Решение № 3795 от 09.11.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3795

Гр. Пловдив, 09.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия:

ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА при участието на секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19385 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Ф.А.В. твърди, че на ***г., в гр. П., на ул. ***, при управление на пътно превозно средство – влекач, марка „***“, модел: „***“, с рег. № ***, собственост на „Рудо-Карс“ ООД, ЕИК *********, водачът Й.И.Г., ЕГН **********, е нарушил правилата за движение, като извършил ***евра завой наляво за влизане в района на Митница – Пловдив, като отнел предимството на насрещно движещия се л.а. марка „Ауди“, модел ***“, с рег. ***, управляван от ищеца Ф.В. и станал причина за настъпването на ПТП. Сочи, че управляваното от Й.Г. превозно средство – влекач, е застраховано при ответника „ЗК Лев Инс“ АД, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на покритие: от 24.02.2016 г. до 23.02.2017 г.

Вследствие на ПТП твърди да са му нанесени ***, порезна рана на дясната ръка, синини и по двата крака.

Сочи, че непосредствено след катастрофата е прегледан от пристигналия на място екип на Спешна медицинска помощ, като му била направена превръзка на лявата ръка, която имала за цел да предпазва нараняването от инфектиране. С превръзката ходил няколко месеца. След свалянето на превръзката върху лявата ръка останал голям белег от външната страна на дланта, видим и към настоящия момент, който не бил в състояние да прикрие, освен с ръкавица. Сочи, че белегът на ръката му причинява сериозно неудобство и предизвиква непрекъснато в съзнанието му ужасни спомени от претърпяната катастрофа. Необходимостта да се движи и работи с превързана ръка го направили неуравновесен и неспокоен, чувствал се непълноценен, поради силно ограничените движения на лявата му ръка, особено в областта на дланта и пръстите. В продължение на няколко месеца не можел да захваща с ръката с юмрук. Последното, от своя страна, му създало трудности и пречки при извършване на каквато и да било физическа работа с тази ръка и го карало да се чувства безпомощен и нещастен.

Сочи, че е млад мъж в разцвета на силите си и претърпяното ПТП му се отразява изключително неблагоприятно в емоционален и психически аспект. Твърди, че ужасът от осъзнаване и виждане на ПТП бил огромен – изпадал в паника и шок. Вследствие на катастрофата станал потиснат, без настроение, не можел да спи нормално, събуждал се уморен, трудно работел и не можел да се концентрира, бил разсеян и се усамотявал, за период от няколко месеца изпитвал страх от шофиране и не смеел самостоятелно да управлява автомобил. От весел и усмихнат човек, се превърнал в сприхав и изнервен, безпомощността и непрекъснатата болка го карали да проявява раздразнение и да се кара и влиза в конфликти без причини със семейството и с приятелите и колегите си. Катастрофата се отразила и на отношенията му с жената, с която живее на съпружеска начала – постоянната му депресия и непоносимо държане направили обстановката в дома му тягостна и непоносима.

Вследствие на ПТП, започнал да приема болкоуспокояващи и антидепресанти, за да може да овладее нервното си състояние и да притъпи постоянната болка, която изпитвал.

Твърди, че отправил до застрахователя писмена застрахователна претенция за получаване на обезщетение с вх. № 9502/14.08.2017 г. в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП – ***г., но до подаване на исковата молба в съда – 06.12.2017 г. не е получил от ответника претендираната сума по банковата си сметка, макар срокът за отговор по претенцията да бил изтекъл.

С оглед на изложеното, искането е да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сума в размер на 5 000 лева - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – описаните болки и страдания, вследствие на претърпяното на ***г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.12.2017 г., до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на осъществяване на процесното ПТП.

