Определение № 136 от 28.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Д.а като разгледа докладваното от Деница Д.а Търговско дело № 20253100900384 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 22575/05.08.2025г. от „ЕКО ЕГС“ ООД с ЕИК 201324605, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя Л. Я. и от Л. С. Я., чрез адв. Д. за допълване на постановеното по делото прекратително определение в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.г.р.д.

№2350/2025г. по описа на ВРС.

Към молбата са представени Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2025 г., фактура № 236/15.07.2025 г. и доказателства за изплатен по банков път хонорар.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната стрА. по молбата „Колеви Груп Ел“ ЕООД, ЕИК 205270083, със седалище гр.Добрич, чрез процесуалния си представител адв. П., е депозирала писмен отговор, с който изразява на първо място становище за недопустимост на искането, тъй като прекратително определение не е влязло в сила, а на следващо място- за неговата неоснователност. Счита, че длъжниците в заповедното производство не са предприели процесуални действия, поради което не им се следва възнаграждение за представителство. На следващо място, оспорва действителното заплащане на възнаграждението. В условията на евентуалност възразява за прекомерност.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Колеви Груп Ел“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ против “Еко Егс“ ООД и Л. С. Я., за установяване на дължимостта от ответниците на задължения, за които е издадена оспорена в срока по чл. 414 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение въз основА. документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2350/2025г. на РС Варна.

1

С определение № 1066/23.07.2025г. производството по делото е прекратено, на осн.чл. 129, ал. 3 от ГПК. Понастоящем прекратителното определение е влязло в законна сила. Съдът е отложил произнасянето по отговорността за разноски след приключване на делото.

По ар. т.13 от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС когато производството по установителния иск се прекратява в хипотеза, в която заповедта не влиза в сила, компетентен да се произнесе по последици от прекратяване на производството ( обезсилване на заповедта за изпълнение и разноски) е исковият съд. По тези съображения, съдът се явява компетентен да се произнесе по молбата.

На основание чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако определението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното определение в частта за разноските. Посоченият срок е преклузивен и неговото пропускане преклудира правото на стрА.та да иска присъждане на разноски.

В случая производството по делото е прекратено преди конституране на ответника ( длъжник в заповедното производство), поради което препис от прекратителното определение не му е връчен. Следователно срокът по чл.

248,а л. 1 от ГПК следва да се счита за спазен.

Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал. 4 от ГПК ответникът има право да бъде обезщетен за сторените разноски за производството, което, по независещи от него причини, не е приключило с акт по същество.Според чл.

81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено и с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за допълване на определението в частта за разноските.

В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирА. примерно в Определение № 42 от 31.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 411/2012 г., I г. о., ГК, Определение №166/24.03.2017 по дело №504/2017 на ВКС, ТК, II т.о.

Така посочените съображения са приложими касателно разноските, сторени от длъжника в заповедното производство. При оспорване на заповедта за изпълнение производството се трансформира в спорно, съответно длъжникът не може предварително, на фазата на подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, да знае дали производството ще приключи с акт по същество.

По тези съображение не може да се сподели възражението на ищеца, че разноските за сторените разходи в заповедното производство следва непременно да се представят в това производство.

По делото са представени Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2025 г., фактура № 236/15.07.2025 г. за сумата от 11 520 лева като възнаграждение за процесуално представителство, както и 2 бр. банкови 2 бордера с посочено основание за плащане - фактура № 236. Въпросните доказателства, в съвкупност, установяват действително заплатено по банков път възнаграждение съгласно постановките на ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС Възражението за прекомерност на възнаграждение е своевременно въведено от ищеца със становището по молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По отношение обосноваността на претендирания размер, следва да се съобрази, че заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци.

С оглед общите принципи за състезателност и равенство на страните в производството, не може да се отрече правото на една от страните ( в случая на длъжника) да ангажира адвокатска защита в производството. Подаването на възражение е процесуално действие, с което длъжникът упражнява защитата си в заповедното производство. Подобно на остА.лите процесуални действия, то изисква определени усилия, свързани със запознаване с претенцията на заявителя, евентуално с установявано на насрещни права или възражения, които да послужат за отричане правата на кредитора при бъдещо исково производство. Ето защо съдът намира, че при подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК следва да се признае правото на стрА.та да ползва адвокатска защита на общо основание, съответно и правото на разноски за адв. възнаграждение съгл. чл. 78,ал. 3 от ГПК.

За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението по чл. 414 от ГПК не е необходимо да бъде обосновано. По тази причина сторените разноски по повод възражението не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от заявителя материален интерес/ така Определение № 102/ 14.03.2022г., постановено по ч.т.д.№ 2481/2021г. на ВКС/. Ето защо настоящият състав намира, че възнаграждението следва да се съобрази с конкретните процесуални активности на представителя.

В случая за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява, че възражението не се различава от бланкетните възражения. Съдът съобразява обаче, че длъжникът, чрез процесуален представител, е реализирал съпътстваща защита в производството чрез подаване на молба за спиране по чл. 420, ал.1 от ГПК.

Предвид изложеното, и при съобразяване на материалния интерес в производството, настоящият състав намира, че обоснованият размер на възнаграждението на адвоката възлиза на 500 лева ( 265,87 евро), който размер е близък до уредени хипотези в раздел V на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на специално уредени производства на една инстанция.

В заключение постановеното по делото прекратително определение следва да се допълни в частта за разноските с присъждане на сумата от 500 3 лева, като молбата следва да се отхвърли за разликата до претендираните 11 520 лев, или 5892,08 евро.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 1066/23.07.2025г., постановено по т.д.№384/ 2025г. по описа на Варненски окръжен съд в частта за разноските, на осн.чл.

248, ал. 1 вр. чл. 81 от ГПК, като:

ОСЪЖДА „Колеви Груп Ел“ ЕООД, ЕИК 205270083, със седалище гр.Добрич ДА ЗАПЛАТИ на “Еко Егс“ ООД ЕИК 201324605, със седалище гр.Варна и на Л. С. Я., ЕГН ********* сумата от 265,87 евро, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2350/2025г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за процесуално представителство разликата до претендираните 5890,08 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд, по арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4