Решение № 1504 от 29.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. Варна, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № ***3110106785 по описа за *** година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е. М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район против ответника И. Д. Г. ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата от общо 7299,11 лв. (седем хиляди двеста деветдесет и девет и 0,11 лева), от които:

-5000,00лв.(пет хиляди лева) - главница

-2299,11лв.(две хиляди двеста деветдесет и девет и 0,11 лева -договорна/възнаградителна лихва за периода от 15.03.2020г. до 15.11.2022г., представляващи задължение по ДОГОВОР за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS17621262 от 17.01.2020г. и СПОРАЗУМЕНИЕ за отсрочване на погасителни вноски от 29.04.2020г. към договора, -ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението – 27.03.***г., до окончателното й изплащане, които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл410 ГПК № ***/**.**..***г., по ч.гр.д.№***/***г. по описа на ВРС, 33-ти състав.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-деловодни разноски, 1 както и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че на 17.01.2020г. е сключен ДОГОВОР за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS17621262 между „***" С.А. и И. Д. Г. ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника стоков кредит/паричен заем в размер общо на 5000,00 лв. (пет хиляди лева). Сумата е разсрочена на 30 месечни вноски (без вноски, платени в търговския обект), всяка от които в размер на 265,62 лева или общо задължение - 7968,60 лева (с първоначална вноска). Договорено е ползваният кредит да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 27,04%. Последната падежна дата е била на 15.08.2022г., към която дата целият кредитен лимит, ведно с натрупаните лихви е станал изискуем. На 29.04.2020г. между „***" С.А. и длъжника е подписано СПОРАЗУМЕНИЕ за отсрочване на погасителни вноски към договора, в което е определен 3 месечен гратисен период за заплащане на месечни погасителни вноски по Договора. Вследствие на отлагането са променени параметрите на месечните погасителни вноски, лихвата и общата дължима сума (подробно описани в Споразумението и приложения погасителен план). Крайната дата /падеж на задължението/ се променя на 15.11.2022г. На 27.04.2022г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Е. М." ЕООД, с ЕИК *** е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. В изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от дата 30.11.2022г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение се сочи, че поражда за ищеца правен интерес от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника. На датата на падежа и към настоящия момент длъжникът не е погасил задължението си. Срокът на договора за кредит и споразумението е изтекъл на 15.11.2022г, поради което задължението се дължи изцяло.

С оглед на изложеното, се отправя искане за постановяване на положително решение по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът И. Д. Г. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага становище за неоснователност на предявената искова претенция, Оспорва се твърдението , че ответникът е уведомен за договора за цесия, поради което се счита, че същата не е породила действие спрямо ответника. Предвид горните съображения се моли да се отхвърли изцяло предявената искова претенция. В съдебно заседание проц.предств на ответната страна оспорва исковата молба като като недопустима и неоснователна. Поддържа отговора на исковата молба, който допълня с твърдението, че иска е недопустим, тъй като видно от приложения отговор между страните не са налице никакви облигационни отношения. Твърди се, че ответника не е получавала кредитна карта.

2

Оспорва се искането и по размер. Счита се, че клаузите по договора са неравноправни, тъй като договорената лихва е прекалено висока.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №***/***г. на ВРС, 33-ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 27.02.***г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № ***/**.**..***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът И. Д. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ЖК "М.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е. М.“ ЕООД ЕИК *** с адрес Област С. (С.), Община С., гр. С., ж.к. „М. Д.“, ул. „Р. П. К.“ № *-* сумата от 5000.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17621262 от 17.01.2020 г. и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 29.04.2020 г. към договора, сключен между "***" С.А. и длъжника, вземането по който е прехвърлено от страна на "***" С.А. на "Е. М." с ЕИК *** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 27.04.2022 г.; сумата от 2299.11 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.11.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 3

27.02.*** г.; както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 145.98 лв. държавна такса и 180 лв. за адвокатски хонорар.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17621262 от 17.01.2020 г. и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 29.04.2020 г. към договора, сключен между "***" С.А. и длъжника, вземането по който е прехвърлено от страна на "***" С.А. на "Е. М." с ЕИК *** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 27.04.2022 г.;

Посочено е, че присъдената сума може да се преведе по посочената в заявлението банкова сметка, както следва: IBAN ***, BIC ***

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.

Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.

№***/***г. на ВРС, 35-ти състав. Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

Приетият по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17621262, сключен между „***" С.А. и И. Д. Г. ЕГН **********, носи подписа на ответницата, в качеството й на кредитополучател, което обстоятелство не е оспорено от ответницата в срока по чл.131 ГПК и задължава съда да приеме, че този писмен документ съставлява доказателство, че ответницата е сключила процесния договор за кредит, съгласно чл. 180 ГПК.

На 29.04.2020г. между „***" С.А. и длъжника е подписано СПОРАЗУМЕНИЕ за отсрочване на погасителни вноски към договора, в което е определен 3 месечен гратисен период за заплащане на месечни погасителни вноски по Договора. Вследствие на отлагането са променени параметрите на месечните погасителни вноски, лихвата и общата дължима сума (подробно описани в Споразумението и приложения погасителен план). Крайната дата /падеж на задължението/ се променя на 15.11.2022г.

Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени съответствието на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със законовите изисквания, за да прецени наличието на неравноправни клаузи в договора, имайки предвид обстоятелството, че ответникът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Типични случаи пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя се свързват със 4 задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без предварително оповестени критерии.

Такива в конкретния случай не са установени.

Отделно, кредитът се олихвява с годишен лихвен процент, който е променлив, но са оповестени ясно и точно компонентите, от които се състои, а именно БЛП плюс договорна надбавка, като начина на формиране на същите също е ясно, точно и недвусмислено уговорено между страните, а размерите на обезщетенията при липса на доброволно изпълнение не надхвърлят размера на предвидимите вреди.

Ето защо, съдът счита, че клаузите на процесния договор не са в несъответствие с материалноправните норми, обективирани в ЗЗП.