Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 123 от 05.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 363/2021
Вид
Определение № 123
Подписан
05.07.2021
В сила
05.07.2021
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Елена Русева Арнаучкова, Румяна Иванова Панайотова

Цитирани разпоредби

  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, б. "а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив , 05.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500363 по описа за 2021 година

Въззивно производство е по реда на чл. 278, на осн. чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 2142/13.05.2021г., подадена от КР. Г. Г., чрез процесуален представител адв.Н. К.П., против протоколно определение от 05.05.2021г., постановено по възз.гр.д. № 1072/2021г. по описа на ОС - Пловдив, с което, на осн. чл.631, ал.1 ГПК, е спряно въззивното производство по делото до произнасяне на СЕС по дело № С262/20. Оплакванията в частната жалба са за незаконосъобразност на обжалваното определение.Предмет на делото бил спор, произтичащ от неотчитане от ответника на съпътстващите нарядите дейности, като инструктажи, приемане-сдаване на постове, път до работното място, освобождаване от дежурства, а по спорните в тази връзка по делото въпроси СЕС вече се бил произнесъл, както и имало постановено ТРОСГК № 8/2014г. по тълк.д.№ 8/2013г.Респективно, в предмета на делото не било преобразуването на нощните часове от смените в дневни с коефициент, отразяващ съотношението между нормалната продължителност на дневното към нормалната продължителност на нощното време, а такова преобразуване ответникът доброволно бил извършвал.Ето защо, не били от значение за спора отговорите на СЕС на въпросите в преюдициалното запитване по дело № С262/20.Искането е за отмяна на обжалваното определение.

Не е постъпил в срок писмен отговор на частната жалба от насрещната въззиваема страна ГД "ИН" при МП - С..

Производството, в което е постановено обжалваното определение, възз.гр.д. № 1072/2021г. по описа на ОС - Пловдив, е образувано по въззивна жалба, подадена от ГД "ИН" против Решение № 184/26.02.2021г., постановено по гр.д.№ 10604/2020г. по описа на РС - Пловдив, с което е осъдена да заплати на Кр.Г.Г. сума в размер на 2238.07лв., представляваща 1 възнаграждение за положен извънреден труд над нормативно установената продължителност, ведно със зак. лихва от подаване на исковата молба и заедно с обезщетение за забава.

Със сега обжалваното въззивно определение е спряно въззивното производство по делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до приключване на дело № С-262/20 по описа на Съда на Европейския съюз.

При извършване на дължимата служебна проверка по чл.274, ал.1 ГПК, се приема, че обжалваното определение не е неподлежащо на въззивно обжалване, съгласно чл. 631, ал.1, изр.2 от ГПК, която разпоредба в случая е неприложима, тъй като е изключителна и не подлежи на разширително тълкуване и прилагане спрямо определение за спиране, постановено от съд, различен от отправилия преюдициалното запитване, какъвто е и съдът, постановил сега обжалваното определение за спиране.

Ето защо, и тъй като постъпилата въззивна частна жалба е подадена против подлежащо на въззивно обжалване определение, което временно прегражда развитието на производството пред съда, съгласно даденото нормативно тълкуване в т.5 от ТРОСГК на ВКС № 1/2001г. от 17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ВКС, на общото основание, предвидено в разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор, същата се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:

Въз основа на отправено от РС - Л. (Б.) Преюдициално запитване на 15.06.2020г. VB/Главна дирекция „ПБЗН“ към МВР – пред Съда на Европейския съюз/СЕС е образувано и е висящо Дело С-262/20 по следните преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл.

12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“

От мотивите на обжалваното първоинстанционно решение е видно, че същото е постановено по въведения от ищеца предмет, който именно е парично вземане на ищеца спрямо 2 ответника за възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд 315.7 часа за исковия период за съпътстващи дежурството му дейности, заедно с обезщетение за забава.В подадения в срок писмен отговор ответникът е оспорил исковете само по размер.

Нито една от двете насрещни страни но е повдигнала за разрешаване въпроси, за които са от значение отговорите на СЕС в преюдициалното запитване, по което е образувано дело С262/20 на Съда на Европейските общности.

При това положение, както основателно се поддържа в частната жалба, поставени за разрешаване от СЕС преюдициални въпроси за тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, не са относими към спора по делото, тъй като същият не е във връзка със заплащането на положения от ищеца нощен труд, поради което и решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване няма да е задължително за въззивния съд на основание чл. 633 от ГПК.

Налага се извод, че не е било налице посоченото основание за спиране на въззивното производство по делото до приключване на дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз, поради което, обжалваното определение, като незаконосъобразно, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия.

На осн. чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.1 пр. 1 ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.05.2021г., постановено по възз.гр.д. № 1072/2021г. по описа на ОС - Пловдив, с което, на осн. чл.631, ал.1 ГПК, е спряно въззивното производство по делото до произнасяне на СЕС по дело № С-262/20.

ВРЪЩА делото на ОС - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Делото да се върне на ОС - Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4