Решение № 183 от 15.03.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр. Хасково, 15.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640100150 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от О. Ш. О. против „ЗАД ДаллБог Живот и Здраве“ АД, с която са предявени преки искове на увреден от деликт за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ, както следва: за сумата от 3000 лв. – неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, реализирано на 08.03.2023г. и за сумата от 80 лв. – имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

Претендира се и законна лихва от датата, на която ищецът е уведомил застрахователя за застрахователното събитие - 23.03.2023г. до пълното изплащане на сумата.

Ищецът твърди на 08.03.2023 г., около 19:45 ч., управляваният от А. П.

Т. лек автомобил марка Ауди А4, с рег. № *********, да се е движил по бул.

„България“ с посока на движение бул. „Съединение“, като на зелен сигнал на работещия в норма светофар, да е предприел маневра на ляво в посока към сладкарница „Наслада“ и да не е пропуснал и не е осигурил предимство на пресичащия на пешеходната пътека от театър „Иван Димов“ към зеленчуковия пазар - О.О.Ш., който е бил на пешеходната пътека. В резултат на неправомерното поведение на водача на МПС-то, същото удря тялото на ищеца, като от удара лекия автомобил е със счупено панорамно стъкло.

1

Твърди вследствие на инцидента да е получил травматични увреждания: мозъчно сътресение, травма на дясна пакетна става, травма на десен глезен, травма на десен глутеус. Да е бил хоспитализиран в „МБАЛ-Хасково“ АД в отделение по „Неврохирургия“ за периода от 08.03.2023 г. до 10.03.2023 г. и след изписването му от здравното заведение да му е предписана външна терапия да лежи в покой на леглото за няколко дни, да избягва дори гледането на телевизия и силен шум, да му е забранена активната умствена дейност, както и четенето, да е имал три контролни прегледа в отделението по „Неврохирургия“ на 17.03.2023г., 24.03.2023г., и на 31.03.2023г. и да му е издаден болничен лист за продължителен период от време - 23 дни. От получените увреждания да изпитва силни болки, да се налагало да приема медикаменти; здравословното му състояние да се е влошило, което да е дало отражение и на психиката му - страдал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието, изпитвал големи притеснения при пресичане на пешеходна пътека, като го обземала паника, постоянно се сещал за всичко, което му се е случило. Твърди виновният за процесното ПТП водач да попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - застрахователна полица № *********, валидна от 25.10.2022 г. до 24.10.2023 г. На 23.03.2023 г. да е претендирал от ответника плащане на застрахователно обезщетени като с писмо с изх. № *********г. ответникът да е отказал да изплати застрахователно обезщетение, с което обосновава допустимостта на исковете. Претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответника и собственика на л.а. Ауди с рег. № ********* със застрахователно покритие 25.10.2022г. – 24.10.2023г. на основание застрахователна полица №*********.

Твърди да е платил застрахователно обезщетение в размер на 2500лв. на 06.03.2024г. С уточняваща молба от 29.04.2024г. ищецът сочи, че сумата от 2500 лв., която е платил на ищеца покрива обезщетение за неимуществени вреди от 2420лв. и обезщетение за имуществени вреди от 80 лв. Оспорва Констативния протокол за ПТП. Твърди съпричиняване от страна на ищеца – ищецът да е изскочил внезапно и да е направил удара непредвидим. Оспорва претенцията за лихва – твърди, че ищецът не е предоставил всички изискуеми документи към застрахователната си претенция от 23.03.2023г., за което да му е изпратил уведомление от 12.04.2023г. Към датата на изтичане на 3-месечния срок – 22.06.2023г. ищецът да не му е изпратил изискуемите документи, поради което, да не може да направи оценка на търпените от пострадалия 2 болки и страдания и да заплати обезщетение, липсвала и информация за банкова сметка. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно деяние при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените неимуществени и имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери. Вината се предполага до доказване на противното (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

В тежест на ответника е да докаже: направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение, включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат при твърдение, че пътният инцидент е настъпил в резултат и на виновното и противоправно поведение на ищеца.

На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответника и собственика на л.а. Ауди с рег. № ********* със застрахователно покритие 25.10.2022г. – 24.10.2023г. на основание застрахователна полица №*********; на 23.03.2023г. ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към ответника, в качеството на застраховател, за вреди, причинени му от ПТП, описано в исковата молба.

Следователно, в случай, че се докаже отговорността на водача на л.а. Ауди с рег. № ********* за настъпилото ПТП ищецът се явява легитимирано лице по чл. 477 КЗ.

По механизма на процесното ПТП:

Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от 09.03.2023г. на 08.03.2023г., в 19:45ч., в гр. Хасково, А. П. Т., ЕГН **********, като управлява собствения си лек автомобил с марка Ауди А4, с рег. № ********* по бул. „България“ (Г.Д.), навлиза в кръстовището, образувано с бул. „Съединение“ на зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в 3 нормален режим, предприема маневра завой на ляво в посока към сладкарница „Наслада“, не пропуска и удря пресичащия на пешеходната пътека от театър „Иван Димов“ към зеленчуковия пазар - О.О.Ш. и реализира ПТП с пострадалото лице. В Констативния протокол за ПТП е записано, че е „взето отношение на А. П. Т.“ по инцидента, което самият той потвърждава при проведения в хода на процеса разпит - органите на полицията са снели обяснения от водача на лекия автомобил при явяването си на място на инцидента и преди изготвяне на АУАН, който са му предявили след като го изслушали и съставили на място.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № *********г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО; решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО; решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО; решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО. Съставеният само по данни на водача на МПС протокол за ПТП, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя - решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО.

В случаите, когато Протокол за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП /т.нар.

„констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети - чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, вр. чл.125 ЗДвП/, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характерът и видът на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на 4

ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /в т.см. решение № 85/28.05.2009г. по т.д.

№ 768/2008г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО.; решение № 73/22.06.2012г. по т.д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО; решение № 98/25.06.2012г. по т.д. № 750/2011г. на ВКС, II ТО; решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО; решение № 211 от 14.12.2015 г. по т. д. № 2782 / 2014 г. на ВКС, I ТО; решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343 / 2016г. на ВКС,II ГО; решение № 37 от 12.03.2024 г. по т. д. № 36 / 2023 г. на ВКС, I ТО/.

От писмените доказателства се установява, че за причиненото ПТП е съставен АУАН, а въз основа на него НП № 23-1253-000410 от 27.03.2023г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Хасково, с което за нарушение по чл. 119, ал. 4 ЗДвП на А. П. Т. е наложено на осн. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 – административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Според нарушителя А.

Т. наказателното постановление не е обжалвано, следователно – е влязло в сила. От направените служебни справки се установява, че няма образувано наказателно производство за настъпилото произшествие.