Решение № 3757 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3757 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100502464 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 24. 11. 2021 год. по гр. д. № 44119/2021 год. на СРС 39 състав, са отхвърлени исковете на Ч. С. С. срещу ЗАД Е. АД с правно основание чл. 405 ал. 1 КЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, да заплати сумата в размер на 779.58 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета, посочена, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04. 08.

2019 год. ПТП, наедно със законна лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до плащането, и сумата от 721.98 лева, подробно описана откъде произтича по щета, посочена.

С решението ищецът е осъден за разноски на ответника в размер на 250 лева.

Правни норми КЗ и ЗЗД

Чл. 405 ал. 1 КЗ

Застрахователно обезщетение

Чл. 405. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.

(2) Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.

(3) Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли 1 правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда.

Чл. 86 ЗЗД

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 405 ал. 1 КЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Фактическа обстановка

Приетите без оспорване от страните доказателства, необходими, допустими, относими, тоест релевантни по спора, удостоверяват приетата за установена фактическа обстановка от районния съдия в решението, вследствие на което съдът препраща към мотивите относно фактическата обстановка на районния съдия по аргумент от чл. 272 ГПК, според който Решение при правилно първоинстанционно решение

Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая въззивният съдебен състав се възползва от предоставената му кодифицирана правна възможност, а именно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, включително и касателно правните изводи, които съвпадат напълно.

Наред с това, обаче и следното :

С въззивна жалба ищецът атакува решението като неправилно и необосновано, като се иска уважаване на жалбата като основателна.

В решението неправилно се приема, че ищецът не е успял да докаже настъпването на щетите да е в резултата на събитие, съставляващо покрит застрахователен риск, както и причинноследствената връзка между щетите и описания механизъм от ищеца, на база приети по делото доказателства.

Заявените щети могат да настъпят по автомобила и в паркирано състояние, гласи част от заключението на вещото лице по САТЕ, която е игнорирана от районния съдия.

Счита, че решението е неправилно, тъй като не кореспондира със заключението на автоексперта.

Иска се от въззивния съд отмяна като неправилно на решението на районния съдия, като се осъди дружеството да заплати на ищеца сумите съобразно исковата молба.

Атакува и в частта за съдебните разноски.

Претендира се адвокатско възнаграждение пред втората инстанция.

2

В отговор на жалбата ответникът моли съдът да я остави без уважение като неоснователна и необоснована, с постановяване на ново решение за потвърждаване на решението на СРС като правилно и законосъобразно.

Подробно и аргументирано е обосновано защо районният съдия счита, че предявените искове от ищеца са неоснователни и недоказани. В нарушение на чл. 154 ал. 1 ГПК ищецът не е установил фактите, които твърди да са се осъществили и обосноваващи претендираните вземания по спора.

Съдът подробно се аргументира, като е взел предвид и приетата като неоспорена в съдебното дирене САТЕ по отношение на уврежданията по процесния автомобил.

По делото не е установена по категоричен начин възможността за настъпване на увреждания така, както ищецът ги заявява.

Всички събрани по делото доказателства са основани единствено на твърдение на собственика на пострадалия автомобил.

Решението е правилно и законосъобразно, постановено е във връзка с доказателствения по делото доказателствен материал, поради което се молби за потвърждаването му, с отхвърляне на въззивната жалба като неправилна, незаконосъобразна и необосновано.

Твърденията на въззивника по същество в жалбата са направени и в хода на производството, сезирано от исковата молба, като в мотивите съдията е разгледал и обсъдил пълно и всеобхватно тези твърдения, като ги е счел за неоснователни.

По реда на чл. 267 ГПК е постановено разпореждане на съда, към което се препраща с оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес.

Разпореждането е надлежно връчено.

В публичното съдебно заседание адвокат Д. за ищеца поддържа жалбата и е категоричен, че други доказателствени искания няма. След приключване на съдебното дирене пледира за уважаване изцяло на депозираната въззивна жалба. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК, приложен по делото.

Ответното дружество чрез юрисконсулт Х. моли за отхвърляне на жалбата като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК, приложен.

Страните не правят възражения по чл. 78 ал. 5 ГПК.

При тази правна квалификация в тежест на ищеца по аргумент от чл. 154 ал. 1 ГПК, е да докаже по делото : възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

На ответника доказателствената тежест се изразява в доказване по делото, че е погасил претендираното вземане, както и твърдените от него правопогасяващи претендираното от 3 ищеца вземане факти.

Съдът е отделил спорните от безспорните факти и обстоятелства по делото, а именно, че между страните е сключен договор на застраховка Каско по застрахователна полица, посочена, както и че на 06. 08. 2019 год. ответникът е бил уведомен от ищеца за настъпването на две отделни събития, заведени като щети, посочени.

С определение, обективиращо проект за доклад по спора, районният съдия е приел като писмени доказателства всички документи с исковата молба, допуснал е и изслушване на ССЕ. Постановил е и определение по реда на чл. 190 ГПК.

В заключение на ССЕ са дадени изчерпателни отговори на поставените задачи от експерт със специални знания, необходими по спора, каквито съдът не притежава сам, а именно :

От така представения механизъм – от ищеца – на ПТП, сравнението на щетите налагат извода, че щетите по автомобила могат да настъпят в паркирано състояние, но от няколко събития – съприкосновения. Дадени са по щети стойности, необходими за възстановяване на автомобила, изчислени на база средни пазарни цени към датата на ПТП.

Проектът за доклад без възражения е финализиран да е окончателен по делото.

Писмените доказателства са приети без оспорване по реда на чл. 193 ГПК.

Заключението на САТЕ е прието без оспорване по реда на чл. 200 ГПК.

Всички доказателства, необходими по спора са събрани, корелират си и установяват като безспорна фактическата обстановка, приета от районния съдия и както стана реч по горе в настоящите, която се възприема и от настоящия въззивен съдебен състав.

На всички възражения, които се и преповтарят с въззивната жалба, ищецът е получил релевантен, аргументиран и мотивиран отговор с обстоятелствената част на атакуваното решение.

За останалите нововъведени възражения въззивният съд, доколкото отговаря в рамките на жалбата, не дължи произнасяне.