Решение № 422 от 30.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500844 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 171 /136/ от 04.06.2026 г., постановено по гр. д. № 211/2026 г. по описа на Районен съд – Самоков, е признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед ЛС № 157/02.03.2026 г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила“ уволнение на А.

Г. П. от длъжността главен специалист в ПУ „Говедарци“, отдел „Контрол и охрана – Север“ в Дирекция „Контрол и охрана“ при Дирекция „Национален парк Рила“ с длъжностно ниво 11 с наименование на длъжностното ниво специалист 1 с код по НКПД 3359-3026 в Дирекция „Контрол и охрана“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, А. Г. П. е възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и Дирекция „Национален парк Рила“ е осъдена да заплати на А. Г. П. сумата от 1406.30 €, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 02.03.2026 г. до 04.06.2026 г. С решението е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение и са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 1000 € за адвокатско възнаграждение, както и разноски в полза на РС – Самоков за държавна такса в размер на 138.05 € и за възнаграждение на вещо лице в размер на 60 €.

Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

1

Ищецът в първоинстанционното производство не е депозирал отговор на въззивната жалба в срок, такъв е депозиран впоследствие и е разгледан от съда като писмено становище по делото, в което е оспорена жалбата с искане за потвърждаване на решението.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира за следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

За да уважи исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и частично искът за обезщетение за оставане без работа поради уволнението, първоинстанционният съд е приел /в резюме/, че ответникът не е доказал наличието на соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като липсват доказателства за изменени изисквания за заемане на длъжността, които да са настъпили след предходното уволнение, признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, освен това между страните със сила не пресъдено нещо е установено, че посочената диплома за завършено от ищеца средно образование не е неистински документ, както и със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за съществуването /валидността/ на трудовото правоотношение, основано на сключен между страните трудов договор № 383/05.11.2009 г. /доколкото в предходно развило се между страните дело - гр. д. № 229 по описа на РС – Самоков за 2021 г., ответникът е претендирал неговата недействителност поради недобросъвестното му сключване от А. Г. П. без да има завършено средно образование/.

Тези изводи са правилни, направени са въз основа на съвкупна и надлежна преценка на доказателствата по делото и се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се добави следното:

Във възивната жалба са изложени общо - без каквато и да било надлежна конкретизация, оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Въззивният съд намира, че такива не са допуснати от първоинстанционния съд.

Не е процесуално нарушение и не се е отразило на правилността на обжалвания акт отказът на съдията-докладчик от първоинстанционния съд да се отведе от разглеждането на делото.

Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на претендираните от страните права и възраженията на ответника е надлежна. Извършената преценка на доказателствата 2 по делото също е надлежна и въз основа на нея са направени правилни правни изводи.

Не се спори, че между страните е бил сключен трудов договор № 383/05.11.2009 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността главен специалист – паркова охрана и контрол в парков участък „Говедарци“.

Не се спори също, а и се установява от събраните доказателства, че със заповед № ЛС-7/04.01.2021 г., издадена от директора на Дирекция „Национален парк Рила“, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 05.01.2021 г., на основание чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че ищецът не отговаря на изискванията на чл. 69, ал. 4 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и Класификатора на длъжностите в администрацията, № 305, 11, ниво специалист 1, длъжност главен специалист относно изискването за минимална образователна степен – средно образование, необходима за заемане на длъжността и за изпълняваната от него работа, възложена му с трудов договор № 383/05.11.2009 г. С решение № 87 от 18.04.2022 г. РС – Самоков по гр. д. № 229 по описа на съда за 2021 г. е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Г. П. и той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като е отхвърлен предявеният по реда на чл. 314, ал. 1 вр. чл. 212 ГПК от Дирекция „Национален парк Рила“ срещу А. Г. П. иск за установяване несъществуването на трудовото правоотношение, основано на сключен между страните трудов договор № 383/05.11.2009 г. поради претендирана недействителност на този договор на основание чл. 74, ал. 1 КТ, обусловена от недобросъвестното му сключване от А. Г. П. без да има завършено средно образование, както и е признато за недоказано оспорването на истинността на диплома на А. Г. П. за завършено средно образование, серия А-86, № 035646, регистрационен номер 1343, издадена на 17.09.1986 г. от СПТУ по редки метали – гр. Бухово, Софийски окръг. Със заповед № ЛС № 431 от 04.09.2023 г. А. Г. П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед ЛС № 525/15.11.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр. чл. 69, ал. 4 от 33Т вр. чл. 10, ал. 2 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и във връзка с писмо с изходящ № РД 21- 24/18.09.2023 г. на директора на ПГМЕ „Н. Й.

Вапцаров“, както и във връзка с чл. 50, т. 1 ЗЗТ и чл. 7, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове работодателят отново е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 20.11.2023 г. Посочената причина за прекратяване на трудовото правоотношение е липса на необходимото за заемане на длъжността образование. С решение № 205/230 от 22.11.2024 г. на РС - Самоков е отменено извършеното със заповед ЛС № 525/15.11.2023 г. на Директора на „Национален парк Рила“ уволнение на ищеца и той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и Дирекция „Национален парк Рила“ е е осъдена да заплати на А. Г. П. сумата от 5346 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

Не се спори също, а се установява и от доказателствата по делото, че със заповед ЛС № 156/02.03.2026 г. на директора на „Национален парк Рила“ във връзка с влязло в сила решение по гр. д. № 34 по описа за 2024 г. на Районен съд – Самоков ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист - паркова охрана и 3 контрол в Дирекция „Национален парк Рила“. На същата дата 02.03.2026 г. му е била връчена и заповед ЛС № 157/ 02.03.2026 г. на директора на „Национален парк Рила“ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 02.03.2026 г. Посочената причина за прекратяване на трудовото правоотношение е отново липса на необходимото за заемане на длъжността средно образование.

Пред първоинстанционния съд ответникът е навел доводи, че са налице нови обстоятелства, настъпили след постановяване на гореописаните съдебни решения, а именно образувано е ДП № 244ЗМ-317/2023 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград срещу ищеца за това, че съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – диплома за завършено средно образование. Във въззивното производство е представено и прието постановление за прекратяване на това ДП поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК. Дори обаче същото да не бе представено и ДП все още да бе висящо, това не би довело до извод за основателност на въззивната жалба, съответно неоснователност на исковете, тъй като, както е прието и от първоинстанционния съд, съществуващи съмнения и/или наличието на висящи прокурорски преписки и неприключило досъдебно производство срещу ищеца за това, че се е ползвал от неистински официален документ – диплома за завършено средно образование, не са основание за извод, че действително е налице соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение. От една страна е налице е по отношение на ищеца презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК, от друга страна към момента между страните със сила на пресъдено нещо е установено, че посочената диплома за завършено от ищеца средно образование не е неистински документ. Ето защо този въпрос не подлежи на пререшаване, а в случай, че дори хипотетично /доколкото ДП е прекратено/ наказателното производство продължи /поради възобновяване/, то, както вече се посочи, до влизане в сила на присъда, с която ищецът бъде признат за виновен в извършване на соченото престъпление, не е налице основанието за уволнение, сочено от работодателя трикратно като причина за уволнение.

Едва в случай на влизане в сила на осъдителна присъда за соченото престъпление би било налице ново обстоятелство, което би било основание за искане за отмяна на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност по реда на извънредните способи на ГПК за отмяна на влезли в сила решения, но не и за ново прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на същото основание.

Към момента не са настъпили такива нови обстоятелства, даващи основание за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание и в този смисъл доводите на жалбоподателя са неоснователни.

С оглед гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.

Във връзка с направеното в о. с. з. искане от въззиваемия за присъждане от въззивния съд на обезщетение за оставане без работа поради уволнението и за периода от три месеца, които не са били изтекли към датата на постановяване на първоинстанционното решение следва да се отбележи, че такова искане не е предмет на разглеждане в настоящото 4 производство при липса на жалба от страна на ищеца срещу решението в тази част. Следва в тази връзка да се отбележи, че първоинстанционното решение е непълно по отношение претенцията за обезщетение за оставане без работа поради уволнението, тъй като първоинстанционният съд е изложил само мотиви /и съответно е налице диспозитив/ за дължимост на това обезщетение за период от 3 месеца и два дни, но не е изложил мотиви за това, че претенцията следва да бъде отхвърлена за разликата до пълния размер от 3721.20 € за период от шест месеца поради това, че този период не е изтекъл към датата на устните състезания /съответно липсва и отхвърлителен диспозитив в решението в тази част/. Ако ищецът беше поискал допълване на решението в тази част и същото бе допълнено и съответно бе постановен частично отхвърлителен диспозитив по претенцията за обезщетение и ищецът го беше обжалвал в тази част, това искане на ищеца би могло да бъде предмет на настоящото произнасяне. Същото би било положението и ако бе депозирана направо жалба срещу решението от ищеца, съдържаща искане за присъждане на обезщетение за остатъка от периода, която би могла в тази част да бъде приета като молба за допълване на решението в тази част и съответно делото би било върнато на РС – Самоков за допълване на решението в тази част и при новото му разглеждане от въззивния съд искането би било предмет на произнасяне от въззивния съд. При липса обаче на изразена воля от въззиваемия – ищец по някой от горепосочените начини искането за присъждане на обезщетение за остатъка от периода не е предмет на настоящото произнасяне на въззивния съд предвид диспозитивното начало в процеса.

Разпечатката съдържа 35 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b479387b-0818-415b-a684-8dc7d3041bf5