Оспорва, че в резултат на описаното ПТП са настъпили посочените в исковата молба травми на ищеца и претендираните неимуществени вреди. Твърди, че въпросното ПТП се е осъществило при допуснати нарушения на правилата за движение от самия ищец Ф.В., при управление на МПС „Ауди **“, с рег. ***. Същият е имал възможност да възприеме движението на товарното МПС *** с рег. № ***, като възприемайки ***еврата и съобразявайки се с обстоятелството, че влекачът вече е започнал навлизането си за ляв завой, е следвало да изчака изтеглянето му от кръстовището. Твърди, че ищецът е бил длъжен да контролира непрекъснато собственото си МПС, да избере скорост, съобразена с всички условия на пътната обстановка и видимост и да намали скоростта или спре, възприемайки горната опасност за движението. Затова счита, че с поведението си същият има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП.

Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразило се, както в нарушение на правилата за движение, така и в непоставянето на обезопасителен колан. Счита, че при съобразена скорост и правилно поставен обезопасителен колан нямало да пострада и да му бъдат причинени процесните травми, а ПТП – то нямало да се осъществи. В тази връзка прави искане за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.

51, ал. 2 ЗЗД.

Възразява, че описаните в исковата молба телесни увреждания не са причинени от процесното ПТП. Възразява, че предявения размер на неимуществените вреди е прекомерен.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят изцяло (частично) предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, въз основа на закона, съдът приема за установено следното.

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

От приложения по делото протокол за

ПТП се установява, че на 19.01.2017г. в гр. П., на ул. *** се осъществило пътнотранспортно произшествие между влекач макра „***“ с рег. № ***, управляван от Й.И.Г., и лек автомобил марка „Ауди **“ с рег. ***, управляван от ищеца Ф.А.В.. Констатациите в протокола за ПТП се подкрепят и от свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели. Свидетелката В.

П.потвърждава, че ищецът претърпял ПТП с процесния лек автомобил, месец януари, 2017г., както и че инцидентът се състоял на ул. „***“ , в района на Митница Пловдив. Обстоятелството, че свидетелката живее на семейни начела с ищеца не се отразява на достоверността на тези й показания, тъй като същите съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят А, приятел на ищеца, също потвърждава времето и местото на ПТП. Участието в същото ПТП потвърждава и свидетелят Г., водач на влекача. Маханизмът на процесното ПТП се установява от заключение на извършената по делото авто-техническа експертиза, чиито изводи съдът приема, тъй като се подкрепят на първо място от протокола за ПТП, който съгласно показанията на свидетелката П.бил съставен на място от полицаите. Следователно, същият има значение на официален свидетелстващ документ за възприетото от съставителя му – местоположението на двете МПС-та след ПТП, участниците в тях.

Посоченото в протокола е съответно на изводите на вещото лице в заключението.

Същото се отнася и до свидетелските показания. Така свидетелката П.посочва, че влекачът отнел предимството на лекия автомобил, което разбрала от видяното, когато отишла на място. Макар да не е станала свидетел на самото ПТП, същата е добила впечатления от разположението на двете МПС-та. В същия смисъл са и показанията на свидетеля А., който видял двете коли на място, след самото ПТП. Свидетелят посочва и мястото на удар на всяко от двете МПС-та – отпред отдясно на лекия автомобил и в задните гуми на камиона. Показанията на свидетеля Г. също потвърждават изводите на вещото лице, тъй като се сочи, че влекачът завил наляво и ударът настъпил в задните гуми, както и че леката кола била ударена.

Вредите по лекия автомобил се потвърждават и от приложените писмени доказателства – опис щети, както и от отбелязване местоположението на щетите по двете МПС-та в протокола за ПТП. Скоростта на управление на лекия автомобил, приета в заключението, се потвърждава от показанията на св. Г., като същият посочва, че скоростта му била съобщена от водача на лекия автомобил. Тези показания са вторични, но установяват че и към момента на ПТП ищецът е поддържал едно и също становище, че е карал с такава скорост. Не са събрани доказателства, които да оборят това обстоятелство. Поради изложеното правилно вещото лице е приело скорост около 40 км./ч., като е изследвало и останалите белези на настъпилото ПТП – извършените ***еври, мястото на удара по всяко МПС. Твърдението на св. Г., че не е възможно да е карано с такава скорост, тъй като се отворили въздушните възглавници, не е подкрепено от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на вещото лице.

Като компетентно и мотивирано изготвено и като подкрепено от останалите доказателства по делото, съдът приема заключението на авто-техническата експертиза в частта за механизма на ПТП, като се установява следният механизъм: Й.Г. управлявал товарен автомобил влекач с рег. № *** с прикачено полуремарке, като потеглил от място от източната пътна лента на източното платно за движение на ул „***“ в гр. П. с посока от юг на север, след което е предприел ***евра „завой наляво“ към западното платно за движение, като навлезнал на него с направление към вход за Митница

Пловдив. По същото време Ф.В. управлявал лек автомобил „Ауди **“ с рег. *** по западното платно за движение с посока от север на юг, с около 40-50 км.ч. В резултата на пресичане на скоростите и траектории последвал удар в задната част на полуремаркето, прикачено на влекача, и предната дясна част на лекия автомобил.

Установява се още от заключението, че МПС е било оборудвано с обезопасителни колани и въздушни възглавници, като наличието на въздушни възглавници се потвърждава и от свидетелските показания. Въпреки това вещото лице посочва, че въздушните възглавници е възможно да сработят независимо от поставянето на обезопасителен колан. Сочи се още в заключението, че травмите по крайниците на ищеца може да бъдат причинени и при поставен обезопасителен колан, тъй като в случая те не са защитени от неговия захват. Заключението на съдебно-медицинската експертиза също не дава категоричен отговор за наличието или липсата на поставен колан, според причинените увреждания. Свидетелят Г. сочи, че не обърнал внимание дали ищецът е с поставен обезопасителен колан. При това положение не се установява възражението на ответника, че ищецът е управлявал без поставен обезопасителен колан.

По отношение на въпроса към авто-техническата експертиза дали ищецът е имал възможност да възприеме възникналата опасност от достатъчно разстояние, за да може да намали и спре преди мястото на ПТП, при скорост на движение, съобразена с всички условия на пътната обстановка и видимост, съдът намира следното.

Вещото лице е разработило общо четири варианта. При първия вариант, както и при четвъртия, представен с допълнително заключение към експертизата, вещото лице е дало заключение, че ищецът е имал възможност да спре преди мястото на ПТП. В тези два варианта вещото лице е използвало като изходни данни скорост на движение на товарния автомобил от 5 км./ч., според показанията на свидетеля Г.. Съдът обаче не приема за достоверни в тази част показанията на свидетеля Г.. От една страна, следва да се отчете, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото, тъй като именно същият се твърди да е отговорен за станалото ПТП и именно неговото противоправно поведение е предмет на настоящия спор. Това би довело до вероятност от бъдещи претенции спрямо него. От друга страна, в показанията му е налице противоречие. Свидетелят описва мястото на удар, твърди, че управлявал с 5 км./ч., но в същото време сочи, че не е видял ищеца в страничните огледала на камиона преди да усети удара. Вещото лице прави следния извод (при разработване на варианти 1 и 2) – при място на удара, посочено от свидетеля Г., следва, че ударът между двете МПС-та е настъпил в западната лента на западното пътно платно за движение. Това е видно и от графичното построение на пътната обстановка (л.141,148 от делото). В същото време обаче при разпита в съдебно заседание вещото лице посочва, че при движение с 5 км.ч. в момента на навлизане на композицията в западната пътна лента, водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме случващото се вдясно от него (където именно се е намирал лекият автомобил). Следователно, при движение с 5 км.ч. и при място на удара, посочено от св. Г., същият е имал възможност да види лекия автомобил. Въпреки това свидетелят Г. сочи, че не го е видял. Поради изложените съображения не се приемат за достоверни показнията му, че се е движил с 5 км. ч., а оттам и изводите на вещото лице в първия вариант и в четвъртия вариант на заключението, в които прие, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да спре преди мястото на удара.