени за изслушване без уважителна причина, доказателства за която да бъдат представени най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, то разглеждането на делото ще продължи без събирането на тези доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на комплексна експертиза с вещо лице специалист по етиология и синология.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ищецът да бъде задължени да представи паспорт на кучето Кара и Заповед РВМ 17-РД09143/19.10.2017г. на Кмета на район Изгрев , както и искането Столична община, Район Изглед да представи Заповед РВМ 17-РД09-143/19.10.2017г. на Кмета на район Изгрев.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